Волпоне

Волпоне




театрална постановка
от Бен Джонсън
Сценична версия, постановка и музикална среда: Здравко Митков
Сценография: Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова
С: Георги Мамалев, Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев - Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова, Кирил Ефремов
Напоследък темата за всевластието на парите със скъперническата реплика "Паричките мии!" и неизменното подкупничество на съдии и ревизори завладя софийските сцени. Режисьорите се спуснаха към Скъперникът на Молиер, Ревизор на Гогол, Грехът на Златил по Йовков, а последно Здравко Митков поднови Волпоне (в Народния през 2008, с участието на Андрей Баташов) на английския драматург, поет и литературен критик Бен Джонсън (най-големия съперник на Шекспир).


”Ти защо не се радваш на богатството ми? Ти не знаеш какво са парите! Представи си, че ти подаря всичко. Какво ще направиш?”. Такова предизвикателство отправя богатият Волпоне към слугата си – манипулатора Моска (утвърденият, макар и млад, Димитър Живков, с награда А’ Аскеер 2013 за изгряваща звезда), което рамкира пиесата. И е всъщност начало с предизвестен край или показно на глупостта (каквото сам си направиш, дори и съдилището не може да ти стори, подвластно на кесийката), или житейският парадокс с обръщане на ситуацията/пластовете – богатия-беден, мошеника-жертва, измамника-измамен.
Скандално злободневният Бен Джонсън е написал сатирата си около 1605-1606 (отпечатана е през 1607), използвайки елементите на т. нар. градска комедия и баснята. Героите му носят имена на животни със синтез на характера – Волпоне (на италиански ”хитра лисица”) – безумно богат, но бездетен, венециански благородник; Волторе (лешояд) – адвокат, Корбачо (гарван) – лихвар, алчен стар скъперник, със знаменитата реплика ”Много обичам да посещавам хора, които умират“; Корвино (черна врана) – търговец.
За разлика от Шекспир, в драматургията на Джонсън доброто като правило не побеждава. Най-често злото се самонаказва, оплетено в интригите си, както се случва и с героя на Мамалев – Волпоне. Горък скъперник, трупа богатството си с ”много труд“ – лежи и прибира, прави се на умиращ, за да взима.
”Ти видял ли си грам злато да излиза от тази къща? Мирише ли на бедност? Да, то си е цяло умение да разиграеш до степен гавра ревнив мъж” (много подходяща роля за Стефан Щерев-Чечо), който сам да отстъпи иначе шавливата си жена на похотливеца; скъперник (прекрасно – отблъскващо изиграно, от Антон Радичев, плаче за награда), който с учудващо не-треперяща ръка да лиши сина си от наследство; жена от бранша (неубедителна в такъв типаж Нона Йотова), която гони целта си – богатство без секс, защото… и накрая, дори езикът на адвоката да изгори в лъжи, но да спечели съдийката за себе си.
Е, всички те имат един грях – обичат парите, но не като сигурност, а парите като домогване, като болестно състояние. Затова и така болезнено се стремят към наследството на самотния Волпоне, който пък пада в собствената си клопка със зле измислено фалшиво завещание, като без да го желае, създава нов, още по-перфиден богаташ на свое място.
Предлагат ни постановка с черно-бял декор, но цветисти образи, съвременна тематика – нецензурен ”морал“, убедително защитен от артистите.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.