Завръщането на Карла



9 март 2007 текст Елена Пенева, снимки Тодор Цветков за Ангел Коцев студио
След като написа и изпя няколко горещи поп хита (I?Wish You, Ти беше, Лъжи ме?– с Руши), Карла Рахал се позагуби от българската музикална сцена. Ние обаче я намерихме, и то по страхотен повод?– новия й моноспектакъл в Народния театър по пиеса и под режисурата на Камен Донев. Оказа се, че в момента основна публика за музикалния й талант са нейният съпруг и бебе. Колкото до театралния?– той е за всеки, който тези дни се завърти около Народния и си купи билет за предстоящата й премиера.


Пиесата се казва Мартин, Данчо и майка им. За какво се разказва?
В постановката на Камен Донев се разказва за една жена, затрупана от ежедневието си. Жена, която в крайна сметка има нужда да излезе от своята черупка и да подиша малко чист въздух. По някакъв начин може би това е най-трудната роля, която съм играла досега, защото обхваща страшно много неща. Това е най-специфичното за нея?– че е толкова всеобхватна.

Как се работи с Камен Донев?
С Камен работихме много лесно, забавлявахме се много в търсенето на ключа как самата аз да направя тази роля. Много се радвам, че той ме избра да изиграя негова пиеса. Но наистина се оказа много трудно да работиш без партньори на сцената. Мисля, че това е най-трудното.
Камен има абсолютно различен метод на работа. Той изисква от мен импровизации, неща, с които досега не съм се сблъсквала. Научих страшно много, а и аз много харесвам Камен като актьор. Неговият вътрешен професионален свят е много различен от този на останалите режисьори, с които съм работила. Имаше репетиции, на които просто съм изпадала в унес да го слушам.

Пиесата е по-скоро комедийна. Кое е смешното?
Най-вероятно ще се разбере по време на спектакъла?– всеки сам за себе си ще го намери. Защото на всеки му е смешно различно нещо. На мен самата пиеса ми е много смешна и по-конкретно лудостта на тази жена.

Какво стана с твоята музикална кариера? Защо вече не чуваме нищо от теб?
Когато се омъжих, поспрях да се занимавам така активно. Освен това в България не знам дали има смисъл да се прави музика. Защото, за да направиш нещо хубаво и да има резултат, просто имаш нужда от пари. А аз не съм човек, който може да се занимава с това да търси пари. Счетоводната или икономическата дейност са ми изключително неприсъщи, просто не ми отива и не го мога. И поради тази причина излязох от кръга. Трябва да има хора, които да се занимават специално с това, а мениджъри в България няма.

Ок, разбрахме, музиката засега остава настрана. А в театъра замисляш ли нещо ново след Мартин, Данчо и майка им?
Ами засега мисля само за спектакъла, за премиерата, а след това?– накъдето духне вятърът, както казва тя, моята героиня.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.