По японски

23 август 2012 текст Августа Манолева
Цяло лято Art Space предлага не просто прохлада в жежките вечери, но и какви ли не артистични и уъркшоп примамки. Включително и театър Ямамото от Осака. Неговият създател, актьорът Акихиро Ямамото, има за цел да съхранява, показва и разпространява класическия японски театър Но, който съществува вече 700 години. Освен него и някои от преките му ученици, театърът няма постоянен състав. За всеки организиран спектакъл наемат хора с определени способности за съответните роли в постановката. Сред гостите е и един българин – ученик на г-н Ямамото, Петко Славов, който прави докторат в Осакския държавен университет. „В Но могат да се видят много слоеве на японската култура”, словоохотливо, макар и набързо, разказва Петко, докато ни помага с превода от японски.


Показвате ни красота и изкуство. Гледаме, но като че ли не го разбираме, доста екзотично е за нас…
Аз съм на тъкмо обратното мнение – българите ни усещат повече, отколкото съвременните японци. Тук съм за пети път и според мен имате дълбочини в усещането и възприемането на сценичното изкуство. В България има много душевно чисти хора. Смятам, че вие сте по-близко до корените на Но, зародило се в обстановка на почитане на природата и полето. В сърцевината на това изкуство е заложена благодарността, чувство което всеки актьор трябва да изпитва към зрителите, за това че е удостоен с тяхното внимание. Гордеем се със съчетаването на толкова елементи в нашето изкуство, но без благодарността Но не би могло да съществува.

Театър Но е обявен от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Прибавяте ли обаче по нещо ново, за да не принадлежите единствено към миналото?
Но е изкуство, зародило се преди 600-700 години, когато е било под попечителството на самураите. Въпреки настъпването на реставрацията Мейджи, период на непрекъснато обновление в Япония с тенденции да се внасят все повече нови и нови неща, Но успява да запази традицията.  Опитваме се да прибавим максимална изразителност с минимални движения. Ако актьорите преценят че има нещо, което публиката изисква от тях, трябва да реагират по собствено усмотрение. И по такъв начин да продължат развитието на изкуството. Това е реакция спрямо епохата и времето. Ако в миналото се е играело директно на земята, сега представлението е пренесено на сцената.

Като че ли основни атрибути са маската, костюмът, танцът… С това ли се изчерпват изразните средства?
Те са съпътстващите. В центъра на Но изкуството стои песента. Тя е много особена. Нямаме абсолютната скала, както в европейската музика. Нямаме до, ре, ми, фа, сол... Затова не правим репетиции и не настройваме инструментите преди представленията. Изпълняваме пиесата с първия тон, който се получи на сцената. Красотата на Но се състои в това да не се изменя текстът, написан отпреди стотици години. Публиката трябва да може да промени нагласата си към сцената и начина, по който възприема това изкуство, да погледне през очите на древните. Тогава, както до голяма степен и сега, Но е практикувано предимно от мъже. Когато ролята е женска, нормално е да се слагат маски.

Значи всеки път когато пеете импровизирате?
Не е импровизация, а просто така сме тренирани – да можем да адаптираме тоналността спрямо конкретния случай.

В Япония вие сте постоянен театър със сграда и трупа?
Има пет школи с актьори в много от японските градове. В центъра на тези школи стоят основни родове, но когато дадена пиеса се поставя повече от един път, никога един и същи актьор не играе една и съща роля – винаги се сменят.

Софиянци гледаха Феята на водата, каква беше провокацията да я напишете?
Това е нова пиеса, нещо, което много рядко се случва в средите на Но. Идеята се зароди при разговор в Осака с мой познат финансист. Попита ме: Защо не се опиташ да създадеш нова Но пиеса, аз ще те подкрепям с всичко – и оттам тръгна работата. Независимо дали сте японец или българин, не се усеща никаква разлика с класическите японски пиеси. Но все пак се постарах да вложа универсалност като третирам тема, която може да бъде възприета навсякъде, не само от японците, за опазването на околната среда.

Кога ще дойдете отново?
Всъщност Но много рядко се играе извън Япония, така че най-вероятно няма да има следващ път, поне в близките 20-30 години.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.