Емигранти

Емигранти




театрална постановка
от Славомир Мрожек
Превод: Божко Божков
Сценична версия и постановка: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музикално оформление: Петя Диманова
С: Милен Миланов и Александър Дойнов
"Казват, че свободната мисъл е човешко право.
Бих добавил, че е човешко задължение и над всичко – човешка сила…
Днес ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на Вазов. Макиавели ни е толкова понятен, колкото и Ботев, а театърът на абсурда — това е всекидневният ни живот…"


"Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, престъпления, които са разкрити, преди да са извършени. Линията на нашето развитие е най-невероятният лабиринт…
Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така се съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор…
Нашите часове са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоянно очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни даряват и с безсъние. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно…
Когато човек бяга от родината си, въпросът От какво бяга често пъти е далече по-важен от въпроса Към какво бяга."

Георги Марков, Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.