Танц по мускули

31 март 2011 текст Елена Пенева, снимки Ангел Коцев Студио
Само за две години тандемът на Мирослав Йорданов (психолог, художник, начинаещ културолог) и Валери Миленков (танцьор в балет Арабеск) се намести сред най-амбициозните и бързо развиващи се проекти в областта на съвременния танц у нас. Затова не е чудно, че спектакълът им Еcorché е едната от едва двете български продукции в доста внимателно селектирания списък в програмата на тазгодишния фестивал за танц и пърформанс Antistatic. Вмъкнахме се в претоварения им от репетиции и ангажименти график във време, в което простосмъртните спят дълбоко. Нарушихме сънената тишина вместо с танци, с въпроси.


Какво е Ecorché?
Мирослав: Модел на тяло без кожа – по мускули. Тези модели са използвани за изучаване на анатомия, има ги като литографии в стари учебници, както и като скулптури.

Защо решихте да изследвате това лишаване от обвивката чрез танц?
Мирослав: Идеята на движенческия театър е много органична, все пак става въпрос за тяло, още повече нарушаването на целостта му беше проблем на предишния ни спектакъл, който радикализирахме в този. Създадохме предишното ни представление SLIT Мишима и Св. Себастиан по части от биографията и произведенията на Юкио Мишима, които са изпълнени с крайни жестове, завършили с ритуално самоубийство – брутално, политически обосновано и естетически вярно на това, за което той самия пише и в което вярва. След като приключихме с тази тема, преходът ми се стори естествен.

Очаквахте ли успеха на Ecorché? Няколко месеца след премиерата си той още се играе пред разпродадени зали.
Мирослав: Нормално е, след като се натрупа някаква работа, да има резултати. Миналият спектакъл мина някак доста по-незабелязано и се радвам, че с този не е така.
Валери: Не сме заети с главозамайваме, дори напротив. След премиерата различни хора имаха различни забележки – какво не се разбира, не е доизпипано или довършено. Това ни помогна да го подобрим, да изгладим определени части. Градивната смислена критика е изключително полезна.

Продължавате да репетирате активно преди всеки спектакъл – защо?
Валери: Тъй като не играем представлението постоянно, се налага да го възстановяваме веднъж месечно. Иначе се забравя.
Мирослав: Освен това не играем едно и също представление всеки път, опитваме се да развиваме спектакъла. Това е постоянен процес.
Валери: Въпреки това с времето нещата все повече се фиксират, импровизацията е минимална.
Мирослав: Да, стараем се да го придвижваме с нови неща във вече заложените посоки. Не променяме вече създаденото, а го доразвиваме.

Как започна процесът на общата ви работа?
Мирослав: Запознах се с Валери още докато работех с Виолета Витанова и Станислав Генадиев по проекта им с Арабеск.
Валери: За мен началото на работата с Миро се случи във възраст, в която бях готов да се впусна в каквото и да било – на 20 години един танцьор е така. Обаче изобщо не подозирах какво премеждие ме чака.

Премеждие ли беше?
Валери: Да, като гледаме снимките от първите репетиции, и двамата не можем да познаем какво е било... За първи път работя по този начин – не само работата с Миро беше нещо ново, а и това, че аз не само изпълнявам, ами и сам измислям движенията си, хореограф съм на нашите идеи.

Как ги реализирате?
Валери: Заедно стигаме до всеки етап, заедно измисляме всичко. Той идва с идея, говорим за нея, проучваме я. После ми помага и за движенията, гледа отстрани.

Тоест във вашите спектакли всяко движение има значение?
Мирослав: Да, макар че не е важно съвсем конкретното тълкувание. Не идеално четивният език е критерият ни за постигната цел, а да няма фалшивеене в това, което показваме.

Как се фалшивее в танца?
Мирослав: Да не е адекватно движението на това, което се прави. Нещо далечно от това, което искаме да постигнем. Процесът е интуитивен, а крайната цел е представленията да са разказвателни, без да илюстрират теория или конкретна идея.
Валери: В никакъв случай не бихме искали спектакълът да се превърне в загадка за зрителя.
Мирослав: Като случка няма какво толкова да бъде прочетено. Доста е ясно от началото до края. Маха се един пласт от тялото, след което то изследва усещанията си без този пласт, без тази кожа. Драматургичната структура изисква не да се изиграе, а да се усети това, което се случва на сцената.
Валери: Тук изразното средство е тялото. Но не ти говориш през него, а то говори през себе си. Тялото чувства. Ти не обясняваш, а демонстрираш как тялото показва как и какво чувства.

Тялото като нетъждествено с личността е любима тема в постмодерното изкуство.
Мирослав: Да, в предишния спектакъл тя присъстваше бегло. Но тук личност не съществува изобщо, има само тяло.

Какви хора идват на вашите представления?
Мирослав: Не бих казал, че е кой знае колко широк кръгът от хора. Мястото е специфично и едва ли ако нямаш поне малък интерес към съвременния танц и прочетеш за Ecorché, би се втурнал нататък. Бих обобщил публиката така: млади, с интерес към алтернативните изпълнителски изкуства, журналисти, теоритици и театрални критици. Повечето са свързани с театъра, не с танца. Защото театърът в България започна да се развива в крак с времето, в което живеем, докато в съвременния танц са единични опитите да се направи нещо адекватно на европейската сцена.
Валери: У нас за съжаление танцовата публика търси класическия балет.

Как и защо тогава случвате проектите си?
Мирослав: Случват се трудно, ние репетираме къде ли не. В случая с Ecorché – в продължение на 3 месеца, вечер, когато сме свободни и в постоянна липса на елементарни условия. Мотивацията ни за всичко това, както вероятно можеш да предположиш, не са парите. Но от друга страна, дори суперпродукциите в Операта, Балета или държавните театри не носят забогатяване на изпълнителите и създателите си. Разликата е, че ние го правим с много повече свобода.
Валери: вътрешната удовлетвореност, оценения труд.

Набелязахте ли какво ще гледате на Antistatic 2011?
Валери: Уви, възможно е да гледаме само спектаклите след нашето представление, защото преди него сме постоянно на репетиции. Всеки ден. И днес до късно вечерта.

Ecorché се играе в рамките на фестивала Antistatic, Червената къща, Червена зала, 3 април, 20:30, 8/10лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.