Домът на Диана Добрева



19 февруари 2015 текст и снимки Вера Гоцева
Да започнем от извора. Лорка пише Домът на Бернарда Алба през 1936, когато Испания е задушена от фашизъм и религиозен фанатизъм. Тази комбинация ражда чудовища в пиесата му, а нея превръща във висока летва, която прескачат само опитните режисьори. Диана Добрева е един от тях. Постановката й по Лорка е емоционална въртележка, наречена Къщата на гнева – след слизането си от нея, говорим с Диана за пътя и емоциите, които я водят от текста до сцената.


Как Домът на Бернарда Алба се превърна във Вашата къща на гнева?
За мен беше естествено продължение, след като поставих Йерма. Когато работя с текстове на Лорка, ми се иска да ползвам още и още. Затова добавих от поезията му и се разпростях към поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и мои собствени. Може би не исках акцентът да е върху Бернарда Алба, върху името на този персонаж и той да поставя всички проблеми в пиесата. Стремях се в нашия спектакъл героите да са равностойни и исках да бъдат обединени от друго заглавие. Така стигнах до Къщата на гнева, защото всички жени в постановката са на ръба на пропастта и носят този гняв заради неосъществената си женска природа. Тази неосъщественост е опасна и трагична.

Интересно е, че поемите не седят като пришити парчета към пиесата, а сякаш са средство притаените емоции на героите да бъдат извадени навън.

Истината е, че докато репетирахме, поемите буквално се отваряха сами пред мен. Просто ми попадаха естествено и точно в частта, която реперитаме в конкретния ден. Поезията действително прави видимо невидимото – всичко, което е неизказано, затворено, стаено, тайно. Това са копнежите ни, миражите, желанията и страстите. Но ние нямаме право да ги изкажем от името на персонажите и в тези моменти на свръхреалност поезията идва, за да изкара на повърхността истинските емоции.

Струва ми се, че Вашата героиня е едновременно деспотична към дъщерите си, но и жертва на съпруга си и своята собствена майка. Така ли е?
Да, точно така е и се надявам това ясно да личи в спектакъла. Държахме много да не представим Бернарда еднопланово и плоско като лошия човек, който издава закони и забранява неща. Да покажем, че и тя самата е жертва. При нея има емоционални пропадания, които, надявам се, са видими и четими за зрителя.

А може ли режисьорът да се превърне в една Бернарда Алба?
Задължитело е. Няма как, ако си режисьор, да не приложиш някакво насилие, но пък актьорите участват в това доброволно. Много често в тях има природа, която сами не осъзнават, и е нужен по-сериозен натиск, за да се извади наяве. Въпросът е да бъде в рамките на приемливото и те да бъдат щастливи. Това за мен е много важно и никога не преминавам граници, отвъд които наранявам усещанията им.

Бернарда Алба е сложна за пресъздаване дори от актриса. Защо решихте мъж – Георги Златарев, да поеме ролята, но с чиста игра, без да се прави на жена?
Той в никакъв случай не трябваше да се прави на жена. Идеята да тръгнем изобщо към това решение беше, че Бернарда Алба според мен е човек, който в течение на живота си е окастрен от женската си природа. Сякаш жената Бернарда е отнета, съсипана. Решихме да засилим докрай това усещане, използвайки мъж за ролята.

Можем ли да кажем, че темата за жената и женската енергия винаги е била важна в работата ви?

Вероятно е така, но това е несъзнателно. Знаете ли, напоследък дори забравям, че съм жена, освен в моментите, в които си слагам грим и червило. Това е ефектът от десет години режисура. Осъзнавам, че малко съм се изоставила.

Защо направихте тази стъпка към режисурата? Не ви ли беше достатъчно да сте актриса?
Не, изобщо не ми беше достатъчно. Ограничаваше ме. Макар че бях щастлива като актриса, дори смея да твърдя, че бях по-щастлива от сега, защото нямах толкова отговорности. Тежестта беше по-малка и предполагаше по-лек живот с повече свободно време и всичко произтичащо от него. Днес е друго, но не бих се върнала назад и не бих изоставила режисурата. Чувствам я като нещо необходимо, като част от мен. А и в крайна сметка целта на живота може би не е само да бъдеш щастлив. Може би има нещо повече от това.

Тази идея, че задължително трябва да бъдем щастливи, често ни ограничава – съгласна ли сте?

Да. Въпреки че сама изпадам в клишета и само преди минута казах как преди съм била по-щастлива. Но какво означава това? Сега животът ми се е концентрирал почти изцяло в залата за репетиции, погълната съм от процеса на работата и рядко излизам. Със сигурност това е друг тип освобождаване. Темата за свободата затова е толкова голяма – защото всяка свобода има цена. За мен изборът да стана режисьор не е забава, а е ежедневна борба – понякога много тежка и изтощителна, свързана с огромна отговорност и изискваща цялото ми същество. Но няма друг начин. Трябва да бъдеш отдаден на това, което правиш. Само тогава има смисъл.

Посвещавате Къщата на гнева на майка си, Елизабет Карагеоргиева, каква е причината?

Майка ми беше актриса в Театър Възраждане петнайсет години. Тази сцена беше нейна и аз я свързвам с нея. Почина преди пет години. Беше изключително тежък период за мен, едва се измъкнах. Майка ми умираше в ръцете ми дълго време. Това бяха непоносими дни. Докато работехме в театъра, чувствах много осезаемо нейното присъствие. Не искам да изпадам в мистично говорене, но това е факт. Сякаш тя беше с нас през цялото време. Много от актьорите са работили с нея и споделиха това усещане. Със сигурност е повлияло на работата на всеки от нас.

След няколко дни започвате репетиции на нова постановка в Армията. Как намирате сили за нов проект след работата по толкова емоционален спектакъл?

Много е трудно. В момента се чувствам така, сякаш съм родила. Защото съм едновременно щастлива, но и със смазващо чувство за празнота. Това усеща всяка майка – сякаш нещо се е изпразнило в теб и няма да се върне никога. Но животът си тече и поетите отговорности трябва да бъдат изпълнени. За мен е важно да продължа.

Къщата на гнева на Диана Добрева се играе в Театър Възраждане от 19:00 на 20 февруари и 1, 14, 24 март

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.