Миниатюрният странен кварк

29 октомври 2013 текст Анастас Пунев, снимки Владимир Томашевич
Оказва се, че има и такива хора, които идват от Щатите, за да заживеят у нас. При това с аргумента, че тук по-добре могат да развият вижданията си за театъра. Който се престраши да изпробва радикалния научно-театрален експеримент Времето на кварките, може и да разбере избора на Нейтън Купър. Неговото тяло се е наело с отговорната задача да носи материята в един спектакъл, където хвърчат сложни теории, обяснени по перформативен път. Ако пък го видите на улицата и ви заговори на български, не го гледайте като извънземно, моля ви!


Времето на кварките се ангажира с гледната точка на наблюдателя като основа на квантовата механика. Каква е твоята гледна точка към представлението, в което участваш?
Гледам на Времето на кварките като артист, но, разбира се, имам интерес и към темата, иначе надали бих участвал. Учил съм малко физика в училище, но се наслаждавах да чета специализирана литература, докато се подготвях. В квантовата физика голямата задача е да се задълбае, докато се стигне до най-елементарната истина, а в пърформанса нещата стоят по сходен начин – трябва да живееш в един точно определен момент, който се променя, като съблечеш всичко извън пърформанса.

„Играеш“ кварк, но не се казва какъв. Имаш ли си любим?

Не сме определили какъв кварк съм, но горният и долният съставляват почти цялата ни позната Вселена, така че може би те са главните герои. Като име обаче, най-провокативен за въображението ми и вдъхновяващ е странният кварк.

В първоначалната версия на Времето на кварките, играна в Централна баня през ноември 2012, Големият взрив беше показан чрез отваряне на шампанско. Ти как си го представяш?

Това с шампанското е много хубава репрезентация. Аз свързвам Големия взрив с изненадата. Така както любима игра ми е да се крия и да изненадвам някого – в един момент не е имало нищо и изведнъж цялото внимание на хората се връща обратно.

Ще ти липсва ли Времето на кварките, след като го изиграете десет пъти и то изчезне, както е замислено?

Да, но не толкова заради това, че ще изчезне, а защото успяхме да постигнем химия с екипа, ако ми позволиш този каламбур с физиката. Рядко ми се е случвало в театъра такова взаимно допринасяне един към друг. Освен това ще ми липсва, че за спектакъла пробвахме почти всичко и той е наше общо дело.

Ти какво създаде например?
Редовно се случваше Гергана (Димитрова, режисьорът – бел. авт.) да ни строи и, да речем, да каже – хайде сега, импровизирайте върху темата за спина на кварките. Пробваме и тя казва – избирам това, а онова - не. И сега имаме няколко варианта за въртене. Така създадохме Времето на кварките.

Как ти повлия архитектурата на старото кино Македония, на което вдъхвате нови сили с този пърформанс?
Това е отворено място, въплъщава идеята за разширяването на Космоса и в същото време – за миниатюрността на една частица, тъй като аз се чувствам миниатюрен тук.

Не може да избягаме от миналото ти. Какво най-драстично се различава в българския театър от американския?
Най-вече смелостта на хората тук. В Щатите надали ще видиш театър на алтернативно място като старо кино или мазе, докато тук усещам, че театърът се случва на всеки ъгъл. Аз си го обяснявам с предразположеността на българите да съпреживяват експерименталния театър, което не важи в същата степен за американската публика.

Обясняваш си го изцяло с хората?
В Щатите идеята за театър предимно се свързва с мюзикъла. Театърът в Балтимор, където съм играл (Single Carrot Theatre – бел. авт.), е известен като експериментален и действително той притежава такива черти, но лично аз не ги намирам за първостепенни. Тук е друго. Дори и по-традиционният ви театър е по-малко традиционен от традиционния американски.

В театъра в Балтимор ти си бил и финансов директор. Може ли добрият актьор да е и добър финансов директор?
Разбира се, аз съм живото потвърждение! При финансите трябва добра дисциплина и сериозност, но в същото време чрез тях се научих да гледам на предизвикателствата по творчески начин. Използвахме изкуството като инструмент да убеждаваме своите спонсори и това вършеше работа – бизнесът подготвяше инфраструктурата, а изкуството беше голямата цел.

Кое е най-странното нещо, случвало ти се в София?
Знаеш ли, хората не ме разбират, когато се опитвам да говоря на вашия език, включително и когато го говоря правилно. Сякаш не очакват, че някой чужденец би говорил български. Например, след една репетиция питах някого на български дали иска кафе и той ми каза, че не говори английски, представяш ли си? Но сравнена с Балтимор, София си е направо нормален град!
Времето на кварките е в кино Македония на 1, 2, 6, 7, 8, 9, 11 и 15 ноември, от 20:00 часа.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.