Вечният пътешественик

27 октомври 2016 текст Никола Шахпазов
Азам Али пътува постоянно, но не с огромната раница на гърба и картата на далечни места в джоба. Родена е в Иран, израснала е в Индия и САЩ, а в песните ѝ се събират и разбират персийска поезия, турски фолклор, индийски мотиви и западноевропейска средновековна музика.


През последните 20 години е записала десетки парчета с неслучайни хора като филмовия композитор Тайлър Бейтс (за саундтрака на 300), абстрактния китарист Buckethead и мултифункционалния перкусионист Грег Елис, но групата Niyaz си остава най-важният ѝ проект. Няколко пъти те се разминаха на косъм със София, преди на 29 октомври най-после да дойдат и при нас – с новия албум The Fourth Light, най-силните неща от предните три и една българска народна песен. Не попитахме коя, за да не разваляме магията, но разбрахме как чуждият език става роден, кое сближава хората от срещуположните върхове на компаса и кога Али заключва вратата, за да се зарови в себе си.

Пътят
Живяла съм на толкова много и така различни едно от друго места, че не си представям съществуването по друг начин. Много съм щастлива, че мога непрестанно да пътувам и да виждам още и още кътчета от този свят. Това неминуемо се отразява и на музиката ми – където и да съм, винаги се опитвам да разбера по нещо за местните традиции, особено за най-старите. Надявам се никога да не спра да го правя.

Родното място
Уви, дори не мога да стъпя в Иран – заради местния режим, както и заради факта, че съм жена, добила популярност на Запад. Това е ужасно тъжно, защото никога не съм преставала да се интересувам от своята култура. Пея много ирански песни, а едно от най-любимите ми неща са поемите на Джалал ад-Дин Руми. Изобщо, връзката ми с Иран и Индия е много силна и това си личи особено ясно в музиката на Niyaz. До голяма степен в нея можеш да откриеш и историята на цяло едно поколение емигранти като мен – хора, които се опитват да намерят своето място между няколко различни култури.

Идентичността
В едно интервю бях казала, че не държа много на културната си идентичност, но това не е точно така. По-скоро съм против крайностите, защото те водят до много изродени форми на национализъм, който е равен единствено на разделение и фалшиви идеи за неравенство между хората. Днес все по-често говорят за големия сблъсък на цивилизациите, което също ми звучи като крайно твърдение. Разбира се, между Изтока и Запада съществуват големи културни и религиозни различия, но вярвам, че много повече неща ни обединяват като хора, отколкото различават. На практика и Изтокът, и Западът имат един и същи враг – радикалният ислям. За жалост, тази религия още не е претърпяла своята голяма реформа, а е добре това да се случи скоро, защото обрат­ното означава още много пролята кръв.

Музиката
Не съм толкова наивна, за да смятам, че изкуството може да спаси света. То обаче може да помогне за разбирането между хората и тяхната единност, да ни накара да помислим за изгубената човечност. През годините съм разучавала средновековна западноевропейска музика, традиционна персийска, турска народна, всякакви песни от Близкия Изток и Индия. Научих се бързо да откривам близостта между тях и такава неминуемо има, защото хората винаги са пътували, а в Средновековието границите между държавите не са били толкова ясно определени, както днес.

Българският фолклор
Открих българската народна музика още като тийнейджър и тя много силно повлия на пътя ми като артист. Не искам да прозвучи пресилено, но наистина смятам, че вашият фолклор е един от най-красивите изобщо в света и трябва да бъде запазен в общочовешката съкровищница. А как се справям с българския? Когато се подготвям да изпея песен на непознат за мен език, я повтарям десетки, стотици пъти, докато думите и произношението им не се отпечатат в душата ми, докато не станат като мой роден език. Така е и с вашия.

Сама
Страхотно е, че и преди, и сега имам възможността да работя с различни музиканти – всеки от тях ме учи на нещо и отключва още от моята креативност. Извънредно важно ми е обаче понякога да работя абсолютно сама – да се затворя в себе си и да търся изразните средства там. Едно от нещата, с които съм най-горда, е албумът From Night to the Edge of Day – той е колекция от близкоизточни, турски и написани от мен приспивни песни за сина ми. Истински лична и пропита с емоция музика.

Niyaz
В Niyaz правим интерпретации на традиционни песни, но имаме и собствени композиции. Някои са по-електронни, други – изцяло акустични, като винаги се стремим да се развиваме и да не правим един и същи албум два пъти. Както и преди, с The Fourth Light се опитваме да надмогнем стиловите ограничения на „традиционната“ и „съвременната“ музика, защото Niyaz е хибрид, който не може да съществува в нито една от двете крайности. Концертите ни са покана за пътуване, което обаче е невъзможно без участието на публиката.

Азам Али и Niyaz са в Sofia Live Club, 29 октомври, 20:00, 40лв от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.