Швейк

Швейк




театрална постановка
Автор: Юрий Дачев по мотиви от романа Приключенията на добрия войник Швейк през световната война от Ярослав Хашек
Постановка: Бина Харалампиева
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика: Мартин Каров
С: Герасим Георгиев, Валентин Танев
Снимки: Симон Варсано
Тандемът Бина Харалампиева–Юрий Дачев (неизменно със сценография/костюми от Петя Стойкова) отдавна вече е марка за екипна работа. Появяват се в различни театри, работят с различни актьорски състави, но резултатът винаги е добър.


В случая със Швейк, Дачев е изтръскал така романа Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война, че образът, макар и да не разказва всичките си истории, получава своята логика. Звучи убедително и смешно.
Харалампиева режисьорски (вероятно) е избрала само двама участници – Герасим Георгиев-Геро за Швейк и Валентин Танев – за всичко останало (женски, кучешки и дузина други роли). За втори път за подобно обобщаващ герой – предишният беше на бай Ганьо, тя се спира на Геро. Актьорът успява и характерологично, и движенчески, и смехотворно, и тъжно, а на места – дистанцирано, да влезе в образ.
Какво е Швейк? Трудно е да се определи. Недоразумение? Идиот? Неудачник? Или този, който прикрит зад такива неприемливи човешки характеристики, всъщност е извоювал свободата си (защото най-често чак тогава те оставят на мира)? Швейк е център във всяка ситуация и може да излезе почти цял от нея. Отстранен от военна служба поради слабоумие, след като окончателно е провъзгласен от лекарската комисия за идиот, се прехранва с продажба на кучета – чистокръвни помияри. Да си идиот с документ, че и страдащ от ревматизъм, са две диагнози, от които едната е доживотна – идиотизма. Но всъщност е и привилегия. Знаете ли откъде започва упадъкът на една държава? Когато, поради изобилие от идиоти, спрат да ценят истинските. А Швейк е истински, с печат! И може да влуди дори полицейски инспектор.
Кошмарът на войната, горчилката от изгубения живот са пречупени през екзистенциален абсурд, гротеска и черен хумор. Оказва се, че едно от най-привлекателните места е… лудницата. Там царят свобода, братство и електрификация, а и обслужване – къпят, режат ноктите. Но и оттук могат да те натирят като симулант. Виновни са тайните агенти, дори научаваме трик за разпознаването им – докато следените от тях пият наливна бира (за Швейк това е култовото питие, придружено от култова реплика “Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт”), то ченгето се отчита със събираните си бирени капачки.
Спектакълът вади на показ всичкия талант на Вальо Танев, защото изисква бързи смени на състояния и палитра от разностранна образност – от смирен свещеник и фелдшер, до войнствен татар и черкез; санитар и затворник, но и фелдфебел, лаещи породи кучета и любовно ухажвана жена. Всичкото това разнообразие се разиграва сред изчистен декор и многофункционални детайли.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.