Старозагорският театър е зареден с младост



15 октомври 2008 Петя Златанова
Колко е важно да бъдеш сериозен е новият потенциален сценичен хит на Драматичен театър Гео Милев. Оскар-Уайлдовият хумор ще вдъхне изтънчен и очарователен стил на старозагорската публика. На сцената в персонажите на ирландския декадент, живял преди век и половина, ще се превъплътят любими за публиката артисти. За тях ще поговорим подробно в интервюто с един от корифеите на българския театър проф. Красимир Спасов. Спектакълът не би бил възможен без великолепната сценография на Марина Райчинова и Теодора Лазарова, хореографията на Веселин Ранков и превода на Красимира Тодорова.


Оскар Уайлд е върхът на английския изтънчен хумор. Българският зрител успява ли да го схване адекватно?
Струва ми се, че опитът на вече 10 години играещият се спектакъл в Театъра на Българската армия е уникален. Това е прецедент в българския театър за последните 30 години! Спектакълът се играе не само в София. Навсякъде е приеман много добре. Това е едни непосредствен опит, който показва, че специално текстът на тази пиеса на Оскар Уайлд е демократично отворен за българската публика и по-специално за интелигентната публика, тази, която обича театъра и често го посещава. Надявам се, че ще бъде харесан и от зрителите в Стара Загора, като град с традиции в театъра и другите сценични изкуства. Старозагорския спектакъл по нищо не отстъпва на софийския! В известен смисъл даже го превъзхожда... с младостта на актьорите, със свежата енергия. А това не е никак маловажно за пиеса като тази, която гради сюжета си върху младостта и присъщите й любовни пориви, игри и всички онези забавни случки и ситуации, които съдържат в себе си много позитивна енергия! Това е една ведра история и смятам, че ще допадне на старозагорци.


Какво ви накара да пренесете пиесата и на старозагорската сцена?
След Театър Българска армия в Стара Загора я поставям в по-нова версия. Има много промени в общата визия, в постройката на играта. И всичко това е обвързано с индивидуалността на всеки отделен актьор. Смея да твърдя, че освен талантливи, те са и личности, те са особени индивидуалности... Гергана Данданова, Елизабета Стефановска, Тигран Торосян, Юлиян Малинов, Константин Икономов, Митко Живков... има едно суперпрофесионално партниране от страна на много известните на старозагорската публика Елена Азалова и Христофор Недков! Изключително ми е интересно да работя със Светла Тодорова, която е възпитаничка на Възкресия Вихърова в НБУ. С ролята си в пиесата на Оскар Уайлд, Теодора ще покаже ексцентричния си талант!


В постановката на пиесата Колко е важно да бъдеш сериозен има и много музика!
Да! Музиката е композирана от един изключително талантлив композитор. Той е популярен не само в театъра, но и в киното и телевизията. Това е Асен Аврамов. Считам, че музиката, която написа за постановката Колко е важно да бъдеш сериозен е изключително стилна и е изцяло в посоката на нашата обща интерпретация на комедията.


Преди две години на старозагорска сцена поставихте Стъклената менажерия от Тенеси Уилямс, а сега и Колко е важно да бъдеш сериозен от Оскар Уайлд. Какво ви харесва най-много от работата ви в старозагорския театър?
Особено привлекателно е това, че сега съставът на старозагорския театър е зареден с младост, с младо мислене! Има една много силна актьорска група от талантливи актьори, интелигентни, работливи, любопитни към новостите в съвременния театър. Ето всичко това за мен е особено привлекателно.


Вашите актьори тук споделят, че са много респектирани от детайлния подход, с който ги режисирате всеки от тях. Каква е Школата на Красимир Спасов?
Разбира се, аз продължавам развитието на определено направление в българската режисура. То принципно е свързано със силното участие на актьора в един театрален процес. Влагам изключително много енергия в разработването на образи, на това как действат тези образи, в какви взаимоотношения влизат, как протичат във времето, и всичко това е с активното участие на актьорите. В играта на сцената главно действащо лице е актьорът! Играта се разработва многопластово и нееднопосочно. Да бъде устремна и енергична и същевременно да изразява различни гледни точки на човешкото поведение в социалното пространство. И всичко това да бъде театрално атрактивно – интересно, забавно, любопитно и непредсказуемо за зрителя. Да има изненада! Аз съм привърженик на идеята, че освен талантлив (на първо място), актьорът трябва да бъде културна, интелигентна личност, да бъде любопитен към новото в театралното изкуство, в сценичната игра.


В последните 3 – 4 години в България има голям напредък в развитието на киното, литературата. Но какво се случва по същото време с драматургията ни?
Сериозно се безпокоя, че там нещата не са много привлекателни. Няма много интересни български пиеси. Аз малко се притеснявам, но ще кажа, че в момента за присъствие на съвременна национална драматургия надали може да се говори! Спорадично се появяват някои текстове. Ето, преди няколко години поставих пиесата Змийско мляко на Теодора Димова. Тя е един рядък автор в българската драматургия. Интересно беше навлизането в театъра на Елин Рахнев с първата си пиеса Боб. Наистина в киното и литературата имаме много добри имена и творби, в поезията, в романистиката. А в драматургията сякаш изоставаме напоследък.


Какво ви предстои след премиерата на Колко е важно да бъдеш сериозен?
Моите студенти по актьорско майстортво и режисура ме чакат в София. Тази година имаме много интересна и сериозна учебна програма, озаглавена Шекспир. В Театъра на Българската армия ще поставя пиесата Десет малки негърчета от Агата Кристи. Надявам се, предстоят само хубави мигове.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.