Плейлистът на Павел Найденов



13 август 2015 текст и снимки Севда Семер
Трудно е да изброим всички жокери в ръкава му, все нещо ще ви изненада. Освен баритон в академичния камерен хор Gaudeamus и в църквата Св. Св. Кирил и Методий, Павел е селектор с вкус към електронната музика. Бързо ще ви каже, че последното не го приема толкова насериозно – обича да пуска, защото полудява от удоволствие, когато споделя музика и енергия. През другото време е барман в Hip Hip Library, където често черпи с парчета, както и автор на музикални пърформанси. Сигурен е, че когато човек се кефи на музиката, това е заразно, така че решихме да видим какво ще влее в нашата система. Седнахме с лаптоп на една пейка в парка, която усети гърбовете ни да настръхват, чу как Павел не може да не пее на любимите си песни и след час музика и разговори просто помълча с нас. Чуйте и вие.


Песента, с която обичам да пътувам
Metronomy – The Upsetter
В Youtube имам сигурно 30 плейлиста за път. Всяка ситуация заслужава нов списък: когато пътувам на стоп, когато съм сам или в компания. Имам един за вечерно пътуване в кола, но пък с влак и самолет е различно. В града няма как да си пуснеш същото като това, което трябва да звучи в гората. Имам чувството, че ако не слушам правилната музика, няма да се озова на правилните места и да се запозная с правилните хора! Утре заминавам сам за Братислава (там участвам в изложба), така че в плейлиста ми има парчета, които ми позволяват да изследвам. Не е фонова музика, на която може да си блееш (никога не си пускам такава, дори вкъщи) – пак има вокали, но носи друго настроение, малко по-концентриращо.

Песента, която свързвам с щастието
Lovebirds feat. Stee Downes – Want You in My Soul

Беше рано сутринта, в Жул Верн, където 1000 names правиха парти с Rado Popa. Вечерта беше супер, но когато той обяви, че пуска още едно парче и приключва, никой не беше готов за това, което последва. В клуба бяхме останали десетина човека и парчето направо ни взриви! Оказа се, че Радо винаги с него казва "лека нощ, деца", запазена марка му е, и разбирам защо – дава ти страхотен край. Всъщност, след като се прибера от парти, си пускам друга музика, която приземява и ти дава да си стъпиш на краката, но Want You in My Soul те вдига за последен път. Тогава тези десетина човека танцувахме като пеперудки в клуба. Сега го пускам нон-стоп, сутрин с кафето, следобед на терасата...

Песента, която съм изпял на невероятно място
Vladimir Fayner – Heruvimska No. 6

Пял съм на няколко невероятни места. В пещерата Леденика например – как да опиша какво е да си пуснеш гласа на 40 метра под земята?! Едно от изпълненията, заради които все още настръхвам обаче, беше почти в облаците – в катедралата Св. Павел в Антверпен, където пяхме херувимска песен. С нея за фон се освещава храмът, голямо тайнство е. Композиторите винаги влагат сърце в музиката, но тези песни наистина ги пишат за ангели. Катедралата е внушителна и страшно красива, публиката беше подбрана, а диригентът – Весела Гелева – само щом вдигна палката и пое дъх, през нас протече електричество. До края на изпълнението момичетата видимо трепереха в ефирните си рокли – толкова беше студено вътре – а по лицата на всички ни имаше сълзи. Гласовете ни обаче не се разколебаха и за секунда, така се бяхме концентрирали, изцяло в момента и мястото.

Песента, която ми се иска аз да бях написал
Bjork – Virus
Често чувам, че хоровата музика е изгубила стойност, че е изчерпана, вече е нещо остаряло и безсмислено. Бьорк е събирателен пункт за всичко от класическа през експериментална до електронна музика и затова я харесвам. С албума Biophilia, от който е Virus, тя показва колко модерно може да звучи хоровото пеене – патентова четири нови инструмента, използва хор от 16 момичета, които обучава специално, и слива всичко това с електронна музика. Такива експерименти са ми страшно интересни. Да не говорим, че щом ги видях наживо, тези 16 момичета ме омагьосаха – много е сложно да имаш силно сценично поведение, когато пееш в хор, а те го постигат с лекота. Това е посока, която страшно ме вдъхновява.

Песента, на която винаги ще танцувам
Koop – Summer Sun

Беше в Пловдив преди няколко години, когато положението с приятелите беше като да береш узрели ягоди – докосваш ги и ти се изсипват в шепата. Много хора ми останаха близки от онези години и това е песента, която винаги ще свързвам с тях. Доста е джазова, хич не е лесно да се танцува на нея, но ние правим разни пируети, подхвърляме се, изобщо – цял пърформанс. И сега щом си я пуснем, веднага се връщаме там, макар всички вече да сме разпръснати из други градове и страни. Били сме с нея на тепетата, върху един бар, в Конюшните или Петното, по улиците и поляните около Пловдив – няма значение къде сме, ако тръгне Summer Sun, започват танците.

Песента, на която най-много приличам
The Golden Filter – Favorite Things
Ice cream, chocolate, coffee, sugar, ice cream, chocolate... Това е една песен, в която се изброява какво ли не, напитки, храна, градове, а после в припева се казва "These are some of my favorite things". Първоначално ти се струват случайно струпани работи, обаче усещаш, че там има и жестока история. Обичам нещата, които се изброяват, а и след дългия списък да кажеш "това са само част" – много е мое!

Песента, която обичам да пея по улиците
Foltin – Milice

На една улица обичам да пея – на своята, докато се прибирам. Пускам или In the Wee Small Hours, или тази песен на македонците Foltin, която носи съвсем друг тип настроение. Аз съм социален човек, да, но когато се прибирам, имам нужда да съм сам, да се обърна за малко навътре. Двете ми песни за улицата са страшно различни – джазовата ти дава меланхолия и малко тъга, а тази ти слага усмивка. Няма шанс да я слушам и да не пея.

Песента, която ме надъхва за парти

Yanis – Hypnotized

Клипът й излезе съвсем наскоро и мисля, че обяснява точното усещане от песента. Той е направо кратък филм, заслужава си да го видиш. Шест съвременни танцьори лягат на земята, подлагат ги на хипноза и после им пускат Hypnotized. Те започват да се движат, а танците, които се раждат в телата им подсъзнателно, са невероятни. Виждаш цялата еуфория от музиката, усмивките им, щурите движения. И да не си под хипноза, парчето пак така въздейства – адски надъхващо. Когато тръгваш за парти, точно това ти трябва – силен старт!

Песента, която ме разби, щом чух на живо
The Knife – Without You My Life Would Be Boring

Концертът беше в Берлин, част от последното турне, който The Knife направиха преди да спрат този проект. Честно казано, нямах огромни очаквания, защото тези двамата, брат и сестра, обикновено не пеят много – повече танцуват. На концертите им винаги е страшно диво, енергията е толкова силна, че често ескалира в пого или бой. Специално тази песен е много сложна, в нея има какви ли не инструменти, ужасно е наситена със звук, така че май никой не очакваше да я изпеят и изсвирят на живо. Те обаче ни направиха страхотен подарък – на нея цялата публика избухна.

Песента, която свързвам с раздялата
Milosh – Slow Down

Част е от един мой плейлист, който се казва Let it Rain. Пускам го, когато искам да вали и да ми е тъжно и сиво. Не говоря за летния дъжд с малките локвички, а за онзи през октомври, който сваля листата от дърветата. Естествено, винаги е трудно, когато се разделиш с партньор, обаче при кого отиваш тогава? При приятелите си, много ясно. Затова истински тъжното е, когато трябва да се разделиш с приятел. И това се случва, колкото и да внимаваш, колкото и да вадиш трънчета и да закърпваш празнини. Ето за тези моменти ти трябва плейлист, силен дъжд и да си сам.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.