Първите стъпки на Маша Илиева

15 юни 2007 текст Елена Пенева, снимки Илиян Ружин
Когато се срещам с примабалерината Маша Илиева, ме впечатлява колко е усмихната и спокойна. И как в същото време не си дава почивка нито за миг. За около 10 минути й се обадиха за още две интервюта, поговори за около 20 деца с асистентката си в школата, записа си кой какво ще танцува, и след като разпредели деня си, така че да стигне навреме за всички срещи, се оказа, че има време и да порепетира за премиерата на Зорба Гърка и да разпредели кой какво ще танцува на представянето на новата й книга. Да, написала е още една книга – детска, за балета и още нещо. Ето какво.


Разкажи за книжката, тя е втората, която пишеш...
Да, и е продължение на първата. Представя онова, което обикновено остава скрито за зрителя. Има неща, които смятам, че са много интересни – например какво става, преди да се отвори завесата. Малко хора знаят подробности, а в балета всичко е важно – от това как да си завържеш палците до това как точно да влезеш на тренировка. И още много, много неща има в книгата. Също и няколко кратки откъса за световните балетни трупи. А заглавието Моят балет идва от малката подробност, че вътре има автобио­графични откъси. Или по-скоро от това, че е разказана през погледа на едно дете, което е започнало да се занимава с балет – и това съм аз.

Какъв е начинът да въвлечеш едно дете в магията на балета?

Мисля, че има много начини. Вече има толкова видеокасети и достъпът до много информация е достатъчен импулс. Примерно в моята школа работим изключително с балетна музика. Децата изграждат вкус към балетната класика и като чуят някоя мелодия, казват “моята музика”. Балетът им дава и музикална култура.

Балетният педагог е много важен при обучението на деца. Какъв педагог си ти?

Знаеш ли, в книжката също има точно такава тема – за ролята на педагога. Един танцьор не може без балетен педагог до края на сценичната си дейност. Защото нито видеото, нито огледалото могат да ти дадат тази представа и тези тънкости, които може да ти подскаже той.

Представата ни за балета от филмите е за някакъв глад, бой, зверски режими и други страхотии. Така ли е в действителност?

Има огромна разлика между любителската и професионалната кариера. Аз уча децата да танцуват за удоволствие. И това обучение най-малкото трябва освен трудности да носи и удоволствие. Смятам, че децата не бива да бъдат потискани със строг режим на хранене или с прекалено големи изисквания. Това, на което държа, е добро професионално обучение.

Участваш и в алтернативни театрални проекти. Последно те гледахме в 36 More 4 Less. Какво те привлече в поканата за този проект?

Най-интересното беше, че отидох един ден преди премиерата и разбрах какво точно ще правя. Това е една импровизация. Смятам, че се получи, защото в следващия спектакъл вече искаха повече време да съм на сцената (смее се). Хубаво е хората с опит, да се използват по някакъв различен начин.

Мислила ли си за кариера извън балета?

Не. Всичко е пряко свързано с него. Дали това ще е една малка балетна трупа или нещо друго, важното за мен е танцуването.

Какво ти предстои?

Хубави неща. Днес е премиерата на Зорба – спектакъл, с който много пътуваме в чужбина и това е чудесно. Защото нашата работа е да ни види колкото може повече публика. Иначе няма смисъл. Имам си и един проект в сферата на мечтите – някой ден да направя голям танцов спектакъл. Но обикновено, когато ми кажат “прави”, аз се дърпам. Надявам се все пак, когато му дойде времето, да направя и това.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.