Отлично романтична

23 септември 2010 текст Елена Пенева, снимки Ангел Коцев студио
След няколко прекрасни роли в Младежкия театър и Аскеер за изгряваща звезда за Три сестри (под режисурата на Крикор Азарян), Яна Титова започва сезона с летящ старт. С роли в три нови български филма (HDSP: Лов на дребни хищници вече е в кината, очакваме Кецове и Стъпки в пясъка) и като част от трупата на Народния театър и бъдещата постановка на Александър Морфов там – Полет над кукувиче гнездо, й предстоят само нови върхове.


Как се случи, че тази есен излизат цели три филма с твое участие?
Хем случайно, хем обичайно – с кастинг. Първи беше филмът на Ивайло Христов Стъпки в пясъка. Преди него изобщо не се познавахме с режисьора и много се зарадвах, че са се сетили за мен. Когато спечелих главната роля, която ми е първа в киното, направо не можех да си намеря място от щастие. Там играя момиче, което е голямата любов на главния герой, в ролята – Иван Бърнев. Заради мен му се случват някакви неща и накрая се налага да емигрира. Действието се развива в края на социализма. Гледах филма на Аполония и беше много вълнуващо. Мисля, че е много хубав.

Не се ли изтърка темата за социализма?
Да, знам какво имаш предвид, но тук той е пресъздаден през една любовна история. Пък и явно творците още имат нужда да говорят за това.

Ти какво помниш от прехода?
О, нищо. Аз съм от Пловдив, не съм била в никаква група – пънкари, скинари, такива. Свиря на пиано от малка, а атмосферата в музикалното училище е съвсем различна. То е една къщичка, даже не прилича на училище. Всички се познават, спретнати и старателни са.

И ти си била отличничка!
Да! Има хора, които се бият. Аз страдах. Много бях чувствителна.

Върна ли се към това време, докато снимаше Лов на дребни хищници?
Да, но да ти кажа, днешните тийнейджъри са много по-различни от нас.  Много по-напред са с материала, повече неща знаят, по-информирани са. Аз съм израснала в спокоен град, провинция, никога не съм знаела какво се случва в София примерно. Днешните имат света на един клик разстояние. А аз преди една година си купих компютър за първи път.

А как се случиха нещата с другия филм, в който се снима наскоро – Кецове?
Режисьорът Валери Йорданов ме беше гледал в Страхотни момчета, но не в моята роля. Защото точно като е бил в салона, замествах една колежка от масовката, която си беше изкълчила крака. И той ме е забелязал – незнайно как. Явих се на кастинг за главната роля, но той реши за нея да вземе друго момиче, не актриса, което е точно като героинята. Но Валери каза, че на всяка цена иска да участвам във филма в една от по-малките роли, и аз веднага се съгласих.

Всичко ли би снимала?
Може би преди една година да, но сега – не. И то не защото съм снимала три филма, а защото напоследък започнах да гледам в серия всички филми на няколко актьори. И си дадох сметка съвсем ясно, че колкото и да е добър актьорът, всичко зависи от сценария и от режисьора. Понякога просто не можеш да се спасиш и това много ме изплаши. Слава Богу, досега съм снимала само със страхотни режисьори.

Сподели нещо от тези наблюдения.
Всички актьори си имат техники. Примерно Мерил Стрийп ми е ужасно любима, не знам как ги постига тия уникални роли, обаче е феноменална! Джеймс Макавой също е страхотен. Впечатлява ме дори само да гледа.

От този сезон си част от трупата на Народния театър. Защо взе това решение?
Ами да, но това се случи, след като напуснах Младежкия театър. Реших, защото ми се щеше да погледна в нова посока. И сега съм много щастлива. Имам усещането за хоризонт, което бях изгубила. Не защото ми липсваха хубави роли – напротив, пожелавам на всеки не само да гледа представление като Три сестри, но и да играе в такова. Усещаш цялата сила на театъра – да вълнува не само публиката, а и актьорите и персонала – всички. Всеки път, като го играем, е един празник. Срещата с Коко Азарян е сред най-важните ми срещи в живота.

Кои са другите?
С Влади Николов, лека му пръст, който ми показа какво е театърът. След това – професор Атанасов, който ме взе в класа си, винаги беше до мен и ми показа пътя.

Какво друго те вълнува?
Наскоро написах първия си сценарий и това много ме вълнува.

Какъв сценарий?
Е, познай! Така, като ме гледаш, какъв може да е, хаха, романтичен, разбира се.

Късометражен?
Не, направо в дълбокото. Знам, че звучи невероятно, но просто се случи. Спонтанно. От много време исках да напиша такова нещо, но въобще нямах представа как да го направя. Никога не бях писала преди и си мислех, че е невъзможно. Обаче Валери ми каза просто да седна и да пиша. Повярвах му, сетих се за една адски интересна истинска любовна история. Отидох в Англия за няколко месеца и ми беше много спокойно. И тя се роди – сцена по сцена. Сега започвам втора редакция, ще работя с няколко души, вероятно скрипт доктори и диалогисти. Задвижвам си го! Нямам никакви съмнения, че ще го режисира приятелят ми Явор Веселинов. Смятам да ангажирам Джеймс Макавой за главната роля, хаха! Знам, че звучи смешно, но наскоро се убедих, че колкото по-широко гледаш, толкова повече неща даваш възможност да ти се случват.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.