Елен в кутия

1 февруари 2008 текст Анелия Александрова, снимки Яна Блажева
Не излиза много, разхожда кучето си в градинката на Свети Георги, седи на пейки, ходи на тае бо, а лятото рисува върху камъни. Казва се Елен Колева. Съвсем скоро получи филмовата награда в категория Най-добра актриса за ролята си в Шивачки. А всъщност най-доброто предстои, честно.


Как е да си актриса на годината?
Не съм се успокоила, даже съм още по-притеснена. Тази награда ми се струва много изискваща и отговорна. Завърших миналата година и сега тепърва ще се развивам в театъра. Големите актьори не спират и след три оскара. В момента съм много въодушевена, много вярвам, много ми се играе. И всичко е ново, към мен никога не е имало такъв медиен интерес. Но е готино, имам чувството, че зареждам всички тези нови хора, с които се срещам, а и те ме зареждат. Днес дори направих хороскоп на една журналистка. Досега не съм имала негативна среща и разочарование.

Вярно ли е, че има някакво напрежение заради това, че не отличиха ансамблово играта ви в Шивачки?
Има обидени, сърдити, факт. Аз съм щастлива. Професионално и двете актриси (Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска – бел. авт.) са много добри, работливи и талантливи. Като хора не мога да ги определям и, честно казано, не искам и да ги опознавам. Ако преди снимките сме живели заедно и сме имали хубави моменти, те са си били за тогава.

Къде стои статуетката сега?
На етажерката в хола. Първо стоя до снимката на баща ми, но тя е твърде сантиментална и я преместих.

Защо избра ролята на Елена в Шивачки?
Всички се явявахме на кастинг и за трите роли, крайното решение беше на режисьора Людмил Тодоров. Аз просто споделих кое ми е най-любопитно от трите. Елена ми беше най-неясна, аз самата не реагирам като нея, тя е спокойна, премислена, а не хаотична и разпиляна.

Какво друго не харесваш у себе си, освен тази хаотичност?
Понякога съм много ленива, обхваща ме мързел буквално за всичко. Трябва да се науча и на дипломатичност. С годините ставам по-разумна и гледам да не обиждам, но хапя. Като бях малка, играех само с момчета и исках да бъда момче. Ако бях мъж, сигурно щях много да се бия, щях да стана боксьор, но и джентълмен. И щях да изиграя Дон Жуан.

Ти си лице на кампанията на Хелзинкския комитет за равни права на жените. Попадала ли си в ситуация на полова дискриминация?
Да, без да знам, че това е дискриминация. Обикновено съм много остра и си създавам врагове точно заради това. И вероятно си затварям врати, ако говорим за работа. Била съм дискриминирана от жени, и то неведнъж.

Какво те мотивира да се занимаваш с театър?
Магията. Усещането, че тук и сега се случва нещо и всеки път то е различно. Правиш едно и също, репликите са едни и същи, но винаги можеш да го променяш и винаги да си вярваш, че ти си този друг, дори и за един час. Това е вид пристрастеност. За един час живея в приказка и вярвам в конфликтите, взаимоотношенията й, преживявам. Забавно е да си друг.

Случвало ли ти се е вече да отказваш роли?
Да, имаше един белгийски сериал – Матрьошки – за трафика на жени. Предложиха ми малка роля – момиче, което трябваше да се съблече на пилон. Но проблемът не беше в това, че ролята е малка. Просто сметнах, че нищо няма да ми донесе и нямам нужда от това в момента.

Какво ти се играе?
Искам да играя в комедия, за да проверя дали имам комедиен талант. Играят ми се и луди, проблемни хора, в които да има нещо да се дълбае. Мечтата ми е да изиграя Невена Коканова във филм за нейния живот, за нейните филми, стъпки, любови, всичко. Би било прекрасно. Иска ми се да правя и моноспектакли – Човешкият глас на Кокто, но трябва да стана поне на 30, сега не би било достоверно и сериозно.

Какво ново друго около теб?
Поканиха ме на щат в една нова трупа – Модерен театър. Ивайло Христов е художествен директор, а Людмил Тодоров е драматург.

Знаеш ли кои ще са останалите ти колеги там?
Бойка Велкова, Ирини Жамбонас, Стефания Колева, Деян Донков, Касиел Ноа Ашер, Иван Бърнев, Иван Радоев – общо 27 души. Хубаво число и определено добър състав, аз съм най-младата и неопитна.

Готвите ли вече нещо?
На 14 февруари ще направим малка програма, а след това ще започнем да репетираме, но още не знам какво.

Къде другаде можем да те гледаме?
Играя в Стари времена в Сфумато. Представлението е доста потискащо, защото казва нещата право в очите. Някои дори се сдухват, като го гледат. Няма хепиенд, няма измъкване, хората вътре са обречени. Снимах и един късометражен филм – Семейна терапия, ще го видите на София Филм Фест. В него има и драма, и комедия, и абсурд. Играя пънкарка, затова и се подстригах. Тя е едно объркано момиченце, за което да си модерен означава да имаш много татуси и обеци, да пушиш трева, прави се на мъжкарана, а всъщност е много чувствителна. Много псува във филма, на мен в началото не ми стоеше, но после започнах да си псувам, разтоварващо е.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.