Оркестър от четирима



12 ноември 2015 текст Виолета Иванова
Те са Hidden Orchestra, но с четирима трудно се говори, затова днес хващаме в скайп главната струна в оркестъра – Джо Ейксън. Вълшебството от инструментал и всевъзможни звуци, което създава заедно с Попи Акройд на цигулката и пианото и барабанистите Тим Лейн и Джейми Греъм, ще потече към нас лайв на 21 ноември в Mixtape 5 – под формата на най-новите им Reorchestrations. Настройваме се на тяхната честота, като питаме Джо за всичко, което минава покрай ушите му преди да се превърне в музика.


Кое е първото нещо, което чуваш, когато се събудиш сутрин?
Отвратителният пиукащ звук на алармата ми. Преди ми звънеше с песен на Orbital с 4-минутно интро – събуждаше ме супер нежно, а сегашната ме вкарва в стрес още от сутринта. Ако се събудя сам, мелодията на утрото ми е врящото кафе на котлона.

В биографията ти пише, че си музикант, композитор, саунд дизайнер, радио водещ, продуцент... Ти как се определяш, кое е главното?
Най-вероятно композитор. Занимавам се с много неща, но трудно намирам време за всичко, затова се опитвам да комбинирам различните дейности в едно цяло. Например, ако работя по нещо за радиото, междувременно ще записвам и звуци, които по-късно да използвам за музикалните си проекти.

Спомняш ли си какви звуци улови първо и как изобщо ти хрумна да ги използваш в музиката ви?
Като тийнейджър живеех в провинцията и ходех доста пеша. Имаше един водопад, покрай който минавах всеки ден. Сядах до него и падащата вода изчистваше всички мисли от главата ми. Реших да я запиша и така започна всичко. Сега си нося записващи устройства, дори когато пътувам – имам едни микрофончета, които стоят в ушите и записват всичко. Установих, че звуците от разни места ме връщат по-успешно в спомена, отколкото разглеждането на снимки.

Кое е най-странното нещо, което си записал и използвал в проектите ви?
Скърцащият сняг под краката ми по време на сред­нощна разходка. Или пък дрънченето на счупен хотелски климатик. То е като писането на соло за барабани – ослушваш се и чуваш ритъма, намираш неща, с които може да се работи.

Необичайно е, че в Hidden Orchestra имате двама барабанисти, защо е така?
Първоначално пишех сам цялата ни музика. Имахме един барабанист, но му трябваха още шест ръце, за да изсвири идеите ми. После открихме Джейми и нещата се улесниха. Единият взима виртуозните соло части, другият поема по-тежките бийтове. Аз съм като сценарист на музикален разговор, който те доукрасяват с импровизациите си.

Музиката ви е доста филмова, в саундтрака на какъв филм си я представяш да звучи?
Донякъде Hidden Orchestra звучи като филм, който още не е направен. Идеалният му режисьор би бил Джим Джармуш – любим ми е от години и много харесвам работата му по саундтраци с други музиканти, като Джон Лури например. Харесва ми и стилът на филмите му – сюрреалистични, хумористични, интелигентни.

Сигурно слухът е най-важното сетиво за теб, кое друго си развил добре?
Изпитвам ужас от идеята някой ден да не чувам. Веднага след слуха най-важен ми е вкусът. Когато пътувам, храната е едно от нещата, които пробвам задължително. В Единбург кухнята ми беше точно до домашното студио – с часове правех хляб и разни сложни гозби, за да не трябва да работя. Хляб и досега пека четири пъти на седмица.

Като музикант пътуваш доста – това харесва ли ти, или домът ти липсва?
Години наред не пътувах изобщо, а сега почти не се спирам и се оказва трудно да се почувствам у дома. Моментите, когато не спя в хотел или по летища, са ми ценни. Но движението ми харесва, обичам срещите с хора и да научавам за живота им. Открих, че пейзажите и културите се различават, но в основата си всички си приличаме. Чувстваме, реагираме и комуникираме по един и същи начин.

Ако трябва да слушаш само един албум до края на дните си, кой би избрал?
Суитите за чело на Бах. Има нещо вечно в тях, преминали са теста на времето. Едновременно са максимално изчистени и страшно добре написани, мога да ги слушам до безкрай.

А кого би избрал, ако можеше да си някой друг в този живот?
Май не искам да съм някой друг, защото ще трябва да поема и чуждите проблеми. Но преди 15 години щях да избера Джони Грийнуд от Radiohead. Беше в любимата ми група, а впоследствие кариерата му се разви страхотно – работеше за BBC, имаше странни музикални хрумвания. Струваше ми се и готин като човек. Ако трябва да крада нечий живот, неговият ще е.

Как звучеше светът за теб, когато беше още малко момче?
В английската провинция шумовете са природни. Будех се с песента на птичките. Пеех в хор и това също доста ми е повлияло – сега търся в природата същата акустика, която чувах тогава в църквите, където пеехме. Майка ми пък свиреше на пиано и често заспивах, слушайки изпълненията є на Дебюси и Шопен.

Има ли момент, в който не искаш нищо друго освен тишина?
Там, където живеех досега, постоянно имаше строителни дейности. Мечтаех за тишина, но такава трудно се намира, тя не съществува в града и дори на село посред нощ не е напълно тихо. Имам звукоизолирана кабина, в която работя – тя е най-тихото място, което може да се намери. Но вътре пък започваш да чуваш дори кръвта, пулсираща в главата ти, така че пак не се получава.

Кое според теб е най-големият ти успех и как се справяш с провалите?
Преди няколко години направих един документален филм за това как слепите деца опознават света чрез звуци. Имаше страхотен отзвук и съм доста горд с проекта. Спомням си и първия път, когато се чух по радиото. Тогава почувствах, че нещата се случват, че успявам да се справя добре. Като композитор и музикант обаче колаборираш с много хора и бързо научаваш вкуса на провала. Трябва да си дебелокож, защото често те отхвърлят и критикуват, а съвършенството е невъзможно. Мисля си, че ако някога напиша нещо, което смятам за идеално, ще трябва да спра да се занимавам с музика, защото няма да има как да надскоча себе си.

Hidden Orchestra идват за двоен концерт със Sofa Surfers на 21 ноември от 22:30 в Mixtape 5, билети 25лв от eventim.bg.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.