Грехът Златил

Грехът Златил




театрална постановка
по Боряна от Йордан Йовков
Сценичен вариант: проф. Маргарита Младенова
Постановка: проф. Маргарита Младенова
Снимки: Велико Балабанов
Асистент: Албена Георгиева
Сценография и костюми: Вечеслав Парапанов
С: абсолвенти от класа на проф. Маргарита Младенова - Августина-Калина Петкова, Весела Петрова, Виолета Попова, Борислава Стратиева, Боряна Братоева, Неда Спасова, Александър Недков, Борис Кашев, Димитър Банчев, Калоян Трифонов, Михаил Скуджов, Сотир Мелев, Станислав Кертиков, Стоил Стоянов, Явор Костов
В една къща един род живее върху „заровен”, непризнат грях – грабеж и смърт – и пред очите ни логично и последователно се стига до репродуциране на греха – нов опит за грабеж и убийство.


Рали се опитва да ограби и е готов да убие баща си, точно както баща му Златил преди години е ограбил и уморил своя баща – дядо Рали. Грехът ражда грях. Потуленият грях се самовъзпроизвежда. Каквито и да са мотивите на тази жестока тавтология – нагон за добруване, социална компенсация на нарушени равновесия между имащия и нямащия, генно възпроизводство на егото, за което вторичните нравствени категории добро и зло не съществуват – все едно, веригата й може да бъде прекъсната единствено чрез навременно покаяние.
Представлението спори с типично българския страх от поемане на вина; с вековната конвулсия на националния ни ген да отложи пречистването, да го отмине горчивата чаша; да я изпие другият, не аз; да я изпие утре, не сега.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.