Талантливият г-н Вълдобрев

12 октомври 2007 текст Елена Пенева, снимки Илиян Ружин
Стефан Вълдобрев е зловещо зает човек. Както знаем, той е и певец, и композитор на филмова и театрална музика, и актьор, а отскоро и дипломиран кинорежисьор. Даде ни интервю точно след като излъга един човек, че са го задържали някъде и ще закъснее. Ние се възползвахме и поразпитахме Стефан за всичко, което се случва около него. А то не е малко.


Разкажи за предстоящата премиера на Малка пиеса за детската стая, за какво е представлението, ти какво играеш?
Пиесата е на Яна Борисова и вече спечели ежегодния конкурс на Театър 199 за млада драматургия. Това е история за една компания млади хора, които се събират всеки месец по веднъж и играят на някакви странни игри, които сами са измислили. Всички наоколо си мислят, че са луди, наричат ги масони, сектанти, но те се чувстват много добре заедно. Един ден моят персонаж казва, че ще се жени, и започват битките между него и останалите. В началото те не го приемат насериозно или поне се опитват да прикриват отношението си. От гледна точка на моя герой пиесата е за човек, който решава да направи избор. При това – много труден.

Защо се съгласи да участваш?
Ами, това е много просто. Първо, защото ми се обади Галин Стоев. С него сме състуденти, работехме много добре, когато бяхме във ВИТИЗ, но след това така и не участвах в негова пиеса. Затова беше много лесно да кажа да. Галин е страхотен режиьор, в последно време – европейски режисьор. Нямах никакви съмнения, че процесът ще е много приятен. Колегите, с които играем, също са страхотни. Другото е, че Театър 199 е по-специално място за правене на театър, а аз досега не съм играл в него.

В последните години нямаш много премиери в театъра. Защо така?
Това е така в последните година и половина-две, защото не съм в България. Освен това умишлено започнах да ги намалявам. Имаше период, в който имах 5-6 премиери на сезон и 28-29 представления на месец, което е, според мен, нехигиенично. Такъв период има всеки актьор – в който натрупва, без да усъвършенства. Обаче след това идва етапът, в който си казваш, че е по-добре да направиш едно-две неща на сезон, обаче да са стойностни и да се концентрираш върху тях. Затова и записах кинорежисура.

А защо точно в Чехия?
Защото Чехия е едно от трите най-добри места в света да учиш кинорежисура. Академия, която наистина е в топ три.

Това означава ли, че вече не ти се играе в театъра?
А, играе ми се. Не мога да се откажа от това.

Тогава защо записа кинорежисура?
Навремето исках да стана актьор и кандидатствах във ВИТИЗ, то беше заради киното. Много мои колеги говореха за легендарни спектакли, които са гледали еди-къде си по 200 пъти и ги знаят наизуст. В моя роден град Стара Загора операта беше на високо ниво, но театърът – не. Нямам никакъв опит с театрални представления, които да са ме спечелили за актьорската работа. Обаче съм гледал кино до побъркване и наистина това искам да правя.

Имаш ли идеи за филми?
Имам, най-вече за документални и късометражни. Когато бях в Прага, за девет месеца съм заснел шест филма. Обучението е адски активно. И на всеки месец и половина се снима проект. Дипломният ми филм даже мисля да покажа и тук.

Какво пишеш в момента?
Тук при мен са партитурите за филма на Стефан Командарев Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Филмът е монтиран, готов, от доста време го мислим. Като казвам доста, е истина – 6-7 години откакто Стефан намери романа на Славейков и каза “Ела да ти дам нещо”. Аз го прочетох и веднага се запалих. После разбрахме историята на романа и на автора, и ето – сега филмът вече е монтиран, гледал съм го многократно, много е хубаво.

Освен че пишеш музиката, играеш ли в него?
Да, но не основна роля.

Защо спря да правиш албуми?
Видях, че няма смисъл. След 5-6 години разбрах, че за мен лично това не е нужно.

Не ти носи нищо или е прекалено голяма борбата, за да се получат нещата?
За всичко е голяма борбата. Бях написал 250 песни и няколко албума, но в един момент почнах да правя музика за театър и кино. Видях, че това са води, които са много по-дълбоки и много по-интересни.

Какво слушаш, какво те вдъхновява напоследък?
Класическата музика. Сега, като го казах, и настръхнах. Това е така от много време. Операта е първото нещо, което съм чувал и сънувал. Когато бях на 4-5 годинки, родителите ми ме водеха на опера. И понеже оперите бяха по четири часа, заспивах. Много съм слушал тази музика – сънувах я, хората в прекрасните костюми... А снощи гледах Венецианският търговец и се просълзих – Ал Пачино прави страхотни неща. Казах си – дали наистина е възможно примерно аз да го направя някога? Такъв висш пилотаж...

Какво ти предстои оттук нататък?
Премиерата, после – да приключа с музиката за филма. След това – снимки в Италия, а после – имам покана от Чехия да пиша музиката за едно представление. Трябва да отида там и да си довърша дипломния филм, да го кача на 35мм, да го оправя, да пробвам по фестивали. В Германия също ще ходя да пиша музика. И евентуално следващ проект – живот и здраве...

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.