Всичко ни е наред

Всичко ни е наред


Оригинално заглавие: Всичко ни е наред

театрална постановка
от Дорота Масловска
Превод: Правда Спасова
Постановка: Десислава Шпатова
Снимки: Иван Дончев
С: Елена Телбис, Вяра Табакова, Снежина Петрова, Радена Вълканова, Дамян Тенев, Леонид Йовчев, Карла Рахал, Теодора Духовникова, Илиана Коджабашева

Всичко ние наред е ужасяваща комедия за поляците, които не знаят кои са, а може би въобще не съществуват.


Първосигнално заглавието асоциира с едноименния филм с Робърт Де Ниро (римейк на Всички са добре на Джузепе Торнаторе), но всъщност тази пиеса е от нашумялата млада полска авторка Юстина Соболевска и засяга друг кръг проблеми. Естествено, че когато някой твърди, че всичко е наред, сигналната лампичка веднага светва – има нещо нередно! Какво се крие зад внушението в пиесата? Самолюбие на гражданите в страна с превратна история, която обаче е изградила до болезненост една от най-важните ценности – свободата (поляците често се наричат народът на свободните хора) или понижено самочувствие и страх от стандарт зад борда? Живеят във времето днес, но зад времето – вчера.
Животът на три поколения жени се преплита или върви паралелно. Те споделят отсъствието на спокойствие, делят тесничко-тъмно пространство и не се търсят, защото мястото е единно – всяка живее в своята липса на стая, телевизорът е един и отделната единица е контрапункт на останалите. Най-възрастната (Вяра Табакова) е в инвалидна количка, пее досадно италиански канцонети и помни деня, когато избухна Войната. Войната за бабата е свързана (естествено) с младостта – внучката (Елена Телбис) би я запомнила (евентуално) с неходенето на училище и на английски. Висла било притегателното място за разходки (тогава) – и днес, момичето обича да се къпе в реката, но бързо изскача от нея, защото е пълна с болести и кондоми в бурканче. Единствено неприлични думи като кондом или постмодернизъм могат да пораздвижат отегчената от живота си – не живот, а умиране – нейна майка. Представителката на средната възраст (Снежина Петрова) чете безплатните съвети от стари списания, взети от коша за разделно изхвърляне на хартиени отпадъци, (не)решава решени кръстословици, предлага своите мухлясали претоплени манджи и отпуснато чака часа, когато ще трябва да се завлече до склада на магазина, в който мести палети.
Звучи абсурден изказ в абсурдни диалози и драстично поведение, всичко породено от неадекватния живот за не-живеене. В паралелна действителност пък режисьор снима паралелен долби филм и все не може да го довърши. За поляци. (Не, не за поляците, защото те са вече европейци). И нямат представа кои са. Не могъщи, не на три океана, не за бомбандировки, фашизъм, евреи. В него гражданите крещят, защото не живеят в точната държава, с точния народ, не намират себе си, не искат. Защото е филмът за съвременна Полша. Нещо като в съвременна България.
С прекрасна доказателственост е играта на Леонид Йовчев (и тук в ролята на Актьорът), който отново блести и чисто физически-гласово изиграва ролята си (стилът ни е известен още от Пиеса за умиране), освен като текст. По-непознатият ни гост-актьор Дамян Тенев (със сигурност сбъдва мечтата си да играе на една сцена със Снежина Петрова) в ролятя на Мъжът – също убедително пресъздава предизвикателствата на днешното време на безизходица, рециклирани усещания и протестни чувства. Оптимизъм ни дава единствената свежарка – образът на Малкото метално момиче, изиграно от адекватната є връстничка Елена Телбис (носителка на тазгодишната награда на НАТФИЗ НайНайНай за най-добра актриса).
Със сигурност трябва да се отбележи и фактът, че за да излезе като премиера, в постановката буквално има рециклиран и неизползван декор и костюми от стари представления на Народния театър. А целият преразход възлиза на колосалната сума от 130 лева. Това, за сведение на Министерство на културата. Всичко ни/им е наред, нали?


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.