Нещата от живота: Мила Люцканова



24 август 2017 текст и снимки Наталия Иванова
"Номад съм и се чувствам добре в движение", казва ни Мила и добавя, че говори буквално, но и образно. Отстрани изглежда, че в живота ѝ няма чести застои. Откакто взима Икар за дебют в Сестри Палавееви през 2016, професията често я засилва в крайности – от ролята на "сладко мече провокатор" в мюзикъла Авеню Q до американска филмова звезда в Class на Владо Пенев с премиера сега на Аполония.


На фестивала Мила влиза и в двете роли, но с това работата ѝ не стига бряг: хващаме я и на вълна организация на Международния студентски театрален фестивал Данаил Чирпански (спечелил финансиране от ЮНЕСКО), и на тази на музиката, към която винаги се връща. Всеки скитник има поне един пристан, но първо следваме теченията в живота ѝ – от правилната смяна на курса до рицарството да влезеш в роля, тежестта на хубавото кино и колко е важно да повдигаш някои въпроси с тоста на твоята маса.

ЗАВОЯТ

Нали знаеш, че когато си дете просто възприемаш средата около себе си като даденост. Баща ми (Владимир Люцканов – бел.ред.) тогава още беше актьор във Военния театър и помня как обикалям коридорите зад сцената, тичам по тях и ми мирише на гума – свързвах тази миризма с театъра, не знам защо. Когато пораснах обаче се отдалечих съвсем, дори не е ставало въпрос да ставам актриса, вероятно съм се бунтувала срещу семейните традиции. Когато завършвах гимназия не се бях насочила към нищо конкретно, а у нас има порочна практика да запишеш висше образование веднага, иначе си провален. Струваше ми се, че културологията обединява всичките ми интереси. Влязох, учих четири години и в един момент заминах в Испания. Там нещо в мен се счупи, не се чувствах никак добре. Помня как един ден видях на улицата обява за любителски уроци по актьорско майсторство. Отидох и изведнъж се усетих свободна. Така разбрах, че трябва да променя изцяло посоката и малко по малко стигнах до тук.

РОЛИТЕ
Обикновено взимам текста, чета на глас, говоря си сама непрекъснато. Разсъждавам над човека и се опитвам да го отдалеча от себе си, защото имам силен характер и мнение по много въпроси, а това понякога ми пречи да защитя персонажа. Важно е да подходиш с известно рицарство – не да мислиш дали играеш добре и как изглеждаш, а да го приемеш какъвто е и да се отнесеш към него с честност. Знам, че е клише, но не излизаш на сцена, за да кажеш "това съм аз, харесайте ме". Трябва да защитиш всяка роля, дори да е на най-големия злодей. Затова и много ми харесва да играя персонажи, в които има гротеска, които не са красиви и умни – както например една слугиня, която само обикаляше и говореше глупости. В крайна сметка представяш друг човек. И той може да е всякакъв, точно това е най-хубавото.

РЕПЕТИЦИИТЕ
Имам проблем с това да се отпускам. Особено когато става въпрос за сцена и около мен има хора – имам чувството, че непрекъснато съм наблюдавана и съдена. Затова в началото на процеса обикновено се чувствам зле, не мога да предизвикам въображението си. Трябва да изчакам съзнанието ми да превърне средата в приятелска, дори да е била такава през цялото време. След този период започвам да общувам, отпускам се. Най-интересното в театъра е как няколко дни преди премиерата цялото представление просто става друго. Магия е – някои неща се появяват сами, други изчезват напълно, сякаш започва да живее собствен живот. Като дете, което изведнъж рязко пораства.

МУЗИКАТА

Винаги има едно нещо, което те връща към теб самия, дори да се забравиш някъде. При мен това е музиката. Като дете с майка ми слушахме The Beatles и записвахме по слух текстовете на песните. После прослушах Queen, след това U2 и изведнъж рязко ми попадна Satyricon – блек метъл банда от Норвегия. Ако има свобода в някакъв чист смисъл на думата, това за мен е метъл музиката. Едновременно земна, свободолюбива и рязка. Казва всичко без да ѝ пука, изразните средства са много директни: "виж какво, ние правим това и го правим по този начин, ако не ти харесва – ходи си". Мисля, че хората сме се объркали в това да не казваме нещата право в очите. Аз самата също винаги съм искала да се занимавам с музика. Имаме и група – Еверест, но точно в момента е в застой. Пеенето обаче ми даде важен урок за актьорството – трябва да си емоционален, но и да разбираш, че си на сцена и да следиш какво се случва около теб. Това е общото между двете, макар че в музиката не е нужно да влизаш в образ. Освен ако това не е концепцията ти, както е например при Иво Димчев. Наскоро бях на негов концерт и е страхотен, наистина.

КИНОТО
Почти не съм снимала кино и процесът на работа за мен е много интересен: да имаш време да говориш с режисьора, да работиш над една роля, да се налага да повтаряш някои сцени. Иначе като зрител харесвам истории, които са повече магически реализъм, отколкото битов. Наскоро гледах Поезия без край на Алехандро Ходоровски. Този филм ми счупи главата. Биографичен, но погледни само как е разказан – поезия, облечена в образи, литература, но на екран. И ти казва всъщност нещо съвсем просто: "Живей!". Гледахме го с моя приятелка и помня, че филмът свърши, потекоха надписите, хората се заобличаха, а ние не можехме да станем от стола. Не от превземка или нещо подобно, сякаш и физически тялото ми беше пълно и не можех да помръдна.

КАУЗИТЕ
Много хора свързват това да си социално активен с някаква мода, която ще отмине. Сякаш протестираш заради самото протестиране, важното е просто да вдигаш революция. Обяснявам си го с отвращение и го разбирам, но точно тази липса на интерес към политиката помага на управляващите да постигат целите си. Сякаш политиката априори е нещо кофти и мръсно и трябва да стоим далеч от нея, а не е така. Иначе всеки избира как да защитава своята кауза: да ходиш на гей прайд или протест може да не е твоят начин, но всеки е отговорен в своята среда. Не просто да излезем да пием бира и да ни е все едно, а да провокираме дискусия. Аз лично съм се занимавала доста с гей активизъм и знам колко е важно да се говори за това. Не е задължително да е обществен дебат, но когато аз и ти седнем и ти си настроен против, аз да ти кажа: "имам тази и тази ориентация и следователно имам тези и тези проблеми". Контактът очи в очи променя много мнението на хората. "I'll start a revolution from my bed", както пеят Oasis.

ПОЧИВКАТА

Ходя на планина, така си почивам най-много. Колкото по-минимални условия и удобства имам, толкова по-добре. Всичко друго асоциирам с град и работа. Имам чувството, че природата показва колко много излишни неща има в живота ни. Там няма нищо в повече, всичко е една верига. Това ме кара да съм спокойна, да си почина и да разбера от колко неща всъщност имам нужда.

Мила играе в Class на 27 август от 18:30 и в Авеню Q на 28 август от 18:30 в читалище Отец Паисий в Созопол в рамките на Аполония


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.