Любовта се дава, не се взема

2 юли 2008 Петя Златанова
Той идва от Македония. В името на изкуството. Театърът е неговия духовен дом. Очите му казват: “Красив и умен съм. Зная и мога много, затова заслужавам да ми дадете света!” И не му се сърдиш. Приемаш го такъв.
Той е Георги Георгиев-Гого. Професията му е театрален режисьор. Постановките: Мърлин Мърло от Николай Коляда, Оле-ле от Здрава Каменова, Малък динамит от Аби Морган (премиерата предстои през септември в Драматичен театър Гео Милев, Стара Загора).


Каква е България към днешна дата през очите на един млад и иновативен театрален режисьор от Македония?
Според мен, в България днес присъстват едновременно две крайности: активна и пасивна истерия. Активната завладява такива хора и цели обществени групи които неистово искат нещо: нещо съвременно, нещо модерно, нещо богато и представително и извън границите на страната, но то не се знае какво е, защо е и от къде е, и затова ситуацията наричам истерия. Пасивната истерия е онази, по-страшната. Скоро някой ми опресни информацията, че по времето на строгият комунизъм са изпращали хора в затвора за разказан неудобен виц. То беше толкова далечно за мен като проумяване и толкова абсурдно, противоречащо с еволюцията даже, че по някакъв начин го свързах с другата група хора, представителите на пасивната истерия днес. Това са хората които не проумяват и не искат да проумеят света около тях (с всичките му багри), и въпреки това неистово държат на някакви свои възгледи и позиции и даже истерично-агресивно въвличат и другите в тясното и сляпото. Понеже говоря за понятие истерия, няма средно положение. А ако се изчистят двете прилагателни от него – активни и пасивни, и присъствието на хората в тях е искрено, тогава бих казал че там някъде, в неравния баланс между двете се ражда истината. В културата, според мен, проблемът е в присъствието на тази истерия между творците и другия съществено важен елемент – организационно-административният.


Премиерата на постановката ти Малък динамит от Аби Морган е в края на октомври. Каква е провокацията ти към публиката? Има ли конкретен адресат представлението?
Тъй като в пиесата (и постановката) става въпрос за връзката между причините и следствията, както и за обратното, че всъщност нещата в света и в живота на човека са чиста случайност (като удрянето на мълния на едно и също място два пъти), смятам, че интересът ще се появи в онзи интелигентен зрител, който освен с ежедневни въпроси, се занимава и с философски такива; този зрител който дълбае в себе си и човешките взаимоотношения и анализира; който търси връзки между неща, които за другите изглеждат несвързани. Психологическата достоверност на играта и правдоподобността с мисленето на съвременните млади хора ги прави адресат на представлението.


Като съвременно мислещ театрален режисьор, изкушаваш ли се да използваш повече модерни изразни средства, без да попадаш в ситуация на самоцелното им ескплоатиране?
Тази година посланието за Международния ден на театъра (27-ми март) беше точно във връзка с новите техники и технологии и тяхната симбиоза с театъра, за паралелите в развиването на човешката цивилизация и театъра като част от нея. Когато аз създавам някакъв продукт на изкуството, съм искрен и се стремя да отразявам себе си в него, което, пък, от своя страна, рефлектира ефектите които имат съвременните изразни средства върху мен. А когато режисьорът проумява съвременния зрител и неговите нужди, той му предлага неща, които съдържат в себе си съвременни начини на общуване.


Според едно изследване, психологическият театър е най-желаният от зрителите. Това ли е твоят театър?
Би могло да се каже, но не защото е най-желания от зрителите, а защото най-силно ме вълнува.


Как ще коментираш вкусовете на публиката в България и Македония?
От по-дълго време съм в България и малко съм загубил ежедневните промени в зрителския вкус в Македония, но забелязах напоследък проява на интерес към, както ги нарече, съвременните изразни средства. Мисля, че и тук и там все още преобладава интересът към „модерното”, без да се е стигнало до него по естествен път.


За втори път поставяш в Старозагорския Драматичен театър. През последните 2-3 години се случва едно видимо “раздвижване” тук, повлияно и от най-младите актьори и режисьори, които работят за каузата. Какво е посланието ти към театъра ни и старозагорската публиката?
Стара Загора е прекрасен град. В него има будни хора и особено младите. Забелязъл съм интерес към театъра. Но бих казал следното: колкото и да съдържа съвременни начини на комуникация, театърът почива на определени постулати и закони, по-скоро причини за негово съществуване, които трябва да се спазват и от тези които го правят, и от зрителите. Тези неща трябва предварително да се знаят, преди влизането в храма и след това да се търси интереса и задълбаването в структурите и сферите му.


Престави си, че няма утре... Какво ще направиш днес?
Ще се опитам да кажа на всичките хора които обичам, че ги обичам и че смисълът на съществуването ми тук е бил точно това. Любовта е нещо което се дава, не което се взема. И още това искам да цитирам:
... the greatest thing you’ll ever learn
is just to love and be loved in return”.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.