Как да не я обикнеш?

29 януари 2009 Петя Златанова
Няма как да не я запомниш на сцената. Очите й те пробиват трайно и надълбоко. След края на спектакъла се чудиш дали е жена от този свят... Освен преливащия талант, Гери има нещо много уникално: ренесансова красота. Тя се усеща дори в начина, по който се движи на сцената. Иде ти да си я затвориш в златна кутия. Само за теб.



Назад към реалността... За по-малко от три години в Старозагорския драматичен театър актрисата Гергана Данданова има над десет централни роли. Превъплъщава се в персонажи от нежни и чупливи създания, до силни и безцеремонни хали. Коя е и каква е Гери в Бягащи странници от Алексей Казанцев? Ще я видим съвсем скоро на сцената на ДТ Гео Милев.

Коя е твоята героиня в постановката Бягащи странници?
Героинята ми се казва Полина, дъщеря е на Инга и алкохолика Инокентий (който не се появява изобщо, но се говори за него). Полина е тинейджърка, на осемнайсет години, но доста надраснала възрастта си. Странно момиче, с неземна аура... Реплика от пиесата: “Има страхотни очи! Като те погледне, прониква в душата ти”.

Приличате ли си с героинята, която играеш?
Ами да, приличаме си, но и се различаваме. Смятам, че сме еднакво борбени и еднакво чувствителни. Не искам да разказвам сюжета на пиесата, но ролята на Полина е интересна с това, че едно малко момиче е принудено да порасне бързо, да не изживее нормални тинейджърски години, да не прави всички онези неща, които правят децата...

Доколко руската съвременна драматургия импонира на българската съвременност?
Смятам, че живеем в едно глобално село и проблемите, отношенията между хората, между мъжа и жената, чувствата, приятелството, чисто човешките отношения не се различават. Няма значение, дали живеем в България, в Америка или в Русия. Руската съвременна драматургия засяга онези болезнени проблеми, които всички ние имаме, които всеки обикновен човек има.

Гери, ти си една от актрисите с най-много централни роли в Старозагорския театър. Имаш и много престижни награди, а си само на 27... Останаха ли за теб неосъществени блянове в театъра? А към киното имаш ли амбиции?
Винаги ще имам неосъществени блянове в театъра! Всяка нова роля е предизвикателство, независимо какво си постигнал преди това. Винаги има страх и несигурност в началото на всеки нов спектакъл. Аз съм на мнение, че в тази работа няма върхова точка. Да си кажеш: “аз сега взех награда, значи съм супер-актьор”... А що се отнася до киното, мисля че не съм дорасла или по-скоро твърде съм буйна и необуздана за това изкуство все още.

Актьорското майсторство е и изкуство и занаят. Кое е най-важното, което научи за последните 4-5 години сценичен опит?
Най-важното е да обичаш. Да обичаш това, което правиш, да обичаш хората около теб. Да уважаваш и да бъдеш уважаван. Това е най-важното!

Личната покана от Гергана Данданова към публиката за новото ви представление Бягащи странници?
Нека хората, които искат да им се случи нещо, които искат да бъдат докоснати емоционално, да се потопят в един свят, различен, но същевременно с това и близък до техния, да заповядат!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.