Нещата от хип-хоп сцената: Тимбе от Bad Copy



12 юли 2018 текст Наталия Иванова
Когато преди време се озовахме в публиката на рап триото в Нови Сад, разбрахме, че нещо ни отличава от останалите – не знаехме песните им наизуст. Така ни стана ясно колко големи са те в Сърбия, а после научихме и защо – през 90-те, заедно с Београдски синдикат, Bad Copy са от първите, които развиват хип-хопа в страната, и то с хумор, ирония и "възможно най-минималистичен бийт", както ни казва Тимбе (или Рашид Куртанович по лична карта).


Заедно с Айс Нигрутин и Виклух Скай той е зад микрофона на тази история, която започва с размяна на касетки в белградския квартал Котеж, продължава с рими за кофти риболов в ъндърграунд барове през 1996 и стига до албумите Sve sami hedovi, Najgori do sada и Krigle (следващият също е готов и излиза до края на 2018). Ако още не сте чули последните им хитове Esi mi dobar, Džastin Biberi или Ljubav ili pivo, наваксвайте до 14 юли, когато Bad Copy излизат в Маймунарника в квалитетна компания, подредена иначе за отменения Wrong Fest. Подгряваме за концерта по най-правилния начин – като си говорим с Тимбе за това колко е важно да не си лошо копие на рапа зад Океана и как дори времето ти да е през 90-те, има защо да сверяваш часовника си с настоящето.


ХИП-ХОПЪТ
Първите ми спомени са от MC Hammer и Vanilla Ice, които бяха много популярни по телевизията в Сърбия. По онова време рапът беше нов жанр, а хората бяха доста объркани и не знаеха точно как да го определят. Ние също ги слушахме, защото се налагаше, но в един момент се появиха радиопредавания, в които се пускаха Public Enemy, Ice Cube, N.W.A и открихме, че това е истинската хип-хоп музика. Аз и другите от групата растяхме в блокове на 100 метра разстояние и заедно с още 3-4 момчета бяхме единствените хлапета, които слушат подобни неща. Решихме в един момент да формираме и крю на квартала (днес известен със своята локална рап сцена – бел. ред.) и го кръстихме 43zla на автобусната линия, която стигаше до нас. Бяхме си съвсем деца и на първия ни лайв дори нямахме записана песен, затова се явихме със семпъла от Gangsta's Paradise на Coolio, върху който редяхме рими. Това е и причината да се кръстим Bad Copy – крадяхме чужди бийтове и просто ей така си правехме песни с тях.

ХУМОРЪТ
Когато започвахме през 90-те, всички бяха чували единствено американски рап, в който се пее за тежкия живот в гетото, гангстери, убийства на хора, пистолети и прочие. Затова и всички рапираха по този начин и правеха една такава тежка и мрачна музика по подобие на онова, което са слушали. Ние си казахме, че това е супер скучно, пък и хайде стига – бяхме едни 16-годишни момчета, не вървеше съвсем да рапираме как са гръмнали приятеля ни в някоя гето война, това са пълни глупости. Най-естественото за нас беше да се шегуваме, защото винаги сме били такива хора – бъзикаме се с всичко и през цялото време, включително един с друг. Така решихме да прескочим правилата и да правим музика за реални ситуации, за неща, които са се случвали на всеки от нас и искаме да им се присмеем, да гледаме на проблемите с ирония. Хубавото на рапа е, че можеш да кажеш всичко, затова той стана нашето нещо.

СЛАВАТА
Честно казано дори не помня дали съм си мислил, че някога ще станем известни. Помня обаче голямата изненада за нас през 2003, когато тъкмо бяхме пуснали първия си албум Sve sami hedovi. Казахме си "окей, сега май е редно да направим и концерт", а имаше опция за клуб с около 1200 души капацитет, което ни се стори доста. Спомням си, че говорихме с известния техно диджей Марко Настич, който каза "трябва да го направите там, защото ще бъде пълно". Ние почти му се изсмяхме, толкова невъзможно ни звучеше. Точно така стана обаче и не можехме да повярваме колко много хора са дошли. След това нещата просто започнаха да се случват, а през 2008 Айс участваше и в Big Brother, след който стана дори по-известен. Днес непрекъснато се случва да ни спират по улиците с "хей, какво става човече, ти си легенда" и разни такива. Странно е, че досега никой не ни е напсувал и всеки път ни спират с хубаво. Огромна изненада за нас беше и да ни потърсят от България, нямахме представа, че някой при вас ни слуша. Учудихме се, че ни канят на фестивал, а като видяхме списъка с другите банди, направо си казахме, че не е истина.


СТУДИОТО
Преди имахме място точно в центъра на Белград, в което винаги се мотаеха по 100 човека, познати или не, дошли да ни видят. Така не успявахме да работим спокойно и се преместихме в една стара недовършена къща извън града, където сложихме оборудването си и сега използваме една от стаите. Обикновено в създаването на музиката всеки от нас допринася с нещо. Няма например конкретен човек, който прави бийтовете, а просто някой идва със семпъл, слушаме го, друг има идея за баса, трети подрежда нещата и така нататък. Същото е и с текстовете на песните – всички пишем нещо сами, после го обсъждаме, а понякога всичко започва с припева, който е хрумнал на някого и сглобяваме цялата песен по него.

ПРОГРЕСЪТ
Белград днес е напълно различен в сравнение с онзи от 90-те. От уличното изкуство до това как преди във всяко звукозаписно студио те очакваше един дърт рокаджия с дълга коса, на когото не можеш да обясниш какво е рап. Всичко е прогресирало – сега тук има куп добри млади емсита, които знаят как да си направят бийт и са в час с нещата по света. Клубната сцена също е доста развита, аз самият съм диджей и пускам най-вече фънк, соул, диско, разбира се и хип-хоп, но сега децата са други и слушат своята музика. Нашето време беше през 90-те, но тогава нямаше толкова места, нито пък имахме пари, за да преживеем нещата по този начин. Иначе и сега има публика за олдскул рап, но по-голямата част от нея е минала 30-те и излиза навън по-рядко. Все пак се старая да правя партита с винили и деветдесетарски хип-хоп сравнително често и, когато дойдат 1000 души, е велико. Самите ние също сме на по 40, но се опитваме да сме в час с това какво се случва днес, няма как да заседнем в миналото. Не си казваме обаче "сега ще направим нещо модерно и комерсиално", никога не подхождаме с тази идея. Най-големият ни хит от последния албум Krigle е Esi mi dobar, в който има само барабани и бас линия, реално е доста олдскул, но се опитахме да звучим и съвременно, за да ни чуе новото поколение. Мисля си, че имаме какво да им кажем.


РАБОТАТА
Не бих могъл да правя нищо друго, освен музика. От друга страна обаче няма да е никак готино да съм чичо на 50, който скача на сцената и вика глупости на микрофон. Затова е добре да се науча на още някой занаят, но за момента наистина не знам какъв. И мисля, че ситуацията е подобна за всеки от нас. Ние нямаме музикално образование, учили сме се сами. По-големият ми брат свиреше на китара, а аз се научих на нотите от него, което се оказа доста полезно дори за хип-хопа. Понякога се чувствам уморен, но се замислям какъв би бил животът ми иначе и съм благодарен, че от всичко друго на света съм имал възможност да правя точно това. Да не говорим, че даже съм имал късмета да се издържам от него. Не казвам, че живея охолно, но знам какво се налага да правят хората, за да печелят пари и колко трудно се намира работа. Ние също сме имали тежки моменти, но е било по-лесно, защото сме обичали това, което правим. Ето защо си мисля, че имам най-хубавата работа и се надявам да имам сили поне още 10 години, когато вече ще изглеждам наистина стар и тъп и най-накрая ще се откажа.

Bad Copy свирят с Hed PE, Crazy Town и NDR в Маймунарника на 14 юли от 19:00 за 35лв от bilet.bg и 40лв на място (билетите за Wrong Fest важат без презаверка)

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.