Ела, изгрей

12 март 2009 текст Ирина Маринова, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио, личен архив
Пред вас са номинираните за дебют изгряващи звезди – режисьорът Младен Алексиев (Радост за моето сърце) и актрисата Ирина Дочева (Пеперудите са всъщност изтребители). Общото помежду им е, че това далеч не са първите им опити в театъра, освен това работят предимно по алтернативни проекти и енергията, с която стоят зад всеки от тях, е заразителна. Затова ви ги представяме заедно – в едно интервю на два гласа.


Тази седмица с оптимистичното мото Култура по време на криза започва Софийският театрален салон – парадът на най-доброто в българския театър преди връчването на наградите Икар. И понеже сме сигурни, че наистина и във време на криза култура има, бързаме да ви запознаем с две от най-хубавите доказателства за това.



Младен Алексиев е човек на 28, който обича да гледа и да режисира (за да гледа как другите гледат) театър, понастоящем висящ по клоните на организацията 36 маймуни (36monkeys.blogspot.com) и размишляващ за това как Кабул е специално място за целуване, ха-ха.

Как разбра, че са те номинирали за Икар?
Първо, не разбрах, а заподозрях, защото ме попипваха някакви традиционни двусмислени туинпийксовски намеци, че май скоро ще се радвам. Заради този период, в който не знаех дали знам, така и не си спомням кога узнах окончателно.

Това ли е представлението, за което го заслужаваше?
Това е просто представлението, което го предизвика. А също така и представлението, работата по което бе безспорна радост за сърцето ми.

Кой от останалите номинирани в категорията за дебют е твоят фаворит?
Деница (Аргиропулос – номинирана за сценографията на Радост за моето сърце – б.а.). А малко по-сериозно – няма такъв въпрос. Нашата категория и бездруго е някакъв странен ошав, та ми се струва трудно да я възприема като коридор за състезаване. По-скоро ние сме нещо като талисмани, които българският театър излага на витрината си тази година, навярно за да прогони страховете си от генерационен срив.

Кое от всички номинирани представления тази година задължително трябва да гледаме?
За съжаление в целия този списък все още има заглавия, които не съм успял да видя. Със сигурност трябва да се гледа цялата категория за дебют, както и тази за режисура.

Какво обстрелват пеперудите-изтребители?
Това, което повечето хора не забелязват. Пеперудите-изтребители обстрелват тези, които се правят, че не ги виждат и лекомислено пренебрегват факта на тяхното съществуване. А извън контекста на битката – не мисля, че те се интересуват толкова от обстрелването, колкото от летенето, от умението да се излита. Те просто показват, че с професионално отношение, огромно желание и сплотен екип се получава живо, честно и вдъхновяващо театрално представление.

В повечето проекти, по които си работил, персонажите са в критични състояния, както ти ги определяш – “същества близо до чудовищното, които не се вписват сред хората“. В Радост за моето сърце обаче почти няма персонажи – как стигна до този текст?
Текстът ми попадна веднага след неговото излизане на български, преди около 9 години. Сега изплува доста случайно, когато обмислях предложенията си за театъра в Ловеч. Колкото до чудовищното в този случай – то по-скоро произтича от ситуацията на наблюдение и повторение, наложена на изпълнителите в спектакъла. Такъв тип драматургична структура е вече форма на “нехуманно” отношение.

Имаш ли нов проект или нещо, което искаш да работиш?
Следващата седмица заедно с част от екипа на Kinesthetic Project започвам репетиции на следващия си спектакъл – независим проект, който след много трансформации стартира с работно заглавие Целуни ме в Кабул. И другото нещо, което много искам да се случи, е да направя аматьорски балет с професионални актьори.

Радост за моето сърце е в Театър София, 23 март, 19:00

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ирина Дочева е актриса на свободна практика, която прави свободни проекти и мисли да продължава все така.

Как разбра, че са те номинирали за Икар?
Разбрах по телефона, Христо Мутафчиев ми се обади и в първия момент си помислих, че някой се майтапи. После усетих, че е сериозна работата и някак не можах да повярвам, че се случва. Защото толкова бях свикнала да е трудно и недостъпно това с наградите, че чак...

Това ли е представлението, за което заслужаваше номинация?
В този наш опит сме вложили страшно много труд, изследване и енергия. Всеки от екипа заслужава да бъде видян и чут, а това се надявам да стане сега, след като са ни номинирали.

Кой от останалите номинирани в категорията за дебют е твоят фаворит?
Всеки от четиримата номинирани заслужава наградата. Много съжалявам, че е само една. Още не съм гледала Борис (Георгиев, номиниран за ролята си в Когато рокът беше млад – б.а.) и не мога да кажа кой ми е фаворит. Мисля, че нямам. Просто желая късмет и успех на всеки един от великолепната четворка – с награда или без!

Кое от всички номинирани представления тази година задължително трябва да гледаме?
Честно да си кажа, не съм гледала всички номинирани представления, но тези, в които има млади творци, не са за изпускане. Време е за нещо ново на хоризонта.

Коя е радостта за твоето сърце?
Радостта за моето сърце са невероятните хора, с които работих и имам намерение да продължа. Заедно направихме чудо, тръгвайки от нищото и стигайки до цяло представление, което се надявам да радва много други сърца. Радост за моето сърце е човекът до мен. Радостна нова вълна се задава, с ново поколение сърца. Радост за моето сърце е като видя някой луд, който се опитва да промени нещо и успява. Радост за сърцето въобще е да не излезе от ритъм, че става страшно.

Разкажи ми малко повече за процеса на раждане на Пеперудите... Представлението се появи много неочаквано, а след това отлетя и сега не се играе никъде.
Появи се след година и половина работа по него. Нещо нормално за независимите проекти е, че те се подготвят много по-дълго от представленията в театрите. Не само аз правя такива проекти извън системата, но след като ги направиш, винаги идва въпросът къде се играят те. За да се играят, се водят преговори с директорите на театрите, които обикновено са с пълни програми и дори проектът да е добър, той най-често се изиграва два-три пъти и изчезва.

Често срещано явление за българския театър...
Да, и това е абсурдно. Трябва да има някаква сцена в нашия театър за независими проекти. Но засега такава няма. И такива ненормалници като мен си правят представленията за година-две, а после не се играят. Но въпреки това остава голямо удоволствие от тази работа, защото се събират много готини екипи и хора да работят по тях.

Вие опитахте ли да задържите представлението след Малкия сезон?
Опитахме се и се опитваме – голямата ни надежда e след салона и след вниманието, което ни обърна Съюзът на артистите, да успеем да му намерим място на сцена.

Имате ли вече нов проект?
Да, наскоро започнахме работа по него, но ще запазя темата в тайна. Ние няма да спрем да работим, очаквайте го след година – година и половина. Сега правим сериозно изследване, което няма да стане за ден-два – очаква ни дълъг период, както беше и с предишното. На сцената ще сме с Огнян Голев. Отново ще има музика на живо. Това е засега.

Пеперудите са всъщност изтребители е в театър София на 21 март, 17:00, 19:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.