Търсач на отговори



5 септември 2012 текст Клодин Жендова
Бивш шампион на 400 метра бягане с препятствия и настоящ хореограф, Пиер Ригал открива тазгодишното издание на Sofia Dance Week (29 септември – 6 октомври) с последното си абстрактно, политически адекватно и поетически възвишено представление Standards (зала 1 на НДК 29 септември). Дотогава има много вода да изтече (или пък бира, вино или каквото най- ви се услажда), затова, чакайки, решихме да разменим няколко думи и мисли със спортиста танцьор и хореограф Пиер Ригал.


Пътят ти е любопитен. Имал си вземане-даване с математика, кино и лека атлетика. Спортът как точно се вписва в амплоато ти на хореограф?
Спортното ми минало безспорно влияе върху хореографските ми решения. Един спортист никога не би се развълнувал от красотата на своите жестове, а от ефикасността им. И именно това, че успява да постигне целта си, кара зрителя на по-късен етап да открие в тези жестове хармония, красота и поезия. Старая се да подхождам по същия начин в хореографията. Работя единствено върху ефикасността на жестовете – дали биха могли да разрешават проблеми и дали са достатъчни, за да задоволят моите собствени очаквания. Когато бях атлет, скачах висок скок. Това е добър начин да провериш ефикасността на едно действие, с което хем преодоляваш препятствие, хем задоволяваш собствените си амбиции.

Мястото на киното…
… е в повествованието, различните персонажи, музиката, звуците и сценографията.

Минимализъм и абстракционизъм. Това ли са двете думи, с които най-лесно се описва твоята работа?
Да, безспорно. И бих добавил "действеностизъм”, хаха!

Представленията ти винаги са свързани с абстрактни ситуации, танцьорите винаги изследват психологически състояния… Какви послания внушаваш?
Никакви. Изкарвам на сцената въпросителни, задавам въпроси, едновременно универсални и интимни, надявам се.

Standarts е вдъхновено от френското общество и политически живот.
Използвам политически символ – знамето, което принадлежи не просто на някого, а на целия свят (дори и на българите), за да достигна поетичното. По прагматичен начин, тоест чрез движението на тялото и разполагането му в пространството, изследвам и анализирам символа. Открадвам го от политиката и го давам на емоциите. Така придавам на политическата му дефиниция повече нежност, крехкост, динамика и мекота… Дебатът за националната идентичност във Франция, който намирам за опасен и неособено добре провеждан, стана моя муза и основа на Standarts.

Използваш хип хоп език и мъничко революция.
Точно това правя, да. Хип хопът е един от онези инструменти, които са ми много полезни, също като съвременният танц и музиката - лесно бива адаптиран към основния сюжет. А пък революцията – тя присъства във всичките ми представления. В личния си живот не съм особено революционно настроен, поне на съзнателно ниво. Но подсъзнанието е основен играч в моята работа.

Обичаш да задаваш въпроси и да търсиш решения на проблеми. Колко отговора успя да получиш, поне засега?
Нито един. Пикасо е казал “Не търся, намирам”. Аз пък единствено търся… и нищичко не съм открил.

Обичаш и сюжети, свързани с еволюцията. Докъде си обаче с твоята собствена?
Standards е седмото ми представление за последните осем години. Борил съм се всяка от тези творби да съществува и съм щастлив, че мога да ги представям и до днес. Макар да смятам, че далеч не са съвършени, ги обичам всичките. Защото са колективно приключение и силно личностно преживяване, страшни мъки и голямо богатство, особено по отношение на срещи с интересни хора. Освен това всяко от тях ми носи опит, помага ми да се изграждам като човек и творец и въобще – да живея. Но обичам да гледам на себе си и като на дилетант, готов да научи още безброй неща. Жаждата ми да правя, да откривам и опитвам все още не ме е напуснала.

Твоята трупа Compagnie dernière minute е…
Компания на щастието, както казва моята секретарка Софи Шнайдер.

Планираш или оставяш вдъхновението да те води със затворени очи?
И двете едновременно. Невъзможно е да не се възползваш и от двете, нали?

Как виждаш танца след 10-20 години?
Модерни технологии и връщане към чистотата на движението. Технологичният подход – този, свързан с нанотехнологиите и виртуалната реалност, в който танцьор дори няма да е нужен, ще се редува с класическия – онзи, в който чистотата, простотата, човешкото тяло ще са водещи…

Успехът те съпътства навсякъде по света. Това значи ли, че посланията ти са разбрани?

Успехът ми не е нищо друго освен силна отдаденост на нещата, които правя. Свързването на множество интимности, които доближават едни до други публиката и танцьорите.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.