Ричард ІІІ

Ричард ІІІ




театрална постановка
Режисьор: Теди Москов
Сценография: Божидар Симеонов
Музика: Антони Дончев
Костюми: Свила Величкова
Хореография: Борис Радев
С: Георги Мамалев, Борислав Стоилов, Йосиф Шамли, Георги Спасов, Илиана Коджабашева, Радена Вълканова, Параскева Джукелова, Теодор Елмазов, Жорета Николова, Симеон Гълъбов, Евгени Будино, Елина Калинова, Никола Додов, Росен Митрев, Кирил Денев
Снимки: Атанас Кънчев
Ако някой, чул че става въпрос за Шекспир, предварително се отказва да гледа представлението заради тежката класика, ще сбърка.


Спектакълът е преди всичко огледало на Теди Москов (както обикновено се получава). А ако влезем в неговия стил, спокойно можем да кажем - Шекспир по Теди Москов и в никакъв случай обратното. Ейвънският бард се вмества със заглавието и с последователностите на главния герой в дигането и свалянето от трона, чрез убийства, разбира се. Спектакълът е мелез . Откъм жанр не е нито пълна трагедия, нито комедия, носи елементите и на историческата драма. Откъм прийом пък има такава раздвиженост, че силно се доближава до физическия театър. Детската игра „Кралю-порталю отвори порти….(отворете-затворете)…всичко живо заколете…(само един оставете)” е рамката. Въвежда зрителя от самото начало в дворцовата „интрига”, чрез която става "избирането”, по-скоро насаждането или дореждането до кралската корона. Подсказването идва и от външния вид на героите, разделени в два отбора (с екипи на хокейни състезатели, номерирани RICHARD 3, EDWARD 4, HENRI 6 и съответните атрибути), явен намек за млатенето, което ще пада – за режисьора костюмът носи символната функция не на епохата, а за характера на героя. По пиеса, става въпрос за борбата за английския престол в средата на 15 век, известна като Войната на розите (двата воюващи рода – на Йорк и Ланкастър, са с гербове бяла и червена роза)  и събитията, които водят до коронясването на Ричард, херцог на Глостър - брат на Едуард IV, по-късно крал Ричард III. Той не може да прости на брата, заради короната му и решава да си отмъсти като погубва голяма част от членовете на кралската фамилия. Убива братя и бебета-племенници, разчиствайки си пътя към властта. Създава и своята нова вярна формула – 5+5=8 с девиз "Долу красотата! Изроди, обявявам ви за красавци!” Така е по Шекспир-Москов. Важни са внушенията. Чрез самосъжаление "о, аз лишен от чар, недъгав и сакат”, счита себе си „измамен, изигран от болната мошеничка природа” и с обвинения – "на две на три скалъпен”, разкъсван между невъзможността да е "цветар, художник”, избира "злодея недоносен”. Режисьорски изведени са и всякакви видими непреходни наглости: „Какво чак толкова, че съм убил съпруга ти? - Ще ти намеря по-добър”. Както и алюзии с реалното днес -пострадалата осъждат, а убиецът е на свобода, Темида, ползваща меча си за бастун, танцува с наемни убийци, втръсналите ни прерязани ленти на български музикален фон, контролирания парламент - влез!стани! клекни! кворум? И понеже спектакълът трябва да балансира четяща и нечетяща публика, първосигналното е примесено с литературното. Макар и да е отпаднала идеята за връзка с Радичков, чуваме фразата от По жицата на Йовков "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже", използвани са и Доньо Доневите трима глупаци. В центъра на цялото това брожение (актьорите са толкова раздвижени!) се върти Мамалев, изграждащ убедителен и многолик драматичен образ на смешен, невинно кръвожаден борец за власт, който започва с обърнатата реплика: аз съм гърбав, грозен, на мене ми трябва кралство, а не кон. За да завърши с тъжното паническо прозрение - идва и моят ред. Какво друго да оставя, цяло кралство, заради един кон!                                                                                                                                      



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.