Световен театър в София

Световен театър в София


31 май 2016 - 16 юни 2016
На пръв поглед изглежда, че отбелязваме десетия юбилей на Световния театър с Шекспир, Омир и Бекет. На втори обаче разбираме, че и тримата биха гледали с интерес онова, което се случва на сцената на фестивала.


Искрата все така идва от тях, но днес за подпалка са използвани изразни средства, които отиват най-вече на нашия век. Влизаме в крак с времето си с нови интерпретации на тези класици и продължаваме с още три спектакъла, които пристигат тук от 31 май до 16 юни, за да говорят с нас на езика на танца.

Следобедът на един фавн / Пролетно тайнство
За канадския хореограф Мари Шуинар казват, че е "жрица на авангарда" и тук титлата определено е заслужена, защото провокацията тече поне в две посоки – към пределите на човешкото движение и към пределите на нашата търпимост. Заставаме срещу сцената за нестандартната интерпретация на двата класически балета с музика от Дебюси, Расин и Стравински, която разширява границите им до дързък хумор, откровена еротика и екстремни движения. Нищо по-малко от пълен калейдоскоп на човешките възможности, затова оставяме ограниченията отвън и влизаме в залата с добре наострено въображение.
31 май, 20:00, Зала 1, НДК

Много шум за нищо
И поне още толкова шум за нещото, което прави каталунският артист Давид Еспиноса 400 години след смъртта на Шекспир, за да държи любопитството към него живо. Единайсет класики – от Хамлет до Сън в лятна нощ – влизат в макетен формат, който Еспиноса строи с иронична игра на светлина и сенки и с много намигвания към филми, комикси, изкуство и история на театъра. Резултатът ни предизвиква да укротим опърничавия си консерватизъм, за да се посмеем заедно на един Шекспир, когото виждаме за първи път.
4 и 5 юни, 19:00 и 21:00, Червената къща

Илиада
След "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев" в тази Илиада не следва нищо познато. Целта на словенския режисьор Йерней Лоренци е съвсем друга: да разберем, че Омировият епос "без съмнение е част от всеки от нас" и е по-модерен, отколкото въобще допускаме. Ето защо тук слушаме концерт, представяме си Ахил като Брад Пит и се питаме дали е възможно "обществото, което наричаме държава, да оправдае проливането на кръв".
8 юни, 19:00, Сатиричен театър

Корекция
"Знаем какво е несвобода, но знаем ли какво е свобода?", пита танцовият спектакъл на Иржи Хавелка, който ни напомня, че днес имаме право на неограничени избори, но взимаме все по-предвидими решения. Тъкмо затова изпълнителите на сцената винаги остават на едно и също място, въпреки усилията си да се движат напред. Единствената възможна корекция е побутването на другия и общото усилие да излезем от състоянието, което Хавелка нарича "заучена безпомощност".
10 юни, 19:00, Театър Азарян

Дом
Има едно място, което наричаме дом, докато не се окажем на друго място, което също наричаме така. Това е идеята в главата на белгиеца Луис Марафа, когато поставя петима танцьори на сцената на фона на пулсираща и натрапчива музика, с която също свикваме бързо. Движенията са живи и напрегнати, а въпросът "Къде всъщност сме у дома?" непрекъснато определя техния ритъм.
14 юни, 19:00, Сфумато

В очакване на Годо
Път, дърво и вечер. Двама души чакат някой си Годо и си говорят. Така започва и приключва пиесата на Самюел Бекет, която непрекъснато задава въпроси без никога да им отговаря. Важното тук е те да бъдат повдигани отново и отново, с което се заема режисьорът Димитър Гочев в немския Дойчес театър. Той обаче не успява да постави последния въпросителен приживе, затова работата му довършват Иван Пантелеев, Волфрам Кох и Самуел Финци. Последните двама гледаме като Естрагон и Владимир, които чакат Годо край дървото и "си дават вид, че съществуват".
15 и 16 юни, 19:00,Народен театър

Фестивалът Световен театър продължава от 31 май до 16 юни
worldtheatreinsofia.wordpress.com 





 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.