Вратите към свободата

20 юни 2013 текст Анастас Пунев, снимки © Sussie Ahlburg, ECM Records
Определено е рядкост музикантите, особено вглъбените и занимаващи се с класика, да предпочитат да говорят с думи, а не със звуци. Но за Добринка Табакова музиката включва не само език, а и разбиране, вплетено в езика. Наричана ”окуражително позната, но въпреки това свежа” музиката й намери подслон в един от малкото лейбъли, чието име гарантира качество – ECM на Манфред Айхер. А покрай албума й String Paths в разговора ни гостуваха лицата Пярт, Барток и... кой ли още не.


Поздравления за албума! За мнозина той ще се котира като ”първият български албум, издаден от ECM” – за Вас такова определение има ли някаква стойност?
Наистина е чест да съм сред музиканти и композитори от каталога на ЕСМ, които са ме вдъхновявали много години. Това, че сега има и българска нишка, която да се вплете в пъстрия музикален гоблен на фирмата, също е едно прекрасно чувство.

Какво си говорихте с Манфред Айхер на онази среща, от която тръгна идеята за String Paths?
Името на албума дойде почти накрая, дори след като бяхме направили записите, а в първите срещи предимно слушахме музика. Дискове с мои произведения, неща от каталога на ЕСМ – просто водехме разговор чрез музика. Когато говорехме, аз разказвах за произведенията, а той – за записите.

Какво мислите за значението на лейбълите в днешния свят? Подкрепата на ECM доколко е важна за Вас?
Трудно е да си звукозаписна компания днес. И не е лесно да твориш. Трябва взаимно да си помагаме. ЕСМ е изградила име с това, че подкрепя артистите си и в края на краищата действията говорят по-силно от думите. Артистите са там толкова години, защото чувстват, че имат опора и в същото време - свобода да творят това, което чувстват. Това е рядкост – артистичността да се слага преди комерсиализма.

Някои се отнасят подозрително към твърде образовани музиканти – сякаш образованието по-скоро взима, а не дава. Като силно образован в музиката човек, какво мислите?
Първо, благодаря за комплимента. Винаги съм вярвала, че доброто образование е едно от най-големите богатства, които можеш да имаш в живота си. Знанието не е последна спирка или върхът на планината, откъдето да гледаш надолу. То е врата, която води към друга врата, а специално в хилядолетната история на изкуството, което е и мое вдъхновение, има толкова много „врати”. Това, което аз бих се стремила, е да възбудя интерес у хората, които слушат моята музика. Но това не зависи от това колко репертоар познава един слушател. Музиката е абстрактен и глобален език и той е за абсолютно всички.

Получавали сте множество награди досега. Как може да се измери майсторството в музиката?
Въпросът ми напомня на един друг, който често са ме питали – дали може да се учи композиция. Има чисто практични параметри като оркестрация и опознаване на възможностите на инструментите, основите на контрапункт и хармония, запознанство с репертоар – и върху тази база да покажеш умение да съчетаеш всичко това в един личен стил.

Как Ви повлия изпълнението на Възхвала на Златния юбилей на Кралицата? Какво е мечтаното място и време, на което искате да чуете музиката си?
Концертът, на който беше изпълнен химна ми Възхвала, ще остане в спомените ми завинаги. Чух произведението в пълния му вид на самия концерт заедно с останалите 3000 души и много се вълнувах, че съм част от толкова голямо и важно събитие. Не бих казала, че мечтая за място, където да се свири музиката ми, повече бих казала, че някои места просто вдъхновяват за музика. Да речем, Античния театър в Пловдив, където се запознах с музиката на Верди или Орф за пръв път... Всъщност, там съм мечтала да имам концерт.

Наричат музиката Ви „авангард”. Какво е авангардът и има ли още пространство за него?
Мисля, че цитатът, който имате предвид, всъщност казва, че идеята за авангарда се променя и има хора, които дават ново значение на този термин. Но колкото по-малко се опитваме да категоризираме музиката, толкова по-добре.

Как предпочитате да пишете музика и до каква степен животът около Вас успява да се вмъкне между нотите?
Определено имам нужда от спокойствие и тишина, за да композирам. Процесът на композиране е непрестанно догонване на звуци, които имаш в главата с молив в ръка и колкото по-спокойно, толкова по-добре. Времето просто спира да тече, каквото е ставало наоколо, е оставило следи, но концентрацията върху това как да изразиш един музикален жест във времето остава главната цел.

С какво композитори като Арво Пярт успяват да станат интересни и на аудитория, която не е изкушена от класическата музика?
Ако се върна на предишния Ви въпрос за образованието, ето един чудесен пример за това как не зависи дали си слушал друг път класическа музика. Арво Пярт говори глобален език с музиката си и докосва всеки, който има желанието просто да отвори една врата и да не се влияе от чужди мнения.

Колко процента достъпност може да си позволи класическата музика? Изобщо има ли за Вас такова нещо като граници на консерватизма на класиката или напротив – тя е напълно свободна да се видоизменя според времето?
Класическата музика, изобщо всяка музика, не е химия, за да правим експерименти с различни дози и да водим бележки как се е възприела при дадена температура. Формули не трябва да има. Структура – да, размисъл – разбира се, но преди всичко искрена воля да споделим нещо. Полският композитор Лютославски, който би навършил 100 години тази година, е написал в дневника си „не пиша музика, за да уверявам, а за да намеря. Да намеря хората, които в дълбочините на душата си чувстват това което и аз чувствам.” Когато има пътеводна звезда, не са нужни граници на достъпност.

Какво щяхте да свирите през 1970? А век по-рано?
Не знам дали има толкова разлика от 70-те или 80-те, но мисля, че бих се старала да намирам музика от мои съвременници заедно с основния репертоар.

Учили сте музика при мнозина авторитети, но дали има още някого, който сте искали да ви преподава, но не се е случвало?
Ако имах възможност да пътувам във времето, дори само до миналия век, бих искала да послушам размислите на френския композитор Месиен или на Лигети или Барток. Но пък имам нотите на тяхните прозведения, в които се таят множество добри съвети.

По какво България от 2013 се различава от спомените Ви за нея от преди да заминете за Англия?
Много труден въпрос, защото не съм на 11 години, за да мога да направя директно сравнение. В Англия живея от 1991, а през този период България премина през много трудни фази. Държави на Запад градят демокрация от векове, а България и други източноевропейски държави се опитват да настигнат историята. Радва ме да видя хора, които поддържат традиции и обичаи въпреки нахлуващите влияния и прелитащи моди от другаде. Важно е да си припомняме какво правим добре, за да ни дава надежда за това, което можем да подобрим.

Съгласна ли сте, че изкуството съществува, за да доказва, че красивото може да бъде истинско?
Не само съм съгласна, но и вярвам в това.

String Paths на Добринка Табакова можете да купите в Дюкян Меломан (6-и септември 7а) и ecmrecords.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.