• Приятелки мои

    18 декември 2014

    снимка Иван Москов

    Теди Москов не спира да работи, а ние не спираме да го гледаме. След Каквато ти ме искаш в Народния, режисьорът остава на италианска вълна – Приятелки мои е втората му премиера за сезона, този път в Малък градски театър Зад канала. Знаем, че до последния ден не обича да говори за постановките си, но един следобед му звъннахме.
  • С право на реплика

    20 ноември 2014

    текст Данислава Делчева, снимки Ралица Димитрова

    Освен талант, той притежава и силен характер. Бунтар е, но не размахва лозунги и вместо да мрънка, действа. Винаги има план Б. Изглежда, че на 27 Ованес Торосян вече е намерил правилната формула. При това е социално ангажиран и отговорен към средата, в която живее. Старае се да я променя чрез работата си, а тя в момента е на няколко фронта: в киното – филмът Съдилището, в театъра – импровизационното представление Импровизирай това, и в режисурата – Записки на един луд и Мечтата на Наташа, които са част от театър Реплика. При толкова проекти, трябваше да му дадем думата.
  • Герой в сянка

    30 октомври 2014

    текст Данислава Делчева, снимки Чавдар Чарли Жиров

    Той не прилича на актьорите, които напоследък са на мода. Не създава шум около себе си, не се натрапва – нищо че на 30 вече е изиграл ролята на ролите.
    Леонид Йовчев е необичайно скромен, но и пълен с любопитство към света. Обича сградата на Народния театър – сцената, коридорите, ей така да ги разглежда. Не иска да се бърка на никого, но за себе си е изобретил авторитарен ред за живота, наречен Леонизъм – според него всичко трябва да е просто и ясно. Вярва, че изкуството само задава въпроси, а отговорите лежат на плещите на всеки от нас поотделно.
    Срещаме се с Леонид веднага след неговите три часа и половина в кожата на Хамлет. Ще си говорим за историята, за избора да живееш или да умреш за свободата си и за куража на героите в Солунските съзаклятници. В новата постановка на Стоян Радев в Народния, той играе Йордан Попйорданов-Орце. Посрещаме го със същия въпрос, с който започват Съзаклятниците:
  • Keep Calm and ACT

    9 октомври 2014

    снимки Владимир Томашевич

    В последните години нищо не може да я откъсне от театъра.
    Освен един малък разбойник на име Рои, който я учи да не се плаши от дълбокото. Обича пържени картофи и пържени филийки, и вярва в промяната с хъса на човек, който пръв ще навие ръкавите си, за да я осъществи. Това е Ида. От семейство Даниел.
    С нейния пърформанс No movement No sound на 16 октомври започва фестивала на Асоциацията за свободен театър АСТ, на която е  съосновател. Изданието тази година влиза в рамките на международната среща на IETM – световната мрежа, която не изпуска нищо важно в полето на изпълнителските изкуства.
    Преди старта на маратона, Ида Даниел ни разказва за препятствията по трасето и други семейни истории.
  • Началото на играта

    10 септември 2014

    текст Славина Илиева, снимки Владимир Томашевич

    Адриана Миланова и Теодор Петелов са от онези отдадени артисти, които смело, но и методично, работят над себе си. Тя е пианист, той е актьор, тя живее във Виена, той – в Ню Йорк. Двамата се познават отдавна и приятелството им естествено прераства в съвместна работа. Теодор основава своя театрална компания в Ню Йорк (The Whitelisted Theater Company), а Ади е композиторът, който работи над авторската музика към представленията. На едно място се събират Щатите, Западна Европа и единните Балкани.
  • S(w)ing it back!

    2 септември 2014

    текст Таня Трендафилова, снимки Владимир Томашевич

    Дръзки къдрици, перли, ярко червило и закачливи рокли във всички цветове на дъгата! Звучи като реквизит от стар филм, но всъщност е традиционният и особено разпознаваем дрескод на най-веселата общност у нас – тази на суинг почитателите. Вероятно сте засичали тези мъже и жени на тематични ретро партита или други специални събития, чудейки се как винаги успяват да изглеждат толкова непринудени, но винаги шик. Отговорът е в музиката, а тя е езикът на душата, твърдят Явор и Соня – двама от най-популярните суинг танцьори у нас, които са и част от екипа на Lindyhop.bg, една от малкото специализирани танцувални школи в България. Ето какво още споделиха двамата в един лишен от официалности, но пък прелюбопитен следобеден разговор.
  • Балет, който образова

    19 юни 2014

    текст Августа Манолева, снимки Ani Collier

    Том Голд е известно име в балетния свят - бивш солист на прочутия New York City Ballet, създаден от хореографа Джордж Баланчин през 1948. В собствената си група Tom Gold Dance, той  търси собствения стил на компанията, нейнат отличаваща се естетика. И успява. Представя най-доброто, което днес виждаме в съвременния балет като сплав между класическото и съвременното. Тъкмо този синхрон между двете, Том Голд счита за своя мисия, стремейки се да бъде културен мост. Постига го с тънко музикално ухо. Работи с известни и авангардни (мулти)инструменталисти; смесва стилове: класика с модерен танц, джаз, степ; съчетава таланта на балетисти с разнообразен натюрел от различни балетни компании; общува с телата. Затова го харесват не само в Щатите, но в Европа и Близкия Изток. Малко преди да излезе на сцената на Софийска опера и балет, Том Голд сподели подорбности около себе си и начина си на работа.
  • Елин за всички

    5 юни 2014

    текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич

    Бунтар, поет, драматург, запалянко, духовен брат на Кольо Карамфилов, усмихнат и песимистично замислен, Елин Рахнев е многоизмерен творец и неподправено приятен събеседник. Срещаме се малко преди края на театралния сезон и между три вайс бири говорим за представленията Любов (на което е автор) и Речта на селския крал (което пък режисира), без да забравяме да споменем с добро (и с тъга) отишлия си наскоро от този свят Карамфилов, както и винаги актуалната стихосбирка Канела. Няма как – покрай всичко това стигаме до акциите на ЦСКА и Световното в Бразилия. Защото разговорът ни е поне толкова еклектичен, колкото самия Елин.
  • Границите на анархията

    28 май 2014

    текст Анастас Пунев, снимки Piotr Lis

    Рядкост са текстовете, които могат да извадят на показ 12 еднакво плътни персонажи, всеки от които със собствена линия на развитие. А още по-рядко се случва един подобен текст да заживее успешно два пъти като филм и още поне три като спектакъл, каквато е съдбата на 12 разгневени мъже от Реджиналд Роуз. С подобно наследство не ти остава друго, освен да се провалиш, но за полския режисьор Радослав Рихчик идеята за провал е по-силна от наркотик. Още на 3 юни в Младежки театър Николай Бинев ще се убедим в горното, и то не защото постановката на младия режисьор ще бъде провал, а заради способността му да прави радикални прочити.
  • Липса и ползи

    14 май 2014

    текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич

    Четири години след първото ни интервю с традиционно усмихнатата и неподправено хубава Радина Кърджилова (покрай ролята й във филма TILT), я срещаме отново, но този път основна тема на разговора ни е театралната сцена и главната й роля в представлението Йерма (в театър Българска армия, под режисурата на Диана Добрева).
    Говорим още за амбицията, слуховете, сериалите и пистолетните роли, Невена Коканова и Леонид Йовчев.
  • Играещият човек

    8 април 2014

    текст Таня Трендафилова, снимки Angel Kotsev Studio

    Ако някога ви хрумне да проверите осведомеността си относно актуалния афиш на Народния театър, Иван Юруков е вашият човек. Младият актьор играе в половината, (ако не и повече) заглавия от репертоара на най-престижната сцена у нас, които незнайно как съчетава с работата си в сериала Столичани в повече.
    Но нито театърът, нито телевизията, а музиката и то в нейния класически вид бе поводът да се разговорим с него. Защото от известно време Иван Юруков е част от голямото семейство и идеологията на програмата Фортисимо Фамилия, ”превеждаща” велики произведения на достъпен за малки и големи език. Поредното вълнуващо събитие от този цикъл е концертът Дворжак в Америка (зала България, 13 април, 11:30), който обещава да ни пренесе в най-силните творчески години на чешкия композитор – не се сдържахме да разпитаме за подробностите.
  • Територия на духа

    25 март 2014

    текст Таня Трендафилова, снимки Владимир Томашевич

    Скорошният успех на българския Чест (режисьор Павел Веснаков) на международния фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран, бе приятният повод да се срещнем с Михаил Мутафов – основно действащо лице в 30-минтутния филм, покорил журито на престижния форум, и истински ветеран на родната сцена. Вероятно го помните като философът-затворник от Дзифт на Явор Гърдев, но пълнометражните му роли могат да бъдат проследени в обратен ред чак до култовата комедия С деца на море. Още от второто изречение стана ясно, че срещу себе си имаме актьор от старата школа, който успява да остане удивително съвременен в превъплъщенията си и твърде лаконичен, стане ли въпрос за заслугите му.
  • А някой кара колело

    18 февруари 2014

    текст Таня Трендафилова

    След фантастичните представления на Cirque du Soleil миналата година, сякаш нямаше какво по-грандиозно да видим в областта на развлекателното изкуство. Ето, че сме грешили.
    На 12 и 13 април в зала 1 на НДК ще посрещнем не по-малко зрелищния и концептуално аналогичен Cirque Éloize, заедно с една от неговите най-популярни продукции – iD, съчетаваща жаргонния език на улицата с традиционните сценични жанрове. Месеци по-рано звъннахме на Тибо Филип – единственият велосипедист във внушителната трупа артисти, който пък ни подготви за преживяването и сподели някои доста интересни факти от света на екстремните спортове.
  • Да бъдеш Владо Пенев

    29 януари 2014

    текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич

    Да бъдеш Владо Пенев означава да си човек с висок морал и много силно развито чувство на уважение към ценностната система – у себе си и другите. Да работиш от сутрин до вечер, опитвайки се да надскочиш себе си. Да си различен, многолик и при все това – добър (гледайте го в Скъперникът в Зад Канала, както и в Злият принц в Народния, в Сезон 4 на Под прикритие или в шоуто Най-хубавите години от нашия живот по БНТ1).
    Най-приятното от всичко е, че да бъдеш Владо Пенев означава още да гледаш на живота с лекота, и да се веселиш до насита. Лошата новина тук, приятели, е че единствен Владо Пенев умее да бъде Владо Пенев. Ето ви обаче и останалото, което видяхме от него, в един от малкото му свободни следобеди.
  • Жената в червено

    15 януари 2014

    текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич

    Червеният цвят е създаден за Ирмена Чичикова и тя е създадена за червени дрехи и аксесоари. Чудесната българска актриса е от онези жени, чийто моден нюх им дава възможността да бъдат едновременно смели и стилни, съвсем на място през 2013, 2014 и дори през 1979, ако се наложи. Това обаче не е модно интервю или поне – не точно. В дългия ни зимен разговор става дума за театър (в момента тя играе паралелно в поне четири доволно интересни представления) и дори повече – за кино. Защото тъкмо Ирмена има главна роля във Виктория – първата българска продукция, попаднала в официалната селекция на един от най-големите филмови фестивали в света – Sundance. Докато небрежно четете тези редове, в Парк Сити и Сол Лейк Сити вървят първите изобщо прожекции на най-новия (и, надяваме се, най-триумфален) български филм, който малко след това продължава към тематичните фестове в Ротердам и Гьотеборг.
    Вълнуващо, нали? Следват всички важни, така да се каже – нажежени до червено подробности.
  • Годишна равносметка

    18 декември 2013

    снимка Борислав Банев © People of Sofia

    Цяла година четем, пишем и обсъждаме културните събития в София, но и навсякъде другаде. В края на 2013 обаче предпочитаме да дадем думата на няколко наши приятели, които плуват толкова свободно във водите на изкуството и попкултурата, че ние често само ги догонваме. Затова предоставихме нещата в ръцете на блогъра и писател Антон Терзиев, филмовия програматор Владимир Трифонов, театралния и филмов режисьор Зорница София Попганчева, журналиста (и градска легенда!) Борислав Банев и куратора Светлана Куюмджиева. Основните обсъждани въпроси, разбира се, бяха големите филмови, театрални, литературни и изложбени събития през изминалата година (на местно и глобално ниво), както и очакванията за 2014.
  • Път през лабиринта

    10 декември 2013

    текст Таня Трендафилова, снимки Владимир Томашевич

    Срещаме непринудено красивата и традиционно харизматична Елена Петрова само седмица преди премиерните прожекции на първия български психотрилър – Вила Роза (на нея е поверена една от женските роли, а Калин Врачански ще видим в друг от образите). Ясно е, основната тема на разговора ни беше филмът, но не само – бързо се отклонихме в размисли за живота и вселената, разбрахме колко силно вярва в паралелните извънземни цивилизации и как обича да изразява гражданската си позиция.
  • Трансформирай Тороманов

    3 декември 2013

    текст Стохрифор Лукомб

    Българската част от глобалната кампания на водка ABSOLUT - Transform Today, е към своя край. Следим я внимателно! Всичко започна с трансформирането на първия участник в нея – диджеят и брокер Николай Въжаров, продължавайки плавно към кулинарните чудеса на Беата.
    Сега е време за големият финал, на който видният сценограф и художник Никола Тороманов ще се превърне в моден дизайнер.
    На 5 декември внимателно подбрани гости ще присъстват на екстравагантното представяне на неговата колекция, което ще се проведе на истински ЖП вагон. В движение, разбира се :-)
    Някакви си часове преди събитието се включихме в твърде напрегнатия график на господин Тороманов с няколко бързи въпроса.
  • Миниатюрният странен кварк

    29 октомври 2013

    текст Анастас Пунев, снимки Владимир Томашевич

    Оказва се, че има и такива хора, които идват от Щатите, за да заживеят у нас. При това с аргумента, че тук по-добре могат да развият вижданията си за театъра. Който се престраши да изпробва радикалния научно-театрален експеримент Времето на кварките, може и да разбере избора на Нейтън Купър. Неговото тяло се е наело с отговорната задача да носи материята в един спектакъл, където хвърчат сложни теории, обяснени по перформативен път. Ако пък го видите на улицата и ви заговори на български, не го гледайте като извънземно, моля ви!
  • Игра на власт

    2 октомври 2013

    текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич

    Който контролира медиите, контролира съзнанието. Така, съвсем в кратце, можем да обобщим темата на новия български сериал Четвърта власт, чиито  първи епизоди имахме удоволствието да гледаме по БНТ. Сериалът обещава много - интересни истории, пълнокръвни, търпящи развитие образи, близки до действителността теми (но горко на онзи, който не умее да различава художествената измислица от реалността) и нови лица. Едно от тези лица е Мила Парушева - кастинг режисьор по професия (която обича) и актриса по призвание (от което явно не може да избяга). Ще наднича още дълго от телевизионните ни екраните в образа на възсмелата „кисела, гневна борсучка”, затова ви я представяме такава, каквато в действителност е – позитивна, лъчезарна и забавна.