Място за вяра

15 януари 2009 текст Диана Томова, снимки Илиян Ружин
В лова за интересни дрехи минаваме редовно през чудния малък бутик Paradise Garage и напоследък все по-често се оказваме в пробната с някоя красива и оригинална рокля с етикет VЯRA. Попитахме и разбрахме – зад тази марка стои същата Вяра Бориславова, която споменаваме покрай разни модни събития, особено акциите на Нели Митева в шоурума на Иван Асен 22. Дойде моментът да се срещнем с Вяра и очи в очи – намерихме я в ателието й и поговорихме за новата й колекция, улиците на Париж и голямото чудене пред гардероба. Тази година чакаме да отвори и собствено си място за VЯRA.


Разкажи накратко как Вяра стана моден дизайнер?
О, историята е много дълга, шия почти откакто се помня. Никога не е съществувал въпросът дали ще стана моден дизайнер. Всъщност първо учих сценография в НБУ, това ме приеха. Но непрекъснато си шиех дрехи, още в 5-6 клас, за мен и за съученичките ми.

Помниш ли първата дреха, която си уши?
Помня, разбира се. Всъщност първото нещо, което направих, беше, че счупих шевната машина, защото не знаех как се работи на нея. А дрехата е един корсет, за който не бях помислила, че ще трябва да се облече някак – беше вече затворен, готов, когато се сетих за това.

С тази сценография мислила ли си да правиш костюми за сцена, за театър?
Вече втора година правя сценични костюми за нощни заведения, което пак е като сценография. Миналата година шиех за танцьорките в Escape, тази година съм в Mascara. Това не са дрехи за ежедневието, доста сценични са. Преди година правих и костюмите за една детска постановка, за едно частно училище. Иначе в момента с младежа, който прави Бригада – Жоро, сме започнали един проект с J&B промоции. Пак ще са доста артистични дрехи, с капси, метални елементи.

Виждам, че дрехите ти имат много приятен етикет VЯRA. Това вече лейбъл ли е?
Може да се каже, да. Вече се опитвам да го изградя като име, като лейбъл – VЯRA, а не Вяра Бориславова, както се представях досега. Но все още не съм го патентовала. И сайтът е почти готов, viara-bg.com ще бъде.

Сега имаш новата колекция, откъде могат да се купят нещата?
Половината колекция е в Paradise Garage, нещата ми се продават в този магазин вече 2 години. Там имам и доста дрехи, които не са мислени като колекция. Правя ги съвсем спонтанно и отивайки в Paradise Garage, осъзнавам, че без да искам, съм направила миниколекция. На практика почти всеки ден съм там с нова дреха. И в края на месеца установявам, че те някак си се напасват и всъщност колекцията е готова. Работя и с доста други галерии и магазинчета, но в тях имам по-малко неща. В момента съм и в Totally Erected – част от дрехите ми ще са там може би до края на януари.

Мислиш ли по въпроса за свой бутик?
Мисля усилено. Поставила съм си го като цел тази година да се случи. Представям си място, където лично аз ще продавам моите дрехи, не просто магазин, а едно голямо пространство, искам и там да се изработват дрехите. Хората, които идват да не са просто клиенти, влизащи и излизащи, а да се застоят известно време, за да можем да комуникираме и да разбера всъщност какво иска конкретният човек. И така, докато си пием кафето, може твоята рокля да е готова (смее се).

Какъв е стилът на VЯRA, как го определяш?
Моят стил е за жени, които са доста смели. И няма да се поколебаят да тръгнат с някоя от тези рокли, които виждаш тук, през деня по улицата.

Винаги казваш рокли, те ли са ти любимите?
Ами да. Голям проблем – от всеки плат първото нещо, което виждам, е рокля. И пада голяма борба, ако трябва да ушия панталон или блуза.

И аз много обичам рокли, но сега в този студ какво правим?
Обличаме две рокли една върху друга!

Някакви аксесоари правиш ли?
Започнах силно преди няколко години с чанти, но сега съм ги натрупала в ателието. Иначе се стремя, когато правя един тоалет, към него да има някакъв детайл, който да може да върви и с дрехата, и без нея. Колани, обици, чанти. Шия и куклите на Станимира Янакиева – по нейни модели са, и след като съм ги ушила, тя довършва апликациите.

Твои дрехи се ползват за сесии в списания. Ти самата със стайлинг занимаваш ли се?
Опитах се, имах много голямо желание, но някак си се губи творчеството, когато дадено списание трябва да рекламира определени дрехи. Малко са списанията в България, които ти дават пълна свобода. И в един момент, когато ти си ангажиран с определени марки и трябва непременно да вземеш нещо от тях, концепцията ти бяга. Това вече е по-скоро като работа. Затова се отказах, но винаги съм за да участвам в някоя сесия, която е малко по-свободна.

Би ли се занимавала със стайлинга на конкретен човек – някой певец, артист?
Това е много голямо предизвикателство, някой да ти се довери и да се вслушва в съветите ти. Така че да, на драго сърце. Вече втора, дори трета година ще стане, откакто Ирина Флорин започна да се занимава с мода и аз й помагам зад кулисите. Тя работи с много млади хора и е открита към идеи.

Ти трябваше да си един от участниците в дизайнерското изложение visioNNext, какво се случи там всъщност?
visioNNext така и не се състоя, остана в един малък кръг при Нели Митева. Направиха много голяма медийна кампания, но не се намериха достатъчно спонсори за нещо толкова грандиозно, както го бяха замислили. И тогава
Нели Митева беше човекът, който ни отвори вратата на нейния шоурум и ни покани за изложбата We-are-to-Wear, която правихме преди Малка черна рокля.

Нели Митева наистина много се грижи за младите дизайнери, често ви събира на Иван Асен 22.
Да, тя дава стимул, особено на хората, които току-що са завършили мода или все още следват. Те са толкова объркани, повечето даже не знаят какво правят. Защото е безумно да се конкурираш с китайските дрехи, с евтиния труд. Ушиването на една дреха изисква страшно много усилия, и ресурси и финанси. Нели Митева помага много на младите, които тепърва се сблъскват с това, и показва, че всъщност нещата се случват – след като някой може да си позволи да даде 200лв за рокля на млад български дизайнер.

При тези лоши условия тук мислила ли си да заминеш и да пробваш нещо навън?
Доста често ми хрумва, мисля си го периодично през няколко месеца. Дори сега имах много голяма амбиция да участвам на модното изложение във Виена през април. Но отново го отложих. Много ме вълнува също и претапортето в Париж, миналата година бях там като зрител. И най-вероятно ще участвам – просто трябва да се събера, да се концентрирам.

Струва ми се тежко да се живее с дизайнер – мърмориш ли, когато нещо в другия не ти харесва, даваш ли постоянно съвети кое как трябва да бъде?
О, задължително. Не бях се замисляла, но със сигурност не е лесно да се живее с дизайнер, още повече жена. Мъжът, с когото сме заедно вече 10 години, се облича много стилно, но аз пък винаги искам да видя в него нещо по-артистично – шал, чанта, някакви такива типично женски елементи. И като не ги виждам, вечно мърморя, скептично гледам на нещата (смее се).

Дразниш ли се, като виждаш лошо облечени хора по улиците?
Не мога да се дразня, всеки има някакъв стил на обличане. По-скоро ми се иска да виждам малко по-завършено изглеждащи и облечени хора, да ги мислят малко повече нещата, с повече фантазия. Като хората, които видях миналата година в Париж. В България човек трябва да търси, за да попадне на някакъв акцент, на някой, който е сложил нещо смело. Но това е свързано много с начина на живот тук.

Когато ти се обличаш, бързо ли решаваш или сменяш 5 варианта, преди да излезеш?
Понякога толкова бързо и спонтанно, че ми се е случвало, излизайки, да се погледна да не би да съм с домашните чехли. А понякога се случва с часове да стоя пред отворения гардероб. Всяка жена прави това – дори и дизайнерите.

Представяш ли си някакъв друг живот, в който не си дизайнер?
Няма шанс. Друго не умея, това е единственото нещо, върху което съм се концентрирала. Не мога да си представя живота без платове и без дрехи. И без работата, която е свързана с ръцете.


VЯRA е в Paradise Garage (на ъгъла на ул. Цар Асен и ул. Кърниградска)
до края на януари и в Totally Еrected Fashion Studio (ул. Хан Крум 4Б, ап. 9)

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.