Игра на власт

2 октомври 2013 текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич
Който контролира медиите, контролира съзнанието. Така, съвсем в кратце, можем да обобщим темата на новия български сериал Четвърта власт, чиито  първи епизоди имахме удоволствието да гледаме по БНТ. Сериалът обещава много - интересни истории, пълнокръвни, търпящи развитие образи, близки до действителността теми (но горко на онзи, който не умее да различава художествената измислица от реалността) и нови лица. Едно от тези лица е Мила Парушева - кастинг режисьор по професия (която обича) и актриса по призвание (от което явно не може да избяга). Ще наднича още дълго от телевизионните ни екраните в образа на възсмелата „кисела, гневна борсучка”, затова ви я представяме такава, каквато в действителност е – позитивна, лъчезарна и забавна.


Какви бяха притесненията ти, свързани с приемането на ролята? Как се реши на този скок и кой бе така сладкодумен да те убеди да скочиш?
Тревожех се единствено дали ще се справя с актьорското предизвикателство. Онова, което пише за мен, че съм актриса, не е вярно. Да, учила съм две години в НАТФИЗ, но не съм завършила актьорско образование и се занимавам със съвсем други неща. След като ми разказаха сценария и след като се видях със Стоян Радев (той много умее да убеждава хората да му съдействат и да се впускат в различни приключения), се развълнувах, защото темата е интересна и важна. И реших да пробвам.

Първото, което помисли след като прочете сценария?
Че никой няма да позволи този сериал да бъде заснет и излъчен! После си казах, „глупости, вече сме мръднали напред в главите си”. Но първото ми впечатление бе това - че проектът е една идея по-смел, отколкото обществото би могло да поеме. Надявам се да се окаже, че не съм била права и зрителите да опровергаят мнението ми.

Дамата, в която се превъплъщаваш, колко близка е до теб самата?
Трудно мога да кажа, че съм такава кисела и гневна бурсучка като моята героиня. По-скоро съм мека, лъчезарна и лесно се разсейвам. Не съм така праволинейна, нито толкова смела. Обединяващо помежду ни е може би желанието да има справедливост. Нещата да се случват както трябва, а ако не – да се намери виновникът. Това е нещото, което и двете носим.

С коя черта у собствения си характер най-много се гордееш и коя ненавиждаш у другите?

Лъчезарен, позитивен и усмихнат човек съм. Това са чертите, които е добре и другите да се опитват да развиват у себе си, хаха.

Наложи ли ти се да правиш собствено проучване за това как се държи един разследващ журналист в естествена среда?
Не съм се подготвяла, гледайки журналистически разследвания или работата на конкретен професионалист в тази сфера, било то български или не. Нещата, които се случват в сериала, са актьорски труд, защото той не е документален филм за журналистиката. Както в сериала за Хорейшо (От местопрестъплението) - актьорите там едва ли са рязали трупове, та в този смисъл – и аз не съм се подложила на подготовка. Опитала съм се просто да бъда вярна, достоверна и симпатична. Да си знам текста и да не ми личи, че съм недоспала.

Колко важни са репликите в сериала? Имахте ли място за импровизации или си прекарвала безсънни нощи в зубрене на остроумни диалози?
Слава Богу, оказа се, че лесно уча текст - едно от добрите неща, останали ми от Академията. И понеже уча и репликите на колегите си, за да ми върви логически разговора в главата, имахме много смешни случаи, в които без да искам знаех и текста на останалите – същинска отличничка, хаха. Но диалозите са много, да. И за да се следи логически линията на нещата, не сме променяли особено много в процеса на снимки. Придържали сме се към написаното и на моменти това адски си личи. Хващам си някои места, на които, поради неестествеността на изказа, звуча като пълен олигофрен, хаха. Но режисьорите настояваха да се придържаме към написания текст и го правихме.

Най-странната ситуация по време на снимки?
Най-силно усещане ми даде първият снимачен ден. Бяхме в действаща морга с онази специфична миризма, не бях спала и секунда от притеснение какво ми предстои, а и накрая ни биха – сценарно, разбира се… Това бе денят, който най-силно и енергийно ме е събудил, побутнал и предизвикал. Иначе помня предимно глупостите, които сме говорили и шегите, които сме си правили. В една от сериите, например, в много драматичен момент, моята екранна майка се прибира и на един от дублите, без никой да ме е предупредил, тя се появява с гумена маска на маймуна. В първия момент си помислих, че е някакво екстравагантно решение на Шошо и започнах да си пердаша текста… Но издържах едва няколко секунди и всички избухнахме в смях.

Гледа ли вече цялата готова продукция?
Още не и предпочитам да бъде така. Да се движа в крачка със зрителите, за да мога да съм адекватна и всички едновременно да гледаме един и същ сериал. Страшно харесвам как са се получили нещата и се гордея, че съм част от тях. Е, все още имам притеснения, че на фона на титан-актьорите, които участват, аз няма да съм достатъчно адекватна, но пък от друга страна получих доста комплименти именно заради тази липса на рутина, която в този случай явно помага.

Справяш се чудесно. Това не е въпрос, а констатация.
Хаха, много благодаря. Дано да е така.

Ако действително работеше във влиятелна медия, кой социален проблем би повдигнала първо?

Трудно ми е да изляза от стилистиката на темата, с която се занимава сериалът – влиянието на политиката върху медиите. Но, грубо казано, обикновените криминални истории са ми много интересни. Често се случва да четем за конкретен случай донякъде, а финалът на историята да остава недостъпен за читателите. Това е много тъжно.

Сега, след сериала, гледаш ли по друг начин на новините, които четеш?
Журналистиката винаги ми е била интересна. Баща ми и майка ми са журналисти, брат ми се изявява като писател, средата ми е близка до тази тема. Но да, сега като че ли се вълнувам една идея повече. Но като цяло, интересът го имам отпреди.

Следващото ти предизвикателство ще бъде ли свързано с актьорство?
Страшно ми беше приятно заснемането на сериала, но то е свързано с конкретните хора – с актьорите, режисьорите, целия екип. Колкото и клиширано да звучи, между нас имаше магия, имаше химия… Самият процес по заснемането беше адски приятен. За други подобни предложения – не зная. Предполагам че ще разсъждавам, с извинение за израза, „на место и на парче”. Но ако има начин цял живот да работя с този екип, тогава да!

Ако трябва да убедиш някого колко е хубаво да си актьор, какви три аргумента би изброила?
Ако човек има какво да каже на обществото след като стане популярен, то медиите му дават тази възможност. За хората, за които това е професия, популярността отваря много врати. И, в кръга на шегата, има и финансов аспект, който за българските стандарти и параметри не е за подценяване, хаха.

Това, което страшно те впечатли в последно време?
Това лято отделих време за себе си и с приятеля ми направихме прекрасно пътуване из Италия. Обикаляхме много места – и големи градове, и малки селца. Най-силното усещане, което ми остана оттам, е разликата в стандарта на живот. Най-обикновени пенсионери от супермалко селце на 20 км от Верона изглеждат добре и са спокойни и усмихнати. Ходят в неделя на църква, а после сядат да пият по чаша вино или по кафе. Тази болезнена разлика в стандарта на живот ме нарани, втрещи и натъжи.

В списъка с неща, които да направиш до края на живота си, има…
Да продължа да се развивам като кастинг режисьор. Да имам здраво и хубаво семейство и приятели. Може би един приют за кучета по някое време… Да чета повече книги, да се усмихвам повече...

Книгата на нощното ти шкафче е…
Крадецът на книги. Миксирам го с една история на Бегбеде за заведение Кенефа в Париж. Успявам да чета всякакви неща и да намирам време за четене, което доскоро не беше така и много си се кефя, затова навсякъде го споменавам. Шегувам се, разбира се, но наистина - това с четенето не е за подценяване… Полезно е за един човек, дори без да е актьор, да може да бърка в емоционалността си.

Ако трябва да направиш кастинг за герой на нашето съвремие, как би изглеждал той?

Да кажем, че това биха могли да бъдат младите хора, които все още искат да живеят и работят в България. Учители, режисьори, продавачи, бармани – хората, които се опитват да живеят и работят тук. И кастингът, надявам се, ще бъде обширен.

Четвърта власт се излъчва по БНТ, всяка неделя от 20:45

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.