Час по всичко

18 май 2007 текст Елена Пенева, снимки Илиян Ружин
Ако “човек на изкуството” не звучеше толкова банално, може би щях да нарека Антони Райжеков така. Той обаче не се побира в традиционните рамки. Миналия сезон го гледахме като актьор в Nightsongs. Сега режисира новото представление на Народния театър?– Крап по Бекет, с Наум Шопов. Свири с групата Popara. Прави уникални аудиовизуални инсталации с брат си (последната и най-впечатляваща е Mediabox). Композира музика за филми. Заедно с Весела Казакова се бори за алтернативно пространство за модерно изкуство у нас. Напоследък около него се случиха много неща и за да не изпуснем нишката, се опитахме да синтезираме...


Да започнем с новото представление, какво е основното в него?
В Крап става въпрос за това, че ако човек подчини живота си на дадена цел, в която много силно вярва, и се лиши от разнообразието около себе си, тази идея го изпепелява.

Какъв е вашият прочит на Бекет?
Ами нашият прочит, разбира се, е поредната интерпретация. В представлението има много големи екзистенциални въпроси, които нямат еднозначен отговор. Но ние сме намерили нашия отговор на въпроса кое превръща човека в боклук (crap).

Занимаваш се с адски много неща. Това има ли нещо общо със страха да не попаднеш в капана на една идея, какъвто е случаят в Крап?
Има, ха-ха. Старая се да не си позволявам да се вторачвам в някакво верую и да го преследвам цял живот. Може би многото различни неща ми помагат да си държа очите отворени.

Разкажи малко повече за проекта Mediabox, той е нещо уникално не само за България...
Mediabox e интерактивна аудиовизуална инсталация. Последно я показахме на Един ден и една нощ на Шипка?6. Remember Sofia Underground! Идеята ми дойде преди повече от 10 години. Става дума за една картина, която има три платна, а на тях са нарисувани музикални инструменти. Зрителя си слага едни слушалки, с които като погледне определен инструмент, го активира като звук, после поглежда към друг и той също започва да свири. Може и да се смесват. Гледайки, човек може да композира и така в някаква степен да създава музика. Всеки може да бъде творец. За мен изкуството трябва да е предизвикателство към хората да творят.

Имало ли е някакви по-необичайни реакции от публиката на Mediabox?
Има три, които никога няма да забравя. Една възрастна дама, която беше в картината и прави музика в продължение на 45 минути. Накрая си поиска стол и каза, че иска да идва всеки ден. Помня и едно малко момиченце, което също си игра много време. Имаше и друго момиче, което пък танцува и пя заедно с картината?– беше много сладко, уникално. Тези хора наистина бяха заразени от картината, усетиха я.

Защо пуснахте цялата технология за създаването на картината за свободен достъп в интернет, а не я патентовахте?
Тук ще направя паралел с Крап. Това е моята идея, в която съм се вторачил. Личен избор на един артист е да споделя творчеството си, за да може то да има собствен живот, да се развива от други хора. Вярвам в споделянето?– да пусна една моя композиция за свободен достъп, някой да може да го вземе и да направи друго, по-добро парче на базата на моето.

Случвало ли ти се е това?
Да и беше уникално. През 2005 си търсех женски вокал в интернет. И намерих една канадска певица?– Норийн Браун в ccmixter.com (общество от музиканти, които изцяло свободно споделят музиката си и правят ремикси помежду си). И аз направих един експеримент там?– взех парчето й, направих ремикс и го пуснах, но разделено на отделни тракове с инструментите и нотите. Оттам се появиха много вариации?– беше много лесно за другите музиканти, защото го бях деконструирал. Имаше няколко много лоши ремикса, но и един адски добър. Той продължаваше това, което аз не съм могъл да изкажа... Тази революция е страхотна. Като да имаш дете и да го оставиш само да проходи... После моят ремикс влезе в албума на Норийн Браун.

Каква е твоята музика?
Една е когато съм сам, друга е с Popara?– нашата група. С тях творим нещо между джаз, трип хоп, реге, еклектична музика. Абсолютно рисково излизаме на концерти. Никога не сме репетирали. Всички участия са един безкраен джем сешън, в който не се знае накъде ще се поведем.

Какво ти предстои?
Ще поставям Пинтър в благоевградския театър. Работя по един албум?– работното му заглавие е Hypnotic Jazz, харесал съм си няколко чуждестранни лейбъла, ще видим как ще се получи. Имам идея и за следваща аудиовизуална инсталация, пак интерактивна. Ще е фантастична, като от сай-фай роман. Като малък много обичах фантастиката...

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.