Нещата от сцената: Крис Шарков



4 февруари 2016 текст Севда Семер
Не му е уютно в определението "ъндърграунд режисьор", но признава с известно неудоволствие, че окей, явно има слава на такъв. Напоследък обаче всяка вечер след представление на неговата Лив Щайн получава емоционални писма от публиката (и винаги им отговаря, честна дума). Работил е и по Годар, и по Ибсен, и по Шекспир, а името му не за първи път е част от списъка за Икар. Сега постановката му получи номинации не само за режисура, но и за главна и поддържаща женска роля (за Анастасия Лютова и Весела Бабинова), и за сценография (на Чавдар Гюзелев). Срещаме се с Крис обаче не да му кажем, че стискаме палци, а за да чуем какво си е мислил на 15, къде се крие на премиера и колко време ще му трябва в японско село.


НАЧАЛОТО
Бях към 15-годишен, когато реших, че искам да се занимавам с режисура. Вярно, много е рано и доста странно за един тийнейджър, но аз бях убеден и си знаех, че трябва да е това – единствено не бях сигурен дали да е театър, или кино. Нещата се случиха естествено обаче, защото по онова време, към края на 90-те, киното тук малко позападна, но пък театърът растеше с пълни сили. Развиваше се, привличаше нова креативна енергия, беше много съвременен – това раздвижване, което виждах постоянно, в крайна сметка ме привлече.

РЕПЕТИЦИЯТА
Разделям живота си на периоди според това, което репетирам – някои от най-хубавите ми спомени са точно от тогава. То е все едно влизам в друга реалност, в която се чувствам по-свободен и страховете ми изчезват, дори разните ежедневни притеснения. Защото репетициите ме отварят, срещам се с актьорите на една вълна. Често в тези моменти се случва театърът, каквото и да съм мислел преди това, важното е да намеря точния човек. Не ми е в стила да казвам на актьора да изпълнява неща – по-скоро опитвам да приближа образа максимално до човека. Затова ми харесва да вкарвам малки елементи от биографията им – публиката невинаги ги усеща, пък и не е важно да се разбере документалната нотка, но тя дава допълнителен пласт за самия актьор, захранва го с енергия.

РИТУАЛИТЕ
Суеверен съм, да, но в прилични граници. Има някои глупави неща, на които държа и които не може да бъдат по друг начин – например печатам с шрифт Verdana, защото ако не е той, няма да ми върви. Ако пиесата ми падне на пода, трябва да седна на земята и да се изправя с нея. Защо? Не знам. Много хора в театъра го правят това движение – идеята е, че ще падне онова, което си постигнал. Абсолютна глупост. Особено ако ти се случи сред хора, които не знаят този ритуал – чувстваш се много нелепо, но трябва да го направиш. Когато репетирам, ходя по един и същи маршрут – не заобикалям по други улици, иначе няма да ми върви. Мисля, че не е маниакално, прилични суеверия...

МУЗИКАТА
Тя ми е важна – дори в самото представление да няма музика, често някое парче ми дава настроение за определена сцена и го използвам заради емоцията му. Понякога си го слушам сам, а друг път го пускам на актьорите и им казвам "ето това е". Може да са всякакви неща, и най-изненадващите, аз търся настроението в тях. Работил съм и с театрални композитори, но беше интересно, когато Жоро от Остава прави музиката за Доходно място и Напразни усилия на любовта – защото го видях в нова среда. Хем имаше нещо от неговия стил, хем вкара и нещо драматургично.

ВРЕМЕТО
Обикновено енергията се появява вечер, но понякога и сутрините ми са силни. А и рядко се репетира вечер, така че трябва да се напасвам. Есента ми влияе много добре – тогава ставам най-спокоен, най-уверен в това, което правя. Ако репетирам нещо, есента се получава най-смислено. Харесва ми и идеята да работя през лятото, защото в този мъртъв сезон обикновено имам много енергия – навсякъде слънце, спя по-малко, приятно е. Ако обаче не мога да репетирам тогава, бързо става кофти, трябва да вложа някъде тези нови сили.

СЦЕНОГРАФИЯТА
Тя трябва да помага на играта, да отваря и моето въображение – не да бъде само опаковка. Обичам режисьорски театър, в който пространството е определящо. Но ми се струва, че не е много добре да се вижда ясно коя работа е свършил режисьорът и коя – сценографът. Важно е нещата да се преплитат. И процесът при мен е такъв, първо разменяме идеи, а после ми е забавно да правя разни технически неща – веднъж дори забивах пирони по сцената. Опитвам се да има усещане за екип, да работя с хората, вместо да казвам кое как да стане. Хубаво е, когато излезем от формалните срещи – няма как изкуствено да започнеш да бохемстваш с някой, но ако естествено изтечете от рамката на официалното общуване, нещата стават много приятни. Може би така се разбира, че наистина си на една вълна с екипа си – когато репетициите никога не свършват в точния час, когато можете да разговаряте по телефона по всяко време, и ако всичко това е приятно, вместо мъчително.

ИСКРАТА
Изобщо не съм търпелив да търся вдъхновение. Търся припряно. Пътят, разбира се, много зарежда – аз съм предимно градски човек и обичам срещата с големи градове, докосването до друга култура. Обичам да ходя по галерии, да гледам съвременно изкуство. Пътувам предимно в Европа, но от известно време насам явно съм в друг период – мисля, че най-много би ми допаднало в момента да съм за един месец в японско село. Нищо няма да правя, просто ще бъда там.

ПРЕМИЕРАТА
В дните преди нея, разбира се, всички са най-лабилни – луташ се в съмнения, независимо колко си опитен, просто се случва. Все пак сега като че ли малко по-зряло се справям, но пак съм нервен, колкото и да се опитвам да излъчвам супер спокойствие. Не обичам директната среща с публиката, гледам да се скрия при осветителите – не че не съм доволен, но предпочитам така, малко скришом. Притеснявам се, не съм готов да срещна публиката очи в очи. Два-три дни след премиера обаче съм страшно щастлив. Не си въобразявам, че съм направил нещо гениално, но вече го има удоволствието от свършената работа. Будя се, пускам си музика от представлението, и потъвам в някакво щастливо усамотяване... А след още няколко дни съм готов да работя по нещо ново.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.