Тела в движение

26 март 2009 текст Дима Чакърова, снимки Елена Спасова
Задава се събитие, чиято пластична енергия бързо ще ни измъкне от зимната летаргия – второто издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс Антистатик. Стефан А. Щерев пък е точният човек, който да ни разкаже повече – най-малкото защото през последната седмица неговият телефон прегрява покрай организацията на представленията и пристигането на гостите.


Открихме, че Стефан е адски ентусиазиран преди началото на феста – въпреки умората от 24-часов маратон, в който освен всичко е снимал реклама и е участвал в кастинг за нов филм.

Познаваме те като много деен човек – с какво се занимаваш в момента?

Откакто през 2000 напуснах експерименталния театър 4ХС, работя най-вече върху собствени проекти. Последно основах асоциация за съвременно изкуство – ИнформБюро. Времето ми преминава между София и света в съотношение 3 към 1, в зависимост от това къде какви ангажименти имам. В момента репетирам представление с Ян Енглерт (добре познат от филма Осъдени души) и чакам с нетърпение на 17 април да излезе новият филм на Зорница-София – Прогноза, в който играя. Захванал съм се и с куп други неща, но най-актуалното в момента е фестивалът.

Как се зароди идеята за Антистатик?
Заедно с Вили Прагер, Ива Свещарова и Цветелина Йосифова сме се уцелили по кръвна група и вкус. С течение на времето се оказа, че харесваме еднакви неща – едни и същи режисьори, филми и хореографи, изкуство, което определено има някаква мисъл. Установихме, че тези хора малко или много сме свързани с театралната професия. И така, миналата година се роди идеята да направим малко по-представителен фестивал, който да фокусира вниманието върху българските танцови и пърформънс артисти. Първото издание се получи много добре и беше само с българска програма. Тази година обаче амбицията ни е да разширим нещата чисто географски.

Получи ли се както го замисляхте?
Както казват китайците, живеем в много интересно време. В период на криза хората, които биха подкрепили подобна инициатива, всъщност са малко притеснени. Това притесни и нас, но като теглихме чертата, видяхме, че за 4-дневна фестивална програма ще имаме 9 представления и 2 премиери. Което е сериозно. Така че и в тези интересни времена нещата могат да се случат, стига да има ентусиазъм, воля и желание.

Не се ли притесняваш, че събитието е твърде некомерсиално?
И слава богу. Това, което наричаш некомерсиално, аз бих нарекъл неща от световния поток. Винаги ме е дразнело, когато в разговори с актьори и режисьори по света, като ме питат какво има в София, и аз започвам – ами, има... какво има? София Филм Фест. И започвам да цъкам и да измислям някакви местни събития, които се повтарят периодично, но кон­текстът, в който се случват, не е кой знае какъв. И в един момент се замислям дали наистина България е културна периферия на този континент. Писнало ми е да слушам как сме някакво село, малки сме, за нищо не ставаме, няма пари тук. Ами, не е така. Хората, които правим този фестивал, не вярваме, че сме периферия и искаме тук да се случват смислени неща.

Разбираме, че Антистатик ще включва и нещо повече от самите представления.
Да, по време на фестивала например идва Nomad Dance Academy – един огромен международен проект, който пътува от град в град, остава две седмици в него, студенти комуникират с местни артисти, обменят идеи и продължават нататък. На фестивала ще се случи и една много важна среща на европейски танцови институции – проектът Jardin d`Europe и образователната инициатива Nomad Dance Academy, която вече споменах. Фактът, че всичко се случва на едно място, ни дава увереността, че нещата си заслужават и ще бъде интересно.

Трудно ли се канят чужди артисти на подобни сбирки?
Не. Винаги, когато знаеш как да ги потърсиш и когато контекстът е адекватен, идват с огромен ентусиазъм.

Препоръчай ни трима от гостите, чиито представления не трябва да бъдат пропускани?
В момента фокусът на фестивала са гостите от Балканите. Например Едуард Габия – много интересен румънски артист, когото следим отдавна и си заслужава да бъде видян на живо. Или пък Далия Ачин от Сърбия с нейното представление Oh, No с участие­то на най-големите сръбски брейк танцьори. Много е интересна и Драгана Алфиревич с Mosaic, което нищи едни щекотливи въпроси, свързани с феминизма, и е доста хардкор в добрия смисъл на думата. Българското участие също си заслужава – Виолета Витанова и Станислав Генадиев, Ива Свещарова и Вили Прагер с Дона Клара, дори аз ще представя свой спектакъл с балерината от Националния балет Яна Маринова.

Нали темите не са свързани с това колко е тежко положението на Балканите?
Не, в никакъв случай. Само географски сме тук. Получава се малко като в оная приказка – отиваме да караме сърф, но къде на Балканите изобщо е възможно това? Ами има къде и ние също знаем какво е дъска. Същото е и с танцовите спектакли – на Балканите има такива. Има хора, които ги правят от много време. Просто сами сме си виновни, че в света се промотираме единствено с едни балкански клишета от сорта на преход, бедност, потури, съкровища и все в тоя дух. Стига толкова! Изживяхме си всичко това. Както казва Максим Бехар, ние тук вече не живеем просто динамично, ние живеем в реално време.

Обобщи фестивала в едно изречение?
Преди два дни един познат ми каза: “Чух, че правите нещо, ама какво точно е това?” Отговорих му така: “Ако те вълнува да разбереш как точно свети крушката, не мога да ти кажа. Но ако те вълнува как се стига дотам да светне крушката, вероятно ще ти дам отговор.” Тази метафора ми се струва не чак толкова непонятна.

Антистатик е в Червената къща, @лма @лтер, театър София и Сфумато, от 3 до 6 април
Повече на antistaticfestival.org.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.