Преклонената главица сабя не я сече



16 септември 2008 Петя Златанова
На 19 септември е премиерата на новата постановка на Драматичен театър Гео Милев по пиесата на Камен Зидаров Иван Шишман. Сценичният вариант е на Мария Донева, сценографията е на Теодора Лазарова, музиката композира Мартин Каров, който играе и ролята на Нури бей. В кожата на Цар Иван Шишман влиза номинираният за Аскеер 2008’ Тигран Торосян. Сред актьорите са още Христофор Недков, Елена Азалова, Светла Тодорова, Димитър Митев, Бойо Боев и Димитър Живков. Под режисурата на Ивелин Керанов това представление задава въпроси за корените ни, за историята ни, за родовата и националната ни чест.


Керанов-артистът или Керанов-режисьорът? Кое амплоа харесвате повече?
Не харесвам нито едното от двете. Мъча се да се занимавам с неща, които в момента са ми интересни. А сега при мен на дневен ред е режисурата. Може би, ако след два месеца, когато съм на сцената, ме попиташ същото, ще ти кажа, че по-интересно ми е да бъда актьор. Общо взето, не съм самовлюбен.


Предполагам, че когато режисирате актьорите, това че и вие самият имате такъв опит, ви помага?
И помага, и пречи. Знаем, че няма абсолютна истина. Много пъти като актьор, съм се ядосвал на режисьорите, че искат нещо, което е невъзможно да стане. Понякога се усещам, че залитам натам, но пък веднага се връщам назад и повече се опитвам да им покажа технологията... Другото е, колкото Господ дал.

 
Стартът на образователната програма за новия театрален сезон е с постановката Иван Шишман. Защо именно Цар Иван Шишман? Историята е много интересна и поучителна...
Това е поредното представление от нашата образователна програма. Едва ли е най-подходящо да се занимаваме с разгрома на Българското царство, но ми се струва, че тъй като настоящата политико-икономическа ситуация е много близка до онази през 14-ти век, не е лошо да си сверим часовниците. Мъча се да предизвикам някакъв интерес към българската история, защото ако сме в достатъчна степен българи, ще ни посрещат с уважение навсякъде по света. По-конкретно за историческите факти – времето на царуването на Иван Шишман е показателно и с поговорката, която тогава се заражда: “Преклонената главица сабя не я сече”.


Като постановка и формат на представлението Иван Шишман, с какво ще “хванете” младата публика?
Пиесата е писана между 50-те и 60-те години на миналия век. Това са 140 страници с всички признаци на времето си. Великолепната поетеса Мария Донева направи сценичния вариант. Иван Шишман е една класическа “царска” пиеса с много действащи лица. Оригиналът й е поставян навремето в Народния театър. Играна е 20 години и има над 750 представления със Стефан Гецов в главната роля. Тук нямаме такава претенция. Ненапразно сме в Камерна зала. Действащите лица са сведени до 7-8. Не ни интересува царската същност на държавата ни по онова време. Интересува ни чисто човешкия проблем за властта и за отговорността. Не даваме отговори, но ще се помъчим да зададем въпросите на младите, пък и на по-възрастните хора. Но най-сериозният от тях е: “На нищо ли не се научихме след 600 години?”


Номинираният за Аскеер Тигран Торосян е в ролята на Цар Иван Шишман. С какво този пресонаж импонира на актьор като Тигран?
Е, един арменец в театъра ни има и как няма да играе български цар! Разбира се, това е шега. Тигран е много добър артист!


Какъв е маниерът ви на режисьор: давате повече творческа свобода на актьорите или ги режисирате до най-дребните детайли?
По принцип съм привърженик на първия тип режисура, но тъй като сроковете, в които работим и парите, с които разполагаме за една такава постановка са малко, налага се да бъда режисьор от втория вид или нещо по средата. Вярвам на артистите си. И много ги обичам.


Кое представление на Старозагорския Драматичен театър от тази година ви е фаворит?
Това, което още не е направено.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.