Дълбоко гмуркане



8 януари 2009 текст Галина Керемедчиева, снимки личен архив
Кристин Шарков е нескромно млад, но има самочувствието да направи своя професионален дебют с една зрелищна провокация, като се гмурне дълбоко в темата за морала. Тази година завършва театрална режисура в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Красимир Спасов. Като студент е работил по Дон Жуан или каменният гост от Молиер и Войцек по Георг Бюхнер; асистирал е Явор Гърдев във филма Дзифт и в последната му постановка на сцената на ДТ Стоят Бъчваров - Калигула. От три месеца репетира с варненската трупа Макбет от Хайнер Мюлер и разсъждава върху понятията добро и зло, без да сочи с пръст.


Идването ти във Варна беше анонсирано още преди една година. Какво наложи забавянето на проекта?
Варненският театър има традиция в дебютите и в дипломните спектакли, почти всяка година в афиша има по един такъв. Проектът стои в репертоара дори от по-миналата 2007, но защо се забави, аз не мога да кажа. През това време участвах в предния проект на театъра – Калигула, като асисетент на Явор Гърдев. Това е вид стажантстване и именно с този спектакъл успях да попълня празнотата във времето.

И да опознаеш трупата. Работата по Калигула ли предопредели избора ти на актьорите? Това са хората, с които и Явор Гърдев работи.
С част от тях се познаваме и отпреди, но като цяло с трупата и с театъра се запознах по време на това асистентство. То беше един вид проба и за самия мен – дали мога да работя с тези хора, кои от тях са подходящи за този проект... Предварителното опознаване на средата беше полезно. Участват актьори, познати от спектаклите на Явор – Михаил Мутафов, Гергана Христова, Стоян Радев, Владислав Виолинов, Димо Алексиев, Росица Дичева, Пламен Димитров, Пламен Георгиев, Николай Божков... Има и хора, които са на гастрол: Борис Луканов, който е един от доайените на варненския театър и Васил Читанов – млад актьор, с когото работя от НАТФИЗ и също съм поканил специално за проекта. Сценографът също е дебютант, казва се Огняна Серафимова. С нея съм работил в НАТФИЗ. Публиката ще бъде на сцената, но оставям на зрителите сами да видят как точно ще бъде ситуиран сюжетът в пространството.

Твой ли беше изборът на пиеса?
Това беше текст, който аз предложих на директора на трупата Дафинка Данаилова, като една от причините да се забави целият проект е дългото избиране. Минахме през много варианти на текст – къде по-формално, къде по-работно. Но аз съм много доволен, че имам шанс още с първия си спектакъл да работя драматургия, която харесвам и която дава възможност за пълноценно разгръщане на режисьорски качества. Като цяло това е тежък за дебютант проект, но аз съм го търсил целенасочено, тъй като в последните години има една тенденция на по-тихите дебюти, които има опасност да останат в анонимност. Бях целенасочено нескромен в избора на текст.

Първата асоциация на зрителите, когато видят заглавието Макбет в афиша, вероятно ще бъде с Шекспир. Защо избяга от тежката класика и отиде към адаптацията на Хайнер Мюлер?
Не съм избягал съвсем от Шекспир. Адаптацията на Мюлер следва доста плътно неговия сюжет, логиката на образите на Шекспир. По-скоро пиесата е по таза на Шеспир и не може да се разглежда без оригинала. Тези, които познават Шекспир, ще открият доста сходства, но в същото време пиесата дава един съвременен концептуален и естетически ключ към Макбет. Така че изборът на Хайнер Мюлер не е избор срещу Шекспир, той е допълващ Шекспир по-един съвременен и специфичен начин за постбрехтианската школа, към която той принадлежи.

Ти какво добавяш към Шекспир и към Мюлер?
Аз ги следвам плътно. Естествено, всеки режисьор добавя по нещо, но предпочитам самото представление да си каже как съм интерпретирал тези колоси.

Случайно ли е, че след Калигула на Явор Гърдев, първата премиера е на Макбет? Търсено ли е продължение на темата?
Имат сходство, което се надявам да бъде в плюс за спектакъла и според мен ще бъде, тъй като с наличието на такива две заглавия в една годна театърът прави сериозна заявка. Иначе това е проблематика, която винаги ме е вълнувала - поглеждането на властта изцяло през личния свят на човека, каквито са основните теми в Макбет и в Калигула. Това са много освобождаващи теми – гмурваш се в една бездна, която може да произведе добър театрален спектакъл, защото няма никакви ограничения. Какво по-хубаво от това да правиш спектакъл по теми, които те вълнуват лично и по които си мислил не само в рамките на подготовката за този спектакъл; мисли, които винаги си таял в себе си и винаги ти е било любопитно да минеш през тях именно чрез театралната форма. За пълноценния театрален процес е добре да разисква именно такъв тип теми, които сами по себе си не са дидактични и в които лошото никога не е напълно лошо и доброто не е напълно добро; които са отвъд добро и зло, а се занимават с понятията за дорбо и зло, с проблема за морала. А изкуството, което най-много ми е повлияло, също поставя такава морална и етична провокация, т.е. то разисква морални и етични проблеми, без да има назидателно отношение към тях, а напротив – отказва се от назидателността и с това прави по-дълбок анализ. Това е в основата и на Макбет, на цялата криминална интрига. Тя е пронизана именно от този морален въпрос.

Може ли да се каже, че вървиш по стъпките на Явор Гърдев? Притеснява ли те сравнението с него?
Малко е деликатно и опасно да говоря за това. По принцип Явор е много важен за мен като режисьор и като човек, при който съм работил. И може би не е е случайно това, че дебютният ми спектакъл е именно във варненския театър, където той работи често и е направил не малко култови спектакли. Всички към момента са култови и то не само за Варна, а за българския театър въобще.





 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.