От другата страна



22 септември 2011 текст Дани Николова
Последната седмица от септември ще мине под мотото: танцувай, танцувай, танцувай. Виновникът е Sofia Dance Week (26 септември – 1 октомври), под чиято шапка за четвърта поредна година пристигат страхотни танцьори и хореографи. С особен интерес очакваме гостуването на трупата OtraDanza и нейния хореограф Асун Ноалес (Народен театър, сцена Сълза и смях, 27 септември). Талантливата испанка съвсем очаквано е влюбена в танците, разтоварва се с плаване, прекланя се пред онези, които притежават дуенде, и за нищо на света не желае да се впуска в празни приказки, въпреки че е от хората, които определено има какво да кажат.


Какво те накара да загърбиш танците и да станеш хореограф?
Нуждата да комуникирам чрез тялото, чрез движение­то и изобщо чрез цялото сценично поведение. Когато танцуваш за други хореографи си лишен от намирането на свой собствен език. Изпитах необходимост да развивам своите движения, идеи и душевни търсения. Това ме накара да се захвана с хореография – малко по малко, с постоянство и упоритост.

Къде е по-голямата тръпка – да си на сцената, усещайки енергията на публиката, или пък да наблюдаваш всеки детайл зад кулисите?
Двете неща носят толкова различни емоции, че ми е адски трудно да избера кое от двете ми допада повече. Когато танцуваш, забравяш останалия свят. Изпадаш в особено душевно състояние, в което единственото важно нещо е да се раздадеш на публиката. Не можеш да мислиш за друго. Но когато си зад завесите, забелязваш всичко, всеки детайл – и технически, и хореографски. Нямаш такъв контрол над сцената, какъвто имат танцьорите. Но ако имам избор, ще предпочета емоцията от танца, хехе.

Какво е необходимо, за да бъдеш добър хореограф и танцьор, освен тежка работа и дисциплина?
Добрата техника и дисциплината са основни, разбира се… но има нещо, без което не може. Няма ли талант, не присъства ли онова особено състояние, което танцьорите на фламенко тук в Испания наричат дуенде, всичко е безсмислено. Аз държа моите танцьори да влагат цялото си сърце и душа в танца. Артистичността е много по-съществена от техниката.

Когато работиш над нещо ново, откъде тръгваш – от движението или от самата концепция?
Зависи от нещото, с което съм се захванала. Обикновено концепцията идва първа. Първо ми хрумва идеята. Питам се защо искам да направя една или друга хореография, как да интерпретирам идеята така, че да бъде разбрана. Разбира се, не следвам никакви модели, нямам и специфична методика на работа – в това отношение съм тотален анархист.

Много танцьори и хореографи споделят, че от всичко най-мразят да говорят. А ти?
Смятам, че трябва да си много зрял, за да намираш думи, с които да изразиш емоциите. Трябва да си много зрял и в професионално отношение, за да говориш за собствените си творения. В моите има много шанс, интуиция и експеримент. Затова ми е особено трудно да говоря за тях. Но колкото повече създавам, толкова повече се развивам като хореограф, научавам повече нови неща за самата себе си. Започвам да разбирам защо правя дадено нещо по един или друг начин. Отстрани изглежда като че ли нещата, които правя, ми показват коя съм всъщност като артист и като личност. И всеки път говоренето става малко по-лесно за мен.

Но танцът си остава универсалният език, с който разговаряш?
Да. Това е единственият начин да показваш емоциите, които те вълнуват без думи. Това го прави уникален и в същото време – универсален.
Оставяш ли по част от себе си във всеки нов танц, който създаваш?
Разбира се – всяка моя творба носи част от моята личност, опита, който съм натрупала, отношението ми към живота изобщо, както и начина, по който разбирам изкуството.

С какви хора работиш? Разкажи малко за трупата ви OtraDanza.
Основната ни цел е да заличим границата между публиката и танцьорите, да им покажем, че всяка хореография може да се превърне в споделено пътешествие.

Концепцията на Back – представлението, което ще видим по време на Sofia Dance Week, не е никак проста.
Спектакълът всъщност е пътуване към човека чрез уникална простота и чистота на нещата. Тръгвайки от красотата на човешкото тяло, танцьорите стигат до най-тъмните дълбини на човешката душа. Освен всичко друго Back въвлича публиката в триизмерен свят, в който добиваш чувството, че можеш да направиш същинска дисекция на телата на танцьорите – да видиш мускулите, нервите, артериите.

Танцьорите на сцената са шестима. Оставяш ли им свободата да комуникират с публиката?
Естествено. Публиката ще опознае всеки един от танцьорите посредством неговите движения. Обичам да казвам, а съм чувала и други хореографи да го повтарят – човек е такъв, каквито са движенията му. В Back всеки от танцьорите си има свое специфично движение. Шестимата са тотално различни и същевременно са в страхотен синхрон на сцената. Всеки от тях насочва публиката към различно състояние на духа, всеки един претворява отделна, малка вселена. А всичко заедно прави пътешествието, наречено Back.

Спектакълът си помага със страхотни визуални ефекти, осветление и най-симпатичното – огледален под на сцената…
Точно така. Сцената е като огромно огледало, в което телата на танцьорите се отразяват във всеки момент. Простите отражения обаче дават усещането, че се намираш в някакъв фантастичен свят. Друг път изглежда като че си на метри под водата, или пък в някаква футуристична реалност. По този начин се усилва многократно въздействието на танца.

Смяташ ли, че технологиите трябва да заемат повече място в танца?
Разбира се. Когато технологиите са от помощ, винаги са добре дошли. Хубаво е да ги използваме и развиваме, без да неглижираме движенията на танцьорите, естествено. Когато всичко се допълва и прелива – ето тогава спектакълът е истински.

Танцът вероятно вече е целият ти живот. Намираш ли по малко време за себе си?
Танцът отнема почти цялото ми налично време наистина. Но и аз си имам своите малки похвати за бягство от всекидневието и изключване от света. Морето и плаването са основните ми удоволствия.

Дай съвет на прохождащите хореографи.
Да оставят интуицията да ги води. Началото е бавно, трудно и напрегнато, но с последователност и максимална отдаденост, нещата се подреждат. Просто трябва да си търпелив, да се обградиш с добър екип, да се наслаждаваш на творенето и никога да не преставаш да се учиш.

Кажи ни името на хореограф, когото обожаваш и от когото се възхищаваш.
Пина, разбира се.

Back е в Народен театър, сцена Сълза и смях, 27 септември, 19:00, 20/30/40/50лв от eventim.bg
Sofia Dance Week е в Държавния музикален и балетен център; Зала 1 на НДК; Младежкия театър Николай Бинев; Народния театър, сцена Сълза и смях, Софийската опера и балет, 26 септември – 1 октомври

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.