Годишна равносметка



18 декември 2013 снимка Борислав Банев © People of Sofia
Цяла година четем, пишем и обсъждаме културните събития в София, но и навсякъде другаде. В края на 2013 обаче предпочитаме да дадем думата на няколко наши приятели, които плуват толкова свободно във водите на изкуството и попкултурата, че ние често само ги догонваме. Затова предоставихме нещата в ръцете на блогъра и писател Антон Терзиев, филмовия програматор Владимир Трифонов, театралния и филмов режисьор Зорница София Попганчева, журналиста (и градска легенда!) Борислав Банев и куратора Светлана Куюмджиева. Основните обсъждани въпроси, разбира се, бяха големите филмови, театрални, литературни и изложбени събития през изминалата година (на местно и глобално ниво), както и очакванията за 2014.


ЛИТЕРАТУРА
Антон Терзиев

Литературната реколта тази година е пребогата, така че който чете между редовете, сега трябва да чете между заглавията. Макар и закъснели с българските си преводи ме зарадва появата на първия роман на Мишел Уелбек (По-широко поле за борбата), втория роман на Орхан Памук (Безмълвният дом), Разказ за слона на везира на Иво Андрич както и Поправките на Джонатан Франзен.
The Fall of Arthur на Джон Роналд Руел Толкин (още непреведена) си е събитие, откъдето и да го погледнеш географски. Съвсем навреме ми дойде и Морелси на Чайна Миевил (сравненията с бащата на фентъзито яко го вбесяват) – тук е по-”лек“ от Градът и градът, но също толкова взискателен към детайлите на собствената си вселена. Моето лично събитие обаче си остава The Childhood of Jesus, последното засега откровение на Д. Кутси – автор, който винаги е стеснявал неимоверно зоната на комфорт.
Освен премиери имаше и паметни сбогувания. Месец и нещо след като канадката Алис Мънро спечели Нобел, Дорис Лесинг си отиде, преди това кориците окончателно затвориха Шеймъс Хийни, фантастът Фредерик Пол, големият поет Лу Рийд; тъгата по гения не е измерима с наградите му.
От българските автори романът Апарат на Васил Георгиев бе една от книгите ми щитове (по Г. Господинов) от 14 юни насам.
За 2014 надеждите ми дишат безкритично само американски и френски въздух – нямам търпение за The Passenger на Кормак Макарти, както и за какъвто и да е нов словесен знак от Уелбек. С тревога очаквам продължението на Fight Club. Тайно се наддявам Чък Поланюк да се е майтапил, както Брет Ийстън Елис по повод American Psycho 2.
Различни видове четене има на различни етажи, но и да си сбъркал асансьора не е фатално.

МУЗИКА
Борислав Банев

Световни събития бяха завръщането на Daft Punk и Дейвид Боуи; свободната търговия на марихуана в Уругвай; Джей Зи с Марина Абрамович; Penguin издадоха автобиографията на Мориси в категорията Класика; смъртта на Лу Рийд, Джеф Ханеман и Winamp; Кийт Ричърдс доживя до 70; Metallica свириха на пингвините в Антарктида.
И България имаше своите събития – малките клубове канят все повече свърхактуални имена; залезът на фестивалa Spirit of Burgas и липсата на алтернатива; Роджър Уотърс изписа Оставка на Стената; радиопредаването Фалшименто мина онлайн; хипхопът май успя да заглуши чалгата; Babyface Clan имат нов албум, Spotify най-после пристигна и у нас.
Големите открития на 2013 са Аtoms for Peacе, A$AP Rocky, Jagwar Ma, Darkside, Flume, Savages, Woodkid, Омар Сюлейман. Гърдите на Емили Ратайковски в клипа на Робин Тик, също.
Догодина очаквам дебют на DENA и Чет Фейкър; събирания на стари банди; смърт на млада надежда от наркотици; яка автобиография; ексклузивен концерт на Стоунс. У нас нещата ще си останат все така безнадеждно трагични.

ИЗЛОЖБИ
Светлана Куюмджиева

Разбира се, че Венецианското биенале беше събитието на годината. Не само защото така е замислено – да бъде ос на артистичния свят, но и заради философската концепция и прецизната изложба на куратора му Масимилиано Джони – Енциклопедичният дворец.
Малко преди откриването на Венецианското биенале една млада кураторка доведе и показа някои от интересните му участници и в София. Тази година, благодарение на усилията на екип, партньори и главно на куратора си Овюл Дурмушоглу, фестивалът Sofia Contemporarу създаде макар и за кратко илюзия за динамика и обмен на софийската сцена. Беше нещо като малко резюме и преход между това, което видяхме на Документа в Касел през 2012, и това, което предстоеше във Венеция и на биеналето в Истанбул. Но остана капсулирано главно сред публика от арт професионалисти.
Най-важното ми лично откритие за годината е, че има моменти, в които дори изкуството е безсилно. Има мигове, които принадлежат на хората, изкуството няма власт и е по-добре да остави историята, улицата и тълпата да творят големите шедьоври. Говоря за протести. Но не за самодейната пърформативност, която ги съпровожда, а за онези важни моменти, които превръщат артистите в хроникьори и документалисти. Просто снимаш и това е.
Тук със сигурност ни очаква и нещо добро, освен дежурната серия от институционални и персонални абсурди и неадекватности. Все пак да бъдем оптимисти, да си вършим работата и да се надяваме, че все някой ден ще раздухаме археологическия прахоляк и нафталинения нюанс на старо злато от културата си.
А в чужбина ни очакват още много поводи да си ревизираме схващането за ролята и мястото на изкуството сега.

ТЕАТЪР
Зорница София
Попганчева
Няма как, моето театърално събитие за 2013 беше стъпването ми от другата страна барикадата с постановката Когато дъждът спря да вали. Задълбочаване в работата с актьорите за каквото в киното, и особено в сериалите, можем само да мечтаем, и то с актьори от олимпийския отбор, ми отвори цяла нова вселена към която изпитвам и страст, и страх, и глад. Потъване е най-точната дума. Във вечни теми. Каквото забързаното ежедневие не допуска. Потъване, каквото като зрители преживяваме за 2 часа, аз изживявах 2 месеца. За което изпитвам дълбока благодарност към вселената и към Малък градски театър.
Събитие в българския театър продължава да е стоическото усилие на театри и театрали да раждат без винаги да имат адекватни условия. Събитие все повече са частните и алтернативни проекти, създадени извън структурите на театрите и събиращи все повече вярна публика, признание и награди, като спектакълите Паякът и Клер & Мадам & Соланж. Като Импро театъра. Медея, майка ми в Сфумато ме разтърси и като тема и като любопитно съчетание на контрастна художествена лексика. Духът на поета ни напомни, че българските истории са най-горещи за нас, а един от актьорите доказа, че граници няма, щом ги няма в главата ти. Има спектакли, които пълнят огромни концертни зали, не ме вълнува езика им, но хората започват да ги предпочитат пред помията по телевизорите си, което вече е събитие. Защото телевизорът упорито ни отучва от колективното споделяне, каквото е ходенето на театър, концерти и кино. Искаше ми се да има избухване на фантазията като Лов на диви патици или нещо толкова дълбоко като Животът е прекрасен и Нощна пеперуда, и трите в Народния, но през 2013 то не се случи в театъра.
Днес най-големия театър се случва в живота с това, че едни политици, останали без публика, продължават да се вживяват в ролите си на избраници, каквито не са, а един народ, все повече събуден и осъзнат, продължава да живее в паралелната си вселена. Класическият сблъсък във втори акт предстои, а катарзисът, вярвам, ще е в 2014.

КИНО
Владимир Трифонов

Като че ли нямаше ярки събития през годината. И все пак – връчването на Златната палма на Синият е най-топлият цвят, което съвпадна с масови протести в цяла Франция срещу гей браковете. Който иска, да продължава да спори доколко животът имитира (или се влияе) от изкуството.
Събитието на 2013 е липсата на нови български филми. Появиха се само четири – Цветът на хамелеона, Джулай, Слънчево и Вяра, любов + уиски. Първите два преминаха с променлив успех, а третият си беше зрителски провал. Проблемът е, че има други готови филми, които не тръгват по екраните в очакване неясно на какво.
Моето най-ярко естетическо удоволствие за годината е филмът на Паоло Сорентино Великата красота (La Grande bellezza) – незаслужено подминат в Кан без никаква награда и напълно заслужено отнесъл най-важните Европейски филмови награди. Елегичен шедьовър, кино от най-висока класа. Премиерата му у нас предстои.
Два от най-чаканите филми на годината ще имат своята премиера още на Берлинале – The Monuments Men на Джордж Клуни и The Grand Budapest Hotel на Уес Андерсън. Те вече имат премиерни дати за България. А останалите филмови изкушения, които не са за изпускане, ще бъдат показани от българските фестивали – София филм фест, So! Independent и Киномания.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.