Храбрата шивачка

1 ноември 2007 текст Елена Пенева, снимки Илиян Ружин
Александра Сърчаджиева първо ни изскочи пред очите в Мелотвмания по БНТ. След това влезе в НАТФИЗ, направи няколко добри главни роли, а от този сезон е част от трупата на театъра на Армията. За съвсем кратко време Алекс успя да ни учуди със особената си жизненост и талант и с това, че винаги е естествена и усмихната. След като я гледахме в новия и при това добър български филм Шивачки и в очакване на следващата й главна роля във Вампир в Сълза и смях, решихме че сега е точния момент да се срещнем с нея по-отблизо.


Разкажи ми първо за предстоящата премиера на Вампир, каква е ролята ти?
Още не сме готови и затова не ми се иска да говоря. Иначе играя Бела. И малко се притеснявам, защото тази премиера се прави за доста кратко време и ни е малко натоварено, репетираме по 6 часа всеки ден… Трудно е така, защото все си мислиш, че имаш нужда от повече време и репетициите са ти малко. Но хубавото на театъра е, че дори да е така, с течение на представленията можеш да си оправиш ролята, докато в киното каквото заснемеш – това е.

За много кратко време направи няколко големи роли в класически произведения – Боряна, Чайка и По-големият син. Не те ли плаши, че може да се изхабиш прекалено бързо?
Аз винаги се плаша. Когато ме поканиха за първото ми представление на професионална сцена – да заместя Стефания Колева в Ножица-трепач, супер се уплаших. Трябваше да вляза на нейно място и го направих за 5 репетиции, а след това тръгнах и на турне с тях. Тогава даже нямах време да мисля колко ме е страх. Когато започнах с Боряна пак бях много уплашена. Но истината е, че във всички представления много хора са ми помагали и са работили с любов, което е много важно. И хубаво.

На мен много ми хареса в Чайка на Крикор Азарян. Как беше да работиш с такъв силен и професионален екип?
Никога не съм си представяла, че ще работя с проф. Азарян и съм ужасно благодарна, че ми се случи. Той ми даде шанс и това беше страхотна възможност с него и чрез него да направя роля. Много съм му благодарна за доверието, което ми гласува. В началото имах ужасен респект от него и нищо не смеех да кажа, само мълчах. Но той много ми помогна и беше наистина страхотно.

Какво мислиш за Шивачки сега, когато филма вече е по кината?
Снимахме го преди година и беше много забавно и весело. Имаше страхотен екип и всички много се грижеха за нас, което е малко опасно – да не се вземеш на сериозно и да се помислиш за голяма работа. На мен специално много ми хареса сценария. Много просто е разказана една човешка история и както в единия момент нещо ти е смешно, така в следващия ти застава буцата в гърлото. Всеки може да намери нещо за себе си. Когато го гледах на кино сега много ме впечатли, получил се е.

Имаш ли си някаква роля, която много ти се иска да изиграеш?
Не, никога не съм си мислела за някоя роля „ето, това точно искам аз да го направя”. Има пиеси, които много харесвам, но никога не съм била толкова амбициозна за нещо, че на всяка цена да го искам. Винаги си казвам, че много искам да ми се случи нещо хубаво. Ей така, когато съм тъжна, когато се чувствам зле – на всеки човек понякога му е празно. Но никога не съм казала „Леле, тука на всяка цена искам да получа еди-какво си, ще мина през всеки, през всичко, но ще го имам". Не го разбирам това. Много е вредно да си болезнено амбициозен. Има хората, които наистина са готови да минат през всичко и през всеки – за мен това е тотално безсмислено. Защото днес те има, утре те няма. Най-важното е да бъдеш човек, да бъдеш такъв, какъвто си. В крайна сметка – това е просто професия.

А каква щеше да бъдеш, ако не беше актриса?
Като малка исках да стана полицай, или космонавт. След което мислех да кандидатствам международни отношения. Но като дойде момента да завършвам, разбрах, че не мога да се занимавам с нищо друго, освен с театър. Влязох в НАТФИЗ още първата година и ако не беше станало така нямаше да кандидатствам пак. Щях да си вляза международни. Или пък археология, много ми е интересна. А майка ми искаше да кандидатствам право. Абсурд! Въобще не ме влече. Казах й тя да кандидатства право и тогава ще кандидатствам и аз с нея, хаха.

Какво ти предстои в скоро време?
О, чудесни неща. Премиерата. А сутринта бях на едно интервю с директора на Армията – Митко Тодоров – и той в ефир ми каза, че ще репетирам с Теди Москов новата постановка, която ще прави при нас – Одисей. Просто не знаех как да реагирам. Страхотно!

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.