Трите мечки

10 април 2013 текст Дани Николова, снимки Никола Тороманов, Wings Creative Studio
Зад привидния смисъл на изкуството и мястото му наоколо, трима другари изглаждат гънките на крепкото си приятелство. Това ще видите в Арт – новата постановка под новата шапка 3 Bears Entertainment на доскоро обитаващите образите на футболни съдии Владо Карамазов, Юлиян Вергов и Захари Бахаров. Срещнахме ги малко преди премиерата, за да си поговорим и признаваме – тримата успяха да усмихнат деня ни. Което пък ни подсеща за следното – най-добре не приемайте всичко от казаното за чиста монета.


Основна тема в Арт са предизвикателствата пред крепкото приятелство на трима другари, точно каквито сте вие. Затова ли изборът падна върху него?
Владо: Проблемите, за които разказва Арт, отговарят както на нашия живот, така и на нашето приятелство. В началото бях малко скептичен. Пиесата не е лека, а и вече се играе в друг театър с други актьори. Помислихме обаче и си дадохме сметка, че ние тримата сме доста различни от тях. И сме наистина добри приятели. Имахме честта да работим и със суперпрофесионалисти, отново наши приятели, като Никола Тороманов, Калин Николов, Антон Угринов.
Захари: След главоломния успех на Спанак с картофи решихме да се заемем с нещо също толкова комерсиално и лесно смилаемо. Но след размисъл, изборът ни падна върху далеч по-сериозната Арт. Защото тази пиеса стои по-тежко на сцената, особено ако я изпълним добре.

Първа стъпка футбол, втора – изкуство. Следващата инкарнация?
Захари: Това ще бъде първото и последно представление на 3 Bears Entertainment, след което фирмата ще се разпадне, поради несходство в характерите. Истината е, че след като приключим с Арт сигурно ще си изключим телефоните за пет-шест месеца. Тогава ще му мислим дали 3 Bears Entertainment ще просъществува.
Юлиян: Ще просъществува, разбира се. Аз съм изпълнен с енергия и оптимизъм. Смятам, че колегите ми дадоха всичко от себе си и е време да си починат, пък аз ще направя самостоятелен проект. Един грандиозен филм, който ще мине под продуценството на 3 Bears. Доколкото познавам двамата си другари, усетят ли мириса на парите, те веднага ще се върнат към нашето сдружение.
Захари: Тук е мястото да благодаря на Владо и Юлиян, че поеха огромния товар на Арт на гърбините си – тия здрави мъжки гърбове. Аз бях зает с други неща. Затова следващия проект ще ги компенсирам. Например – като ги изключа от него.
Владо: Да, най-добре да направим представление с роби. Тоест - млади звезди, които да работят, пък ние само да стоим отстрани и да прибираме печалбата.

В Спанак с картофи рамкиращата тема беше футбол, в Арт е изкуство. Известно ни е, че в Юлиян тупти сърце червено, има ли обаче някой от вас отношение към изкуството?
Захари: В Спанака футболът е само повод, тук също е така. Изкуството и картината, за която става дума, са само претекст за разнищването на съвсем други неща.
Юлиян: В Спанака аз бях движещата сила в посока на това какво е футболът и какви са правилата на играта, защото колегите ми не бяха достатъчно запознати, особено Владо. В Арт пък той е движещата сила. Владо е голям колекционер на бронзови статуи…
Владо: Не се казва бронзови статуи, а малки пластики…
Юлиян: Ето, сама виждаш – аз не съм запознат. Но той е движещата сила на тема изкуство.
Захари: Това, разбира се, е смешка. Владо не разбира кой знае колко от изкуство. Тези, които ни захраниха със знания по въпроса бяха Антон Угринов и Никола Тороманов. Последният дори нарисува две картини за представлението.
Владо: Но аз наистина се интересувам от малки пластики.
Захари: Разбирайте от онези, които предлагат на Илиянци, както и ей тук в магазинчето…
Владо: Шегата настрана – наистина се интересувам изкуство.

Какво стана с идеята ви за автобиографична книжка?
Владо: Опитахме се да направим нещо като история на нашето приятелство. Има много наши снимки - като бебета, като големи хора, като приятели… Хората ще могат да си прекарат половин час в разглеждане.
Юлиян: В салона има достатъчно светлина, така че, ако на някого е скучно, ще може да си чете…
Захари: Владо има нереализирана амбиция като писател. Ето това ще е следващият ни проект.
Юлиян: Аз не исках да издавам, но вие непрекъснато ми отваряте устатата – филмът, който ще снимам е по сценарий на Владо, защото той е написал не е един и два.

Колко опасно е за театралния актьор да е популярно лице от екрана?
Захари: Не е опасно, напротив. Това е единственото нещо, което в момента върви в театъра. Ние стъпваме върху него не на шега, за да правим онова, което бихме искали. От години се опитваме да извоюваме независимост. И тя идва от факта, че благодарение на телевизията, можем да съществуваме самостоятелно.
Юлиян: Битува негативното мнение, че повече хора влизат в театъра за да видят лицата, които са гледали по телевизията. Но това не е задължително лошо. Колкото повече хора в театъра, толкова по-добре. Ние не просто излизаме като три панаирджийски маймуни, които да се разходят по сцената. Подхождаме достатъчно сериозно към пиесата, с която сме се захванали. Не разчитаме само на популярността, а на това да си свършим добре работата и хората да останат очаровани.
Захари: Името на фирмата ни идва точно оттам - мечка в театъра се нарича актьор, популярен от телевизията. И решихме да си направим майтап с това. Ако популярността пречи по някакъв начин, то той е, че публиката ще очаква да види Иво Андонов, Жеков или Панто Вълчев. Затова и отнема малко време – докато вкараш зрителите в новото.

Доколко всеки от образите, които някога сте играли, остава следа у вас? Владо, на теб сега не ти ли иде отвътре да се провикнеш „а, леле, бацинкааа”?
Владо: Ааа, образът от Спанака… ами не, на мен ми е просто забавно да го играя. А и част от него наистина го има вътре в мен. Там където съм израснал, половината хора бяха такива. Приятелите, с които съм дружал, бяха такива. Така че това ми е познато. Но да ми е оставил самият образ следа – не мисля.
Захари: По-скоро е обратното. За да стане добър образът, ти си този, който трябва да извади нещо от себе си.

Ами ако имате възможността, подобно на филма Да бъдеш Джон Малкович, да влезете в нечия глава и нечие тяло, за да бъдете изцяло него, а не просто да играете образа му, то тогава кого бихте избрали?

Захари: Ами ние всъщност това и правим, влизаме в главите на хората, доколкото ни е възможно. Разбира се не буквално и наистина. А кой бих искал да стана за малко – сигурно Владо Карамазов.
Владо: Аз пък бих станал Брад Пит. Да го видя този какво си мисли.
Захари: Ето, Владо иска да е Брад Пит за малко, аз пък искам да съм Владо, докато Владо е Брат Пит.

Какво се е променило в театъра досега – за добро и лошо?
Владо: Киркор Азарян, лека му пръст, на една от последните репетиции на Вишнева градина каза нещо, което съм запомнил. Преди 15 години в театъра е било модерно актьорите да се превъплъщават в различни образи до неузнаваемост - да си слагат зъби, мустаци… Било е модерно и се е считало за голямо актьорско постижение. В момента хората не могат да понасят такива неща. Зрителите искат да видят актьора такъв, какъвто е. От самото начало да е ясно, че промяната ще бъде чисто мисловна. В Арт градим образите си точно така. Зрителите ще дойдат и ще видят просто нас тримата.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.