Любовта на Анатол

24 септември 2015
Преди премиерата на новия му спектакъл тази седмица, попитахме режисьора Антон Угринов колко копия на Анатол познава и помъдряваме ли някога в любовта.


След Хоровод на любовта, правиш Любовта на Анатол по същия автор, Шницлер. Би ли посегнал и към неговата Комедия на прелъстяването, за да стане триптих?
Не зная, но със сигурност Любовта на Анатол е нещо като идейно продължение на Хоровод на любов­та. То се игра пет години в Сфумато и решихме да работим пак със същия автор и с по-голямата част от екипа. Повечето актриси от Хоровода участват в Анатол, но момчетата са други – Иво Аръков, който се връща на сцена след 2-годишно прекъсване, и Сотир Мелев, който сега завърши при Маргарита Младенова.

Думата любов присъства и в това заглавие, каква е ролята й в Анатол?
Пиесата показва седем любовни епизода от живота на един мъж със седем различни жени. Те се занимават с илюзиите, които имаме в любовта. Работата по това представление за мен е като терапия – давам си отговори, осмислям, сам преминавам през нови неща като човек, развивам се и разбирам все по-добре автора. Почти всички ситуации от Анатол са се случвали и на мен, и на повечето хора. Но големите автори са големи, защото имат собствени прозрения и правят така, че да разбираш този живот малко по-добре.

Кой всъщност е Анатол?
Един млад мъж, който преживява ситуации, провокирани от различни жени – едната е актриса, другата е богата светска дама, третата е сладко момиче, четвъртата е съпругата... А Анатол е привлекателен, харесван и съвършено незрял и немъдър в това, което наричаме любов. Обаче и ние сме като него, съзнаваме едно, а вършим точно обратното. Той не е някакво изключение и затова ми е толкова интересен. Анатол е всеки от нас.

Какви въпроси си задават героите ти?
Те са свързани с илюзиите. Можем ли да започнем на чисто? Защо, когато сме вътре в една връзка, не виждаме, че тя вече е мъртва, и трябва някой отстрани да ни го каже? А и да ни го каже, ние не вярваме... Защо си мислим, че искаме да знаем истината, след като не можем да я понесем, когато я чуем? Защо имаме тази огромна потребност да смятаме, че сме единствени и изключителни в очите на другия?

А дали на финала ще намерим отговорите на тези въпроси?
Истината е, че колкото и повече да осъзнаваме нещата, си оставаме все така неспособни да се справяме с предизвикателствата на любовта, както и в началото. Независимо, че разбираме всичко, когато сърцето влезе в битка с разума, разумът винаги губи. На мен ми се иска когато човек излиза от това представление, въпреки всичките провали и триумфи на Анатол, да не си казва, че любовта е кошмар, а по-скоро да остане с усещането, че въпреки всичко всеки от нас има нужда и потребност да преминава през нея.

Премиера: ТР Сфумато, 25, 26 септември, 3, 21 октомври, 19:00

ЛЮБОВТА НА АНАТОЛ
От Артур Шницлер
Режисьор: Антон Угринов
Музика: Калин Николов
Сценография: Борис Далчев, Александра Йотковска
Хореография: Васил Дипчиков
С: Иво Аръков, Сотир Мелев, Станислав Кертиков, Дария Симеонова, Лилия Гелева, Мадлен Йорданова, Алиса Атанасова, Тихомира Темелкова, Веселина Конакчийска, Даниана Коева, Георги Йовчев, Николай Тибинков

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.