Скъперникът

Скъперникът




театрална постановка
от Жан-Батист Молиер
Постановка: Лилия Абаджиева
Сценография и костюми: Васил Абаджиев
С: Владимир Пенев, Албена Михова, Антоний Аргиров, Евгени Будинов, Александър Кадиев, Луиза Григорова-Макариев, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Владимир Димитров, Любомир Ковачев
Новата постановка на Лилия Абаджиева ни пренася в комичния свят на Молиер, където героите са водени от разрушителните си страсти.


В комедиите на Молиер ще откриете вечните теми за лицемерието, цинизма и скъперничеството. Пиесите критикуват тези наболели проблеми и въвличат героите си в комични ситуации, които разкриват основни черти от техния характер. Тези отличителни черти са преувеличени до крайна степен, доведени са до необуздана страст у героя, който не вижда нищо нередно в поведението си. Разрушителната страст е основната движеща сила и управлява всички решения и действия на персонажа – били те комични, трагични или абсурдни. Затова, комедиите на Молиер са познати и като комедии на характера.
В постановката Скъперникът и комедията, и страстта са налице. От сцената блика невероятна и заразяваща енергия – актьорите не се спират нито за секунда, забъркват се в комични и трагични каши, борят се един с друг и със себе си (словесно и физически) и не ни дават миг спокойствие. Лилия Абаджиева ни представя една всепоглъщаща страст – страст да контролираш, да притежаваш, да трупаш (изключително актуален проблем и днес, има-няма 400 години след първото представление на пиесата) и последиците от тази болест върху човека и неговото обкръжение.
От играта на героите лъха голяма доза невротичност, която силно акцентира обсесията на Арпагон по парите и събирането им. Движенията им са нервни, резки, енергични, хаотични, абсурдни и повтарящи се, напомняйки на зрителя, че подобна вманиаченост рано или късно води до лудост.
Владимир Пенев обрисува изключително убедително ролята на Арпагон – непоправим скъперник и тираничен баща. Тиковете, жестовете, израженията и цялата нервна игра на Пенев, пресъздават един герой на ръба на лудостта, напълно запленен по богатството си и ужасен да не го ограбят, желаещ да контролира всичко и всички. Децата му Елиз (отличен дебют на Весела Бабинова с трупата на Зад канала) и Клеант (талантливият Александър Кадиев) са по-скоро бреме и потенциални крадци (както и всеки, стъпил в къщата му). Арпагон иска да ги ожени изгодно (и нищо чудно!) – Елиз е обещана на застаряващ мъж, който ще я вземе без зестра, а Клеант – на заможна вдовица. Но и двамата са ужасени от намеренията на баща си, защото вече са влюбени. След множество перипетии и разкрития, всичко завършва щастливо, особено за Арпагон, който си връща откраднатото богатство.
Тук идва и тъжната истина – героят се радва не на щастието на децата си, а на натрупаните вещи и пари, които са смисълът на живота му.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.