Един оцелял на сцената

7 декември 2007 текст Елена Пенева, снимки Илиян Ружин
През последните два месеца гледахме Владимир Карамазов почти всяка вечер по телевизията. Какво го е изкушило да влезе в ролята на риалити водещ и да окуражава изнемощели робинзоновци някъде на Карибите, няма как да не го попитаме, но главната ни задача е да разберем за какво се готви актьорът Владимир Карамазов на сцената на Народния театър. Пропуснахме досадните въпроси за жените и кокосовите орехи и си говорихме за важните неща – репетициите в живота, пътуванията по света и работата с Крикор Азарян.


Тази седмица предстои предпремиера в Народния театър, в която имаш главна роля, какво да очакваме?
Представлението се казва Празникът на Бакхус и е по чудесен текст. А вече ние какво ще направим... не се знае. Разказва се за трима души – една жена, която има любовник и иска да каже на мъжа си, че взаимоотношенията им са много напреднали и ще го изостави. Обаче се случват някакви големи преврати и всичко протича по съвсем друг начин. Много ми харесва, че този текст казва големи истини за хората и живота. Това с провалените планове постоянно ми се случва – те много рядко се изпълняват, поне при мен. Дори най-често се случва точно обратното на това, което си си намислил.

Значи ти се случва и в живота да си повтаряш някакви реплики, да ги репетираш наум?
О, да, разбира се. Аз много си намислям някакви неща, които ще кажа, и се навивам, че нещо ще се случи по определен начин. Просто съм такъв характер. Примерно, като тръгвам някъде събота и неделя, в главата ми са страшни неща – планове, схеми – ужас. А после още от първата секунда започват да се случват някакви съвсем други работи. Винаги е така. И винаги това, което искам, ми се случва в момента, в който просто спре да ми пука дали ще стане.

Да се върнем на пиесата – каква е твоята роля?
Аз съм любовникът, с когото жената иска да избяга от мъжа си. Играем заедно с Юлиан Вергов и Теодора Духовникова. И е страхотно.

Лесно ли се работи с приятели?
Ние наистина сме добри приятели и много се зарадвахме, че ще работим заедно, ужасно много искахме. Режисьорът Теодор Угринов също ми е близък, още от ВИТИЗ. Мислехме си, че ще е адски лесно, но не се оказа точно така... Като започнаха трудностите, направо лошо ми стана. Защото пиесата е трудна, не е от най-лесните.

Кое ти беше най-трудно?
О, още ми е трудно, не съм завършил ролята си по никакъв начин. Но да кажем така – аз в момента играя много представления. И се опитвам да направя от ролята си нещо различно, да е различна от тези, които съм играл до момента. Да намеря нови неща за себе си, да ми е интересно, нещо да ми се случва за първи път. И вече не ми е толкова лесно, защото като репетираш постоянно, малко или много започваш да се повтаряш. Точно това повторение искам да избегна в новата роля. Често ми се случва да направя някакво движение, да опитам нещо и да си кажа „А, това е от друга пиеса“ – и се спирам. Ако се усетя, че правя нещо, което ми прилича на друга роля, моментално го променям. В това се старая много.

В България най-бързият начин да станеш известен е да се появиш по телевизията. Ти защо прие да водиш Survivor? Нали казваше, че телевизията за теб е мръсна дума?
Отговорът е много прост – аз съм невероятен фен на този формат. От години го следя, имам всички серии на американския Survivor, знам какво се случва. Дори дадох на сценаристите много серии на предаването – толкова ми е голяма колекцията. Имам и руските серии. Преди години даже исках да отида в Русия и да участвам в техния Survivor. Понякога имам много налудничави идеи. Но наистина не харесвам телевизията, не ми харесва като медия и изобщо. В случая обаче става въпрос за нещо, което ми е много интересно, но пък се прави точно за телевизия като формат. Затова се съгласих. Ако беше кино, Survivor щеше да е супер. Но не е.

Значи си доволен. Какво ти даде това, че прие да водиш шоуто?
Два месеца, които няма да забравя никога. Изпитах неща, които никога не съм изпитвал. Но след това си понесох и негативните последици. Примерно един месец бях подложен на ужасни неща с тези интервюта... Не можех да ги откажа, защото имах уговорки с телевизията. Плюс това тази популярност, която имах от театъра, си ми стигаше – просто да си ме знаят колегите и тези, които се интересуват от театър. В момента популярността е много по-драстична и това някак ме притеснява. Хубавите неща обаче все пак са повече. Запознах се с хора, с които сигурно никога нямаше да се запозная, например с Евтим Милошев станахме приятели. А едно време зловещо са ме дразнели същите тези хора – като гледах някакви Ку-ку и Каналето. На мен не ми харесват такива неща. А Евтим се оказа страхотен човек.

Ти пътуваш много и без да броим Survivor. Къде ходи последно и какво пътуване планираш?
Последно преди предаването си направих една обиколка в Италия. В Америка също. Възнамерявам, ако намеря една свободна седмица, да отида до Швейцария. Иначе голямата ми страст е Азия, обиколил съм я поне на 70%. Културата там е ужасно различна, случвали са се безумни неща. Ходил съм на места, от които всяка секунда ми е ярък спомен. Бил съм и в такива държави, в които, като чуеха на границата, че отивам, ми казваха: „Абе ти луд ли си? Там е много зле.“ А аз отивам абсолютно сам, с една раница. В Камбоджа например се чувствах като Индиана Джоунс. Не приличах на себе си. В Пакистан също беше безумно.

А тук в България на сцената какво ти предстои?
Сега съм разпределен в представление на един млад режисьор – Боян Иванов. С него ще правим пиеса на Карло Гордони – Слуга на двама господари, класика. След това ще си довърша представлението с Коко Азарян в Сатирата. Толкова години съм мечтал за това – да работя с Коко. От него един актьор може да научи много. И аз искам да уча.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.