Нова надежда

16 май 2008 текст Ирина Маринова снимки Илиян Ружин
Боян Иванов е от младите театрални режисьори, които трупат точки с провокативни спектакли като Q4. Рядко минава към София, но този сезон ни изненада в гръб с две дипломни постановки на студенти от НАТФИЗ и НБУ и се закани да направи трета – Слуга на двама господари в Народния. Последното не се получи, но, така или иначе, се срещнахме с Боян да поговорим за театъра като масово изкуство и пакостите в детството.


Не поставяш често в софийски театри. Това свързано ли е с факта, че не искаш да правиш компромиси?
Не. Свързано е с факта, че в София има точно три театъра, които ме интересуват и в които смятам, че бих искал да работя, но не съм получил покана от тях, хе-хе. Иначе аз не съм от хората, които забравят, че театърът е масово изкуство в най-добрия смисъл на думата. И винаги се опитвам да бъда комуникативен. Досега само веднъж ми се е случвало да се опитам да обслужа някакви чужди интереси и това беше най-големият ми провал.

Защо реши да работиш със студенти в последните си две постановки – Следобедни игри и Bollywood?
Искаше ми се да пробвам различни неща. Например исках Следобедни игри да бъде чисто актьорско представление, в което режисьорът да бъде скрит. Реших да изпробвам и един вид полифонична игра – в спектакъла има девет герои и действието върви едновременно на няколко места без прекъсване. Освен това отдавна харесвам пиесата и много исках да я работя.

Какво ти харесва в нея?

Много обичам да наблюдавам децата. А още повече – възрастните, които реагират като деца. Истината е, че в крайна сметка не порастваме кой-знае колко. Интересен ми е паралелът какъв е бил един възрастен като дете. Докато работехме, доста си говорехме за това. Оказа се, че е много важно.

Ти какъв беше като дете?
Организатор, давах идеи. Но винаги имаше по-дейни хора, които да осъществяват идеите. Аз измислях пакостите, а други ги правеха, хе-хе.

И какъв искаше да станеш, като пораснеш?
Кинорежисьор, без да знам какво значи това. После разбрах, че театърът е по-интересен, но напоследък усещам, че отново ми се занимава с кино. Всъщност по-скоро с видео.

Да преминем на Bollywood, как дойде идеята за него?
Хрумна ни случайно на мен и на Таня Соколова – хореограф на спектакъла – още докато репетирахме Q4. В един скеч искахме да направим паралел между Боливуд – фабриката за красота, хармония и чувства, и фабриката за западен рационализъм. Накрая решихме да направим цяло представление, което да се опира на идеята за обикновени хора, които имат дефицит в живота си и го запълват с боливудска мечта. Спектакълът е танцов, с монологични сцени под формата на нещо като реалити интервюта – различни хора разказват за връзките си и за това кога двама души не могат повече да бъдат заедно.

Върху какво друго работиш в момента?
Захванал съм се с три неща. Искам да направя отново на друго място Слуга на двама господари, защото мисля, че в това представление и в моята идея за него има страшно голям потенциал. Второто нещо е Лека нощ, мамо на Марша Норман – изключително много ме вълнува тази пиеса и съм в съвсем начален етап на преговори да я поставя в един театър. И третото нещо, което ще правя тази есен, е в плевенския театър – Валпургиева нощ на Венедикт Ерофеев. Става въпрос за едни алкохолици в психиатрична клиника, които си създават собствен свят и в един момент той се оказва по-интересен, но и по-деструктивен от света отвън. Въобще интересни са ми комедиите с трагичен край.


Bollywood е в Сфумато, 19 май, 19:00 · Следобедни игри е в НАТФИЗ, 17 май, 19:00; 18 май, 00:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.