Жана

Жана




театрална постановка
от Ярослава Пулинович
Режисьор: Явор Гърдев
Със: Светлана Янчева, Владимир Пенев, Елена Телбис, Мартин Димитров, Биляна Петринска, София Бобчева, Зафир Раджаб, Гергана Кофарджиева, Йосиф Шамли, Благовест Благоев
Текст: Анастас Пунев

Когато Явор Гърдев постави Нощна пеперуда, най-впечатляващото в постановката беше как сред фигурите от перфекционизъм, характерни за стила му, се промъкваше силна доза сантименталност и дори романтизъм. Две години по-късно отново на Камерната сцена на Народния театър се случва нещо подобно.


В Жана обаче вярата в любовта е само загатната (”в първите осем минути”, по думите на самия Гърдев), а през останалото време е длъжна да се бори невидимо с епизодите битовизъм, садистично разположени един след друг в пиесата.
Именно това задълбаване в битовото като възможност за правене на театър е голямото предизвикателство на текста на Ярослава Пулинович към една публика като българската, която все още гледа на театъра (или поне на ”народния” си такъв) предимно като нещо празнично и извънмерно, което трябва да оттласне зрителя от натоварения му делник.
Каква изненада, когато два часа театър се оказват дежа-вю, изпълнено с конспекта от ежедневни проблеми – липсата на пари, любов, справедливост, че дори и с информация за лихвите по депозитите и други неприлични за театъра думички. Всичко представено в подозрително познат вид, макар и от руска авторка. Жана (Светлана Янчева) забогатява за един ден в началото на Прехода, продавайки макарони, за които лъже, че са американски, а години по-късно вече е бизнес дама с денонощни ангажименти и дизайнерски палат. И млад любовник (Мартин Димитров), който обаче напуска Жана заради още по-млада студентка (Елена Телбис).
Оттам спектакълът се разтваря по цялата ширина на възможната трагедия на живота без любов. На помощ са привикани всички възможни обяснения, за да лъсне противоречието между „стоково-паричните отношения” и любовта като свръхценност. Макар и правдоподобно, подобно представяне на нещата винаги може да попадне под критика за наивност и липса на оригиналност. Налице е и допълнителен риск от политизиране на текста и обръщане на фокуса от персонажите към ”действителността”, сякаш тя не се състои от същите тези персонажи, а е някаква тъмна и неизбежна даденост.
Решението на проблема идва на първо и най-важно място от актьорската игра. В текст, който предоставя живи характери и мъртви отношения между тях, актьорите трябва да извадят най-живото от себе си, за да не прокънти на кухо цялото послание. За голям късмет на всички ни има актриса като Светлана Янчева, която да понесе подобна отговорност, като че ли пиесата е писана само и единствено за нея. Лесно бихме си представили как спектакълът пропада в мелодрама, ако не беше тя да превърне мрънкането на Жана в драма с антични параметри. Провокираща еднакви дози неприязън и съчувствие, в сложното й присъствие се крие най-любопитната част от постановката.
Дори и разумът на Жана, въплътен в сравнително предвидимата драматургия, да не знае, то сърцето на спектакъла – режисурата на Явор Гърдев и синергията му с актьорите – знае много по-добре. И това осветлява целия камерен романтизъм на новата нощна пеперуда.

програма

 

Горе Коментари (1)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
#1 23.01.2016 13:45 vesselin.p

Re: Жана

"Дори и разумът на Жана, въплътен в сравнително предвидимата драматургия, да не знае, то сърцето на спектакъла – режисурата на Явор Гърдев и синергията му с актьорите – знае много по-добре." -- понякога изказът прогонва смисъла. Бъдете любезни с читателите си, моля.