Смело сърце

21 март 2008 текст Ирина Маринова, снимки Илиян Ружин
След сериала Дунав мост всички побързаха да облепят Йоана Буковска с етикети и не спряха да я сочат с пръст заради разголването и смелостта. Това обаче не я спира да се бори и да продължава напред, а напоследък е особено активна и в театъра, и в киното. Затова решихме, че е време да се срещнем с Йоана и да си поговорим честно в очи за ролите, скандалния имидж и... тези три неща.


Преди няколко дни беше премиерата на Симулатор за чифтосване, в който участваш. Това е вторият наш интерактивен спектакъл след Ножица-трепач, разкажи ни повече.
Страхотно забавен и съвременен спектакъл, с много приятно чувство за хумор. Пиесата е писана през 2005. Чак сега я оценихме като текст, когато видяхме как реагира публиката – в няколкото изигравания около премиерата. Аз винаги съм казвала, че публиката е особено важна за един актьор. А в това представление тя дори решава какво да играем. Или по-точно – как да продължи историята.

Значи има няколко варианта за развитие на действието и публиката избира?
Да. Всеки път представлението е различно. Всеки от изборите разкрива персонажите по различен начин. И ако например няколко пъти публиката избере варианта, който развихря персонажа на жената, има реална опасност мъжът да не бъде представен изобщо, да не станат ясни проблемите на героя, характеристиката му. Затова понякога играем не само избрания вариант, а и алтернативния.

Кой вариант си избира публиката – брак или шамар?
Хаха, това са много крайни избори, наистина. Жалкото е, че хората винаги избират по-провокативното, без да знаят, че и другото е не по-малко интересно.

Мислиш ли, че в живота имаме толкова много варианти и право на изобор?
Всеки ден правим по някакъв избор, на човек непрекъснато му се налага да избира. Но аз съм на принципа “Ако ти е писано да се обесиш, плувай спокойно”. В крайна сметка, колкото и да се опитваш да избягаш от съдбата си, не можеш. Мисля, че всеки има вътрешно усещане какво трябва и може да направи и е важно да се вслушваме в този глас.

За какво повече съжаляваш – за това, което си направила, или за това, което не си?
Предполагам, че за това, което не съм направила. Но това не означава, че съм се отказала. Не съжалявам за това, което ми се е случило, защото животът е един голям балансьор и всяко зло е за добро. След всеки връх идва спад. Спадовете и краховете не ме депресират, а са повод за нова битка. Ако аз знам, че мога да го направя, дори всички да се съюзят да ми докажат, че не мога, в крайна сметка намирам начин.

В постановката двама души на около 30 сякаш се опитват да хванат последния влак. В безизходица ли е човекът без сериозна връзка или брак около 30-те?
В безизходица е самотният човек, защото никой не иска да бъде сам. Това е болест на нашето общество – самотата. Тя се оказа нещото, което много бързо усвоихме от западния свят. Слава богу, още не ходим при психоаналитици за проблемите си, за да има с кого да споделим хубавите неща, които са ни се случили. Имаме приятели.

Има ли роля, без която не си представяш кариерата си?
Може би са няколко. Първата е Жулиета, която изиграх на 16 години. Супер важна ми е Стела от Дунав мост. Както и Хелена от Есенна соната.

Само за тази година излязоха няколко български филма, в които играеш. Кажи ни повече за тях.
В Шивачки играя нещо като една пораснала Стела, даже героинята ми се казва така. Играя и Елена в Малки разговори – съвременния български вариант на Вуйчо Ваньо на Чехов. Главна роля имам в Моето мъничко нищо – ще излезе на 26 март по екраните. За мен това е един много добър български филм, защото е крачка напред като снимане, като актьорска игра.

Какво си помисли, когато за първи път прочете сценария?
Че е много крайна социална история, която няма да бъде приета лесно. Ние много работихме върху диалозите. Когато почнахме да снимаме филма, той си пое своята посока. Но в този филм се получи нещо, което е много важно за мен. В него се почувствах като в Дунав мост, който се появи след 10 години затишие в българското кино, та макар и сериал. Тогава с екипа се почувствахме като едно голямо семейство, което иска заедно да направи нещо. И в Моето мъничко нищо искахме на всяка цена да стане хубав, гледаем филм.

Кои са трите филма, които те карат да вярваш в българското кино?
Наистина смятам, че един хубав филм не се нуждае от скъпи декори, а от хубава история. В този смисъл не мисля, че трябва да се сравняваме с американското кино. Лошото е, че то създава критериите и е трудно да се отдалечим. Все пак мисля, че трябва да снимаме чисто български истории, добре разказани и емоционално въздействащи. Харесвам няколко нови български филма и мисля, че вкусът ми съвпада с този на публиката – Шивачки, Пазачът на мъртвите, Маймуни през зимата. Обърната елха ми беше много странен.

Защо у нас хората все още са шокирани, когато някоя актриса се съблече, и все още това е един от лесните начини да станеш известен?
Със сигурност за нея ще се говори много, но не вярвам, че няма лоша реклама. Аз много намразих имиджа на секссимвол и съм сигурна, че когато някой бъде нарочен, че разчита на външност, а не на актьорски качества, много врати се затварят за него. Слава Богу, не мисля, че моите роли разчитат на този имидж. Точно обратното.

А събличането – не съжаляваш ли за него?
Не, разбира се. Всъщност не мисля, че съм се събличала повече от другите актриси – нито Елена Петрова, нито Параскева Джукелова, нито Ани Пападопулу, нито дори трите актриси в Шивачки имат по-малко голи сцени. Просто е супер лесно да лепнеш етикет и да гледаш на хората външно. А на тоя етикет и на мой гръб изцяло у нас проходи жълтата преса.

Ти си обект на медийно внимание от доста време. Доколко искаш да знаят хората коя си всъщност?
Никакво желание вече нямам. Искам да ме разкриват чрез ролите. Аз бях много открита и искрена в началото, защото смятах, че така няма как да те уязвят. Оказа се, че точно това е начинът.

Какво ти предстои?
Ей сега отивам да гледам Макбет на Дияна Добрева в Народния. Иначе предстои да видим как ще бъде възприет Моето мъничко нищо, засега срещите ми с публиката на филма бяха много емоционални – и в Бургас, и в София. В театъра вече започнаха репетициите на Одисей. Върви ми напоследък на комедийни роли, а тук ще работя с най-добрия – Теди Москов.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.