Сцени от един театрален живот



24 декември 2008 текст Ирина Маринова
Познаваме Десислава Шпатова като един от най-атрактивните, смислени и иновативни млади български режисьори. Ужасно харесахме Психоза 4:48 по Сара Кейн, Отделената глава по Айрис Мърдок и Летене по Олга Мухина. Този сезон Десислава ни изненада с поредния си нестандартен театрален опит – собствената й драматизация по Бергман Сцени от един сеемеен живот или изкуството да смиташ боклука под килима, която се играе в Драматичния театър в Пазарджик. Заслужава си горивото и времето, защото е силна, истинска и вярна на оригинала интерпретация. И докато се чудите кога да запалите колата и да отидете, ви подсещаме, че на Десислава є предстоят още поне две премиери през новата година – по класиката на Зюскинд Гълъбът и по пиесата на Яна Борисова Тихи невидими хора. Още подробности идват от самата нея – малко, но лични.


Защо реши да поставиш Бергман?
В дома на моите родители има примитивен прожекционен апарат или “вълшебен фенер”. Прекарах дълго време с него и спомените от детството си... Сетих се за Латерна магика на Бергман... Нямам по-сериозен мотив...

Твоята адаптация събира два филма в една постановка – какъв е собственият ти акцент, какво искаше да извадиш?
Откровено казано, аз с удоволствие и не без любопитство очаквам вашия отговор на този въпрос. Знам, че сте гледали представлението.

Стори ни се, че акцентът е върху нечовешкото в отношенията между хората. Бергман казва в едно интервю, че цялата човещина, която има, употребява за филмите си и не му остава нищо да прибере в къщи. Мислиш ли, че един творец може да бъде човечен само на едно от двете места?
Не знам. Но знам, че със сигурност лъже на едно от двете места.

Какво оставяш в театъра и никога не прибираш у дома?
По-лошата ми половина.

Ти си сред най-успешните млади режисьори и предполагам, че в София всички театри са отворени за теб. Защо реши да поставиш Изкуството... в Пазарджик?
Няма такова нещо. Владлен Александров е първият директор, който ме покани да работя в театъра, който управлява. Само човек, който се опитва да прави театър може да предположи какво означава да се чувстваш желан. Владлен е директор в Пазарджик.

Как върви Гълъбът по Зюскинд? Репетирате ли вече?
Да. Играят Снежина Петрова и Владо Пенев. Премиерата ще е през март 2009.

Защо се спря на тази книга – какво те привлече в нея?
Героят е над петдесетгодишен пазач на банка, на когото предстои да изплати последните вноски за малка таванска стая (с обща тоалетна). В нея той е прекарал целия си разумен и икономичен живот, който да му осигури спокойствие и сигурност на старини. Предполагам, че повечето хора биха го намерили за жалък и отвратителен с едничкия му стремеж към нещо сигурно, което да го спаси от вечната тревожност. Още един човек, който се среща с Нищото.

Какво може да те изкара от равновесие, както при него – един гълъб пред вратата?
Барбарон в Джип, който крещи нещо... нечленоразделно...

Какво още ти предстои през следващата година?
На 5 януари започвам репетиции в Младежкия театър. Пиесата е Тихи невидими хора на Яна Борисова. Заедно с Галин Стоев. Всъщност Галин и Яна ме поканиха да работим заедно. Много съм щастлива.

Какво би си пожела да ти се случи?
Festen.

Къде ще изкараш празниците?
В село Беренде.

Поддаваш ли се на коледната истерия – имаш ли настроение?
Настроение имам. То е малко и тъжно. Просто така. Без особена причина.

Купи ли подаръци?
Да. Слава богу има за кого!

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.