Бодра смяна

20 август 2009 текст Дима Чакърова, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Хвърлихме око на актрисата Гергана Плетньова още когато изигра бейбито в клип на любимата й група Остава. После с радост установихме, че русото момиче с лунички се вихри на професионална сцена и дори печели награди. В началото на август госпожица Плетньова прибра вкъщи статуетката на наградите за българско киноизкуство за поддържащата си роля във филма Военен кореспондент. През лятото се е пробвала и като барман на морето, откъдето се върна с блясък в очите и висока температура. Между две хапчета антибиотик и на чаша горещ зелен чай изведохме Гергана на слънце и я разпитахме за правилата на играта и някои други истории.


Какво прави във Варна, че чак се разболя?
Бях на един плаж – Кабакум край Варна, където майка ми и баща ми държат на концесия няколко заведения, и работих като барман в едното от тях. В тази криза не бяхме се подсигурили с достатъчно персонал и трябваше да се включа.

И как се справи?
Ооо, като барман съм зле, хаха. Но иначе беше страхотно и ужасно различно от обичайните неща, с които се занимавам. Бях съвсем сама и си починах. Ставах в 7, тишина, няма пукнат човек, докъм 10 времето е само твое – четеш си, гледаш си, къпеш се, страшно красиво. През деня си работех. Музиката в бара беше много хубава – аз я избирах, аз я пусках. На финал се оказа, че хората идват заради атмосферата. Беше много готино! Имаше много деца. В 10 сутринта идваше един страхотен Росен, който беше нисичък и не стигаше бара. Чувам едно потропване, обръщам се и виждам една ръка, която иска внимание. Сок от вишна всяка сутрин в 10. В един момент дойде майка му, която ми разказа, че това е първото му море, че той много мечтаел да отиде и когато тя искала да му купи нещо или му се обаждала по телефона, той казвал сега спестявай, за да отидем на море.

Нужни ли са ти такива моменти за презареждане?
Ужасно много, и то не моменти, ами тотална смяна на обстановката.

В началото на август спечели първата си професионална награда, как я възприемаш?
Ами как... Спомням си, че като ми се обадиха да ми кажат, че съм номинирана, и аз отвърнах с много ви благодаря, и жената ми каза – вие не сте наградена, а номинирана, и аз казах: да де, това е страхотно, хаха. Оттам нататък свърши всичко. Фактът, че съм забелязана, ми е абсолютно достатъчен.

Май наградите са малко безсмислени и от тях не произтича нищо?
Май да. Ако има някой, който се радва, че има статуетки, това сигурно го радва, хаха. Но повечето актьори не държат основно на това. Аз поне не държа, важно ми е да съм оценена.

Откъде идва оценката?
От публиката най-вече. От режисьора. Дали Светослав Овчаров си харесва филма е доста важно. Майка ми например във всичко ме харесва. Важно е и аз да си харесвам работата. Не винаги се получава. Който каквото ще да ми казва, ако аз самата знам, че не съм си свършила работата, не се получава.

През есента ще е премиерата на постановката Неделя вечер, в която участваш. Как се получиха там нещата?
Изиграхме я два пъти пред публика и сега чакам премиерата през октомври. Реакцията на хората беше много интелигентна. Има два момента, на които чух как хората се смеят, но с един нервен, нездрав смях. На финала на една много тежка сцена чувах или такъв смях, или едни дълбоки въздишки. Много хубави реакции. На 4 септември ще я играем на Аполония, после на 12 в Пловдив.

Авторът на текста Захари Карабашлиев дали хареса играта?
Той гледа пиесата и беше доволен. За пръв път бях на сцена пред някого, по чийто текст е пиесата. Спомням си, че ме питаше дали имам нужда от някаква помощ, а аз може би заради този 2-месечен всекидневен репетиционен период, през който минахме с екипа, някак си бях сигурна и доволна от себе си. Нямах въп­роси, нямах нещо, което някой трябва да ми подскаже, за да хвана характера. Много трудна роля.

Защо?
Защото е на психично болен човек, наркоман, който е бил в клиника и е на предела на желанието си за живот. Много далече от мен.

Имаш ли трикове за влизане в образ?
Черпя постоянно разни неща от реалността. Иначе нямам период, в който да се затварям и да започвам да мисля и да чертая планове как да направя даденото нещо. Гледам да работя върху детайлите на репетиции, защото само там е полезно, истинско и ненамислено.

Тормози ли те въпросът кино или театър?
И двете ги обичам, много са различни. В киното можеш да започнеш от финала, което е малко объркващо и изисква страшна концентрация, а после си и зрител. Гледаш се и нищо не можеш да промениш. Докато в театъра всяко представление е възможност за промяна, и не се гледаш, хаха. Сега видях работния вариант на Зад кадър, втория ми филм със Светослав Овчаров, много е хубав.

Кога да го чакаме на екран?
Не знам. Той казва, че в края на есента ще е приключен. Може би догодина пролетта ще излезе. Нямам идея. Питах го десет пъти вече. Филмът е страхотен, доста различен чисто визуално – като начин на снимане и връзки между отделните кадри, от това което сме гледали. Там се гледах с удоволствие, защото съм смешна в цялата си сериозност.

Ще продължавате ли да работите още заедно?
Досега сме снимали два филма, но ми се иска и трети. Чувствам, че се сработихме много добре, че общуваме лесно и с не много думи. Обожавам такова общуване.

Гледаш ли български филми?
Да, гледам. Последният, който много, ама много ми хареса, беше една любовна история, която беше много ценна. Филмът се казва Ловен парк и сигурно ще излезе есента. На Любомир Младенов. Много красив филм, черно-бял и страхотно му отива. Много ми хареса.

Какво ти предстои – дипломиране тази година, нова роля?
Да, подготвяме дипломен спектакъл – мюзикъл с много хубави песни. Наемът на Джонатан Ларсън, 2005 излезе и филм. Дипломирам се и... където ме отвее вятърът. Не се притеснявам, между другото. Нямам покана за работа или нещо такова, но не се притеснявам, не знам защо. Винаги съм имала чувството, че ще стана това, което съм, без да е имало някакви поводи. В края на октомври ще ходим със Светльо Овчаров и още няколко души в Ню Йорк на фестивала на българското кино на Жана Караиванова. На мен ми е мечта. Миналата година си пожелах да отида в Моск­ва и тази година отидох. Другата ми мечта беше Ню Йорк и сега заминавам.

Следващото пожелание?
Петербург. Ама догодина. Иначе много ми се снима, много.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.