Body Moving

24 септември 2009 текст Дима Чакърова, снимки Maks Richter, Regina Brocke, Melanie Chartreux
Между заслужилите майстори на втория Sofia Dance Week се открояват французинът Пиер Ригал от Compagnie Derniere Minute, който прави чудеса с тялото си, и Ерик Готие, творческият директор на Gauthier Dance – младата трупа на германския Theaterhaus Stuttgart. Между две репетиции те ни разказаха за себе си и за това какво очакват от голямото танцуване в София.


Пиер Ригал

Пиер започва да се занимава професионално с танци сравнително късно – на 29, но за сметка на това бързо влиза в ритъм и днес го наричат реформатор. Изследва възможностите на тялото по неповторим начин – например заключвайки го в кутия в спектакъла Press. С интерес очакваме на 26 септември да видим и Ерекция, за който чухме чудесни неща.

Спомняте ли си момента, в който осъзнахте, че искате да танцувате?
Не съвсем. Професионално започнах на 29, но започнах да се уча, когато бях на 23. Преди това тренирах интензивно бягане с препятствия и работех в телевизионния бизнес.

Какво е общото между танцуването и бягането на 400 метра?
И при двете пробваш граничните възможности на тялото. И двете са стресиращи и травмиращи за физиката, но също така носят удоволствие.

Какво може да ви вдъхнови за една хореография?
Доста неща. На първо място онова, което се случва в личния ми свят, но също така и заобикалящата среда. Пластичните изкуства, инсталациите и, разбира се, киното.

Спектаклите ви приличат на театрални представления – с музика и светлинни ефекти. Те не отвличат ли вниманието на публиката?
Не мисля, че публиката си губи времето, задавайки си въпроси дали това, което гледа, е театър, танц или цирково шоу. Хората просто се наслаждават. Такава е и идеята на моята работа и мисля, че голяма част от публиката разбира това прекрасно.

Наричат ви реформатор на европейската танцова сцена – не е ли твърде тежко да се носи това определение?
Не, не е тежко, защото не знам какво точно означава. Не мисля, че е истина. Просто върша работата си с искреност.

В спектакъла Press затваряте тялото си в нещо като кутия. Как дойде идеята и не е ли твърде сложен трикът?
Press е по поръчка на лондонския Gate Theatre. Когато посетих това място, осъзнах колко малко е всъщност. Идеята за пиесата беше готова – хореография в изключително тясно пространство. Първоначално бях разколебан, но след няколко седмици ми просветна как да направя малка стая с подвижен таван, а изпълнението на трика е тайна.

Кажете за някой забавен гаф по време на представление?
Веднъж, когато танцувах Ерекция, огромен паяк дойде на сцената. Беше толкова голям, че всички от публиката го виждаха. Аз бях с лице на пода и съвсем близо до него. В този момент си представях, че правим някакъв дует. Беше доста налудничаво.

Какво е нужно, за да разбираме танца?
Мисля, че няма нужда от никаква предварителна нагласа и култура. Нужно е да приемем, че това живо изпълнение е част от нас самите. Емоцията може да е огромна, защото понякога танцът отключва особени интимни моменти, може и нищо да не усетим – и това не е чак такъв голям проблем.

Върху какво ново работите?
Мисля върху следващата ми пиеса, която ще бъде нещо като физически концерт – музикантите също ще танцуват. Нарича се Micropеra. Но в момента най-важната ми работа е да обиколя света. Отнема доста енергия.

Технологичната вещ, без която не си представяте живота?
Както знаете, аз съм абсолютен номад. Моят дом е моят компютър. Мрежата е моето семейство. И не мога да си представя работата без тях.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ерик Готие

Хореограф и директор на германския Gauthier Dance Ерик е завършил класически балет в родния Монреал, но днес е отдаден на съвременните танцови техники, в които преплита ирония и хумор по неповторим начин. Ако някога сте се съмнявали, че върху песен на Бьорк може да се танцува, то младата трупа на Theaterhaus Stuttgart ще ви убеди в противното, и то само за 9 минути – колкото трае Дуети по Бьорк – една от 7-те миниатюри, които са ни подготвили за 28 септември заедно с Ерик.


Защо загърбихте класическия балет и се отдадохте на съвременния танц?
Като танцьор винаги съм се чувствал по-комфортно, съвременният танц ми говори повече в сравнение с балета. Като хореограф пък усещам много по-голяма свобода в изразяването.

Наричат стила ви кабаре балет, какво е вашето определение за него?
Нямам име за това, което правя. Знам единствено, че обичам нещата да разказват история и в тях да има доза хумор. Смятам, че хуморът е това, което кара някои критици да правят сравнения с кабарето.

Еднакво обичан сте и от критиката, и от публиката – издайте ни тайната си?
Наистина не знам... Често ми казват, че съм чаровен – и на сцената, и извън нея. Опитвам се да бъда себе си. Изключително позитивна личност съм и мисля, че хората просто усещат това.

Коя е музиката, на която никога не бихте танцували?
Техно.

Отдавайки се на балета, загубихме един музикант във ваше лице. Кои са любимите ви групи, изпълнители?
Райън Адамс – да не се бърка с Брайън Адамс! Razorlight и Coldplay също.

Защо избрахте да работите за Theaterhaus Stuttgart, а не останахте в Монреал, където сте роден?
Бях чувал, че изкуството и танцът са по-високо ценени и спонсорирани в Европа, отколкото в Северна Америка, и това се оказа вярно. Специално Theaterhaus Stuttgart има невероятна публика – едни от най-ентусиазираните и посветени фенове в света.

Имате ли някой забавен гаф по време на представление?
Слава Богу, нямам такъв все още. Може би в София ще се случи, хаха.

Бихте ли споделили някои любими представления?
Що се отнася до моите роли – това е Меркуцио в Ромео и Жулиета на Джон Кранко, както и всички постановки на Уилям Форсайт, в които съм танцувал. Харесвам и моята Въздушна китара. По отношение на нещата, които обичам като зрител – това са Circe de Soleil (спектакъл, микс от цирково и улично изкуство) и, разбира се, нещата на Gauthier Dance.

Най-важното, което трябва да знаем за вашето представление на Sofia Dance Week?
Харесва ми спектаклите да бъдат като поредица от 6 или 7 изискани ястия. Това се превърна в наша запазена марка. Вечерта на Gauthier Dance винаги има 6 или повече кратки неща, в които се смесват разнообразни стилове, хумор, драма и красота. Всички на сцената танцуват със страст и отдаденост.

Върху какво работите в момента?
Най-новото е работата на моята компания с легендарния танцьор Егон Мадсен, който вече е на 67. Това е трибют на Марсел Марсо и Егон е просто перфектен за ролята. Премиерата е през ноември в Люксембург.

Ерекция е в Национална опера, 26 септември, 20:00, 20/24/30/40лв

Програмата на Gauthier Dance е в Националната опера, 28 септември, 20:00, 20/24/30/40лв


Програмата на Sofia Dance Week можете да видите тук


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.