На север от рая

12 май 2011 текст Иглика Станкова, снимки Ангел Коцев Студио
Василена Радева сякаш е прекалено млада за всички награди, които вече (и съвсем заслужано) е получила. След Аскеер за дебют и Икар за най-добро представление, само преди месец Василена взе и приза Стоян Камбарев за драматично-терористичната и неустоимо-кървава история Nordost. Наскоро пък похвалихме (и пак – заслужено) новата й постановка Карнавал.com. Хрумнаха ни толкова много неща, за които да я питаме, затова никак не се учудихме, че разговорът ни (на пейка в градинката зад Художествена академия) се оказа дълъг-дълъг.


Казваш, че наградите и медийното преекспониране те объркват. Какво ще кажеш обаче за оценката на публиката?
Съществува една атмосфера, която може да направи само публиката. Много обичам да чувствам публиката, да я наблюдавам отстрани – от кабинката на осветителите, да речем. Влияе ми не толкова реакцията, колкото тишината на зрителите. Много ме радва моментът на началото на представлението, когато всички разговори изчезват, изпаряват се като мъгла и настава една магическа тишина.

Това, което най-много шокира в Nordost, е коравосърдечността на войната. Мислиш ли, че в днешно време българите не оценяваме това, че живеем в мирна страна?
Пиесата ме накара да се замисля точно за това. Когато гледах за случая по новините, бях шокирана от събитията, но не си дадох сметка за историческите и социалните причини, които са довели до този атентат. Четейки пиесата, осъзнах, че ние сме щастливци. Аз самата винаги съм се чувствала късметлия, че живея в една мирна страна. Да, животът тук не е лесен, но със сигурност е много по-възможен и много по-слънчев, отколкото животът в горещите точки на света.

Работиш с много млади хора. Със сигурност тези, които са около теб, са отдадени на вашата съвместна работа, но съм убедена, че имаш и поглед върху останалата част от “днешната младеж”. Смяташ ли, че не се възползва максимално от възможностите, които има?
Всъщност съществува зомбиране по материалното, една жестока игра, която играем всички. Виждам как страшно интелигентни деца влагат енергията си в това да излъжат, да спечелят някакви предмети и престиж пред съучениците си, което е много под тяхното ниво на светоусещане и интелигентност. Не е вярно, че съществува апатия и затъпяване у младите. Общо взето всяко поколение твърди това за следващото. Но наблюдението ми е, че много по-лесно се залита по една такава химера, каквато е притежанието. Като че ли е по-лесно да се опитваш с външни фактори да си изградиш самочувствието.

Затова ли започна да се занимаваш с деца – за да можеш да им разкриеш чрез театъра други светове и усещания?
Да, така е. Работя и с хора с увреждания, както с деца, така и с възрастни. При тях има една запазена духовност в чистия й вид. Те до голяма степен са... силно ще прозвучи... но те са “спасените” от това зомбиране, защото усещат много по-реално собствените си възможности и невъзможности. Важните неща от живота са им по-близки, отколкото на хората, които имат много възможности, но не ги оценяват, каквито всъщност сме ние.

В едно интервю казваш, че мечтаеш да поставиш рок опера. С какво те привлича този жанр?
Хаха, всъщност не съм мислила сериозно за това. Засега просто ми изглежда невъзможно. Понеже мечтите са за мен точно това – да поискаш трудното и невъзможното. Аз съм фен на добре направените рок опери и на хубавия рок по принцип. Рок операта е за мен висока летва, защото това означава да се впуснеш в свободата на музиката. Наистина Коса печели много с това, че е политическа. И аз бих я насочила в тази посока, стига да не стане пародия. Да не побългарим нещата, така както обичаме.

И в Nordost, и в Карнавал.com се заиграваш с темата за тероризма. Да очакваме ли в бъдеще още пиеси около тази тема?
Определено не съм се абонирала за тероризма. За съжаление Nordost стана по-актуален, отколкото ми се искаше да бъде. Защото, когато вече се играеше представлението, се случи и атентатът в московското метро, и после този на летището. Ние самите съжаляваме за тази актуалност. Общо взето, аз се потапям в света на автора и на текста. След това си правя проучването и темите също стават мои. Така че зависи много от следващите теми и текстове, които засега не предвиждам да са свързани с тероризма. Иначе едно от най-вълнуващите събития, които ми предстоят, е заминаването ми юни месец за Ню Йорк. Там ще се състои семинар за млади режисьори от цял свят. Благодарна съм на фондация Америка за България за това, че ме подкрепи, тъй като участие­то ми стана възможно с пълното финансово съдействие от тяхна страна.

Nordost е в Младежкия театър, Камерна сцена, 22 май, 19:00
Карнавал.com е в Младежкия театър, Камерна сцена, 27 май, 19:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.