Нищо скандално

4 октомври 2012 текст Гергана Турийска, снимки Илиян Ружин
В твърде горещ за сезона есенен следобед срещнахме винаги дейната Бойка Велкова, за да поговорим за ролята й във В съседната стая или Пиеса за вибратора, за скандалното и нескандалното в думата вибратор, за любимия й Теодосий Спасов и един самотен малък остров до бургаския бряг.


Какво те привлече във В съседната стая или Пиеса за вибратора?
Това е пиеса, основана на исторически събития, случили се в края на 19 век, епохата на откритията – крушката на Едисън, грамофона, телефона. Покрай тях се разказва историята на едно семейство, на един лекар, който лекува пациентите си с новооткрита машина – вибратора. В началото това е мистично лечение и никой не знае какво ще произлезе от него, но още тогава започнали да купуват тези машинки, а днес това е бизнес за милиони. Пиесата е много истинска, много мъдра – за брака, интимността, любовта, за отношенията между жени, между мъже, между мъже и жени. Тя е лакмус, с който да проверим колко сме пораснали в някои отношения или пък сме си останали в края на 19 век с всичките си проблеми и комплекси, с неразбирането към другия пол. Творбата е на млад автор – Сара Рул е само на 38 години и вече има Пулицър за друга пиеса, номинация за Пулицър за тази, както и три награди Тони. Преди две години В съседната стая или Пиеса за вибратора бе поставена на Бродуей с голям успех. Самата тя не е очаквала, че някой ще гледа пиеса за вибратори, но казва, че това всъщност е пиеса за интимността.

Провокативно или обикновено е днес да се споменава думата вибратор? Някои хора побързаха да потърсят скандал...
Може би хората са направили думата пошла. В продължение на близо 60 години с този медицински инструмент се е лекувала хистерия. Фройд е лекувал с хипноза, докато негов колега открива вибратора, който действа още по-добре. Освен това е лекувал и мъже, не само жени с новата машина.

Какво мислиш за изобретяването на вибратора?
Ние, жените, си мислим, че знаем всичко за своята сексуалност и за тялото си, а всъщност просто сме информирани, но не разбираме дълбокото значение на нещата. Предпочитам истинските неща – да извървиш пътя към себе си, а извървявайки го да намериш най-точния партньор, истинския мъж, с когото би могла да споделиш много неща и да извървите заедно пътя си. Но щом тази машина е открита, значи е имало защо да се случи. Приемам различното и не искам да давам рецепти или да изказвам мнение, че това е табу, а онова е правилно. Животът е по-силен от нас и ежедневието го доказва.

Правиш впечатление на неуморна актриса и щастливо омъжена жена.
Да, мога да потвърдя, че се чувствам много добре и съм много щастлива, разбрана и обичана. Стремя се и аз да отвръщам със същото. Имам истинска подкрепа и светлина в къщата си. Пожелавам го на всеки.

Давате ли си взаимно съвети със съпруга ти Теодосий Спасов – ти за музиката му, а той – за ролите?
Само споделям чувствата си за чутото парче или концерт, повече не смея. Но, що се отнася до театъра, се вслушвам в него, защото той винаги се оказва прав. Теодосий е голям артист и научих много неща от него, освен от преподавателите и колегите си. Превръща концертите си в театър, говори с публиката, споделя. Наскоро бяхме на турне в Канада, а публиката се състоеше от местната българска общност. Бяха много екзалтирани от това, че има обратна връзка. Много съм му благодарна, защото не всеки може да ти каже истината докрай. Дори режисьорът, който би трябвало да те напътства, за да изведете заедно пиесата на един светъл път, не може да ти каже тънкости, които могат да те наранят. Актьорът е чувствителен и не знае до каква степен е твоят праг на търпимост. Много неща се премълчават и актьорът сам във времето ги открива, ако въобще ги открие. Затова трябва някой близък да му каже колко е припрян на сцената или до каква степен е фалшив или истински.

Има ли нещо общо пиесата с филма Hysteria, който има сходен сюжет?
Филмът няма нищо общо с пиесата, освен историята за откриването на този медицински инструмент. В пиесата темата за еротиката изобщо не е засегната, защото това са истински невинни хора. Като малки деца са и се радват на тези открития, опитват се да ги проумеят. Освен с това Hysteria се занимава и с феминизма и бунтарството на жената в дрехите, в желанието да разбие табутата и бариерите.

След страхотната ти роля в Островът на Камен Калев не сме те виждали на големия екран. Каква е причината да се снимаш толкова рядко в киното?
Просто никой не ме е поканил. Камен ме покани преди пет години – имахме разговор, той не се отказа от мен, останах в неговия филм. Имах много щастливи мигове на този остров, защото Камен е един от изключително талантливите млади режисьори с огромно бъдеще. Другите може би не ме виждат... Много дълго се задържах в театъра и усещам, че е време и за нещо друго.

Само в името на разнообразието или виждаш развитието си в киното?
О, не, за развитието става дума. Това е друг вид актьорско майсторство, което при мен е закърняло. То трябва да се практикува. Телевизия, кино, театър са три различни неща. Хубаво е да се получи едно развновесие.

Как ли би се развил животът ти, ако не беше започнала да се занимаваш с актьорство?
Исках да стана археолог, но майка ми реши, че трябва да съм актриса. Послушах я – беше ми много трудно, но в крайна сметка след три опита успях да вляза във ВИТИЗ. След завършването си бях в Русенския, а после и в Пловдивския театър. Извървях трънлив път в професията и сега не мога да си представя, че е трябвало да правя нещо друго. Но и археологията, и актьорското майсторство са изследователски дейности, така че сега пък съм археолог на душата или поне се опитвам да го правя. За да стигнеш до същината на нещата, трябва много сериозно да се работи.

В съседната стая или Пиеса за вибратора се играе на сцена Сълза и смях на Народния театър Иван Вазов, 10 и 13 октомври, 19:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.